Няма великотърновец, който да не свързва по някакъв начин събития от живота си с емблематичната за града сграда на Военния клуб. Все още има старостоличани, които помнят великолепното казино в него и паркетната зала, в която преди десетилетия се провеждат бляскави офицерски балове. Други свързват постройката с нейния ресторант, хотел, или със сега действащите заведения. По-възрастното и средно поколение пази спомена за Дома на народната армия като място за културни прояви – концерти, изложби, срещи с видни личности.
Идеята за изграждането на един от символите на града възниква още в далечната 1910 г., след като в София вече е построен първият военен клуб. Избухналите обаче две Балкански войни 1912-1913 г. и Първата световна война забавят осъществяването на тази идея. Едва през 1927 г. полковник Рашко Атанасов – началник на търновския гарнизон през периода 1926 -1927 г., възобновява инициативата, която дори се обогатява с нови елементи.
На свое заседание от 15 ноември 1927 г. Щабът на Търновския гарнизон взема решение за уреждане на военноисторически музей, който „да бъде подреден в бъдещия военен клуб“. В последвалото писмо до общината от началника на гарнизона се поставя въпросът за отреждане на терен за строежа и се мотивира предложението: „Велико Търново и великотърновското офицерство заслужават да притежават такъв дом музей, още повече че той ще има своето голямо значение като място и постройка, където ще се култивират и коват ония здрави връзки между гражданството и военните – залог за по-добро бъдеще“.
Общинското ръководство оценява по достойнство предложението за изграждането на подобен институт в града най-вече с оглед на факта, че
Велико Търново е селище с утвърдени и военни, и културни традиции
Местната управа реагира своевременно на предложението и искането на сформирания военен комитет мястото на строежа да бъде „в парцелите XI, XII, XIII и XIV на квартал 51 с площ 1100 кв. м, които се намират в центъра на града.
Възникват обаче редица трудности: отказ на Висшата съдебно-административна комисия за изменение на регулационния план, продажбата на парцел XII на жител от Велико Търново, колебанията дали построяването на монументалния клуб-музей няма да е в дисхармония с целия квартал „На победите“. Върху проблемите се умува повече от пет години и чак на 13 юли 1933 г. Министерството на вътрешните работи и народното здраве утвърждава заветното решение на Общинския съвет: „Отстъпва в собственост на офицерското събрание в квартал 51 А по новата регулация 1400 кв. м място срещу заплащане по 1 лев/кв. м съгласно чл. 60, параграф 4 от Закона за общините по приложена скица. Останалата част остава за парк за обществено ползване, общодостъпен за всички. Задължава офицерското събрание да направи красива ограда на парка“.
Оттук насетне започва „битката“ за набирането на необходимите средства, необходими за разработването на проектите и за изпълнението на строителната програма. За целта е изграден общостроителен комитет. Обявеният от него конкурс е спечелен от архитектите Георги Папазов и Георги Русев, които са и проектанти на сградата. За събирането на нужната сума е организирана парична лотария. Тя се ръководи от началника на гарнизона полковник Настев. Въпреки икономическата криза запасните офицери, гражданството и цялата българска войска дават своята
лепта за осъществяването на патриотичната идея
Старши офицери от Търновския гарнизон са командировани в гарнизоните в страната да продават лотарийни билети с цена по сто лева единия. В резултат на кампанията е събрана внушителната за такъв вид акция сума от над четири милиона лева.
На 24 май 1933 г. жителите на Велико Търново отбелязват двойно тържество – Деня на светите Кирил и Методий и полагането на основния камък на Военния музей, читалище и дом (Военния клуб). Гости на празника са цар Борис III, царица Йоана и военният министър Вергил Димов, както и представители на родолюбиви организации. Тържеството започва с молебен, отслужен от митрополит Филип. От дома на Васил Ангелов говори учителят по литература Г. Кънев. След вълнуващите му слова присъстващите се отправят към мястото за полагане на първия камък и стават свидетели на поставянето на капсула с послание към поколенията. Борис III произнася прочувствена реч. Тържеството завършва с обяд в Градската градина, в който участват представители на общината, директорите на местните гимназии, индустриалци, председателката на женското дружество „Радост“ и други видни дами от града.
Строежът на култовата за старата столица сграда е завършен за рекордно кратък срок – една година и пет месеца. В нея има
концертна зала, казино и хотелски помещения
Красивите мозайки, дъбовият паркет, скритото електрическо осветление са само малка част от красотата и уюта на търновската гордост.
Тържественото откриване на Военния музей, читалище и дом е на 18 ноември 1934 г. То е почетено от министрите Я. Моллов, Н. Захариев, директора на областта Йонов, генералите Филипов и Радев, шефове на управления, представители на различни учреждения от Елена, Горна Оряховица, Габрово и други селища. В празненството участват хор „Царевец“ и военната музика. Освещаването е извършено от епископ Софроний, който отслужва панихида за загиналите бойци.
През 1938 г. идеята за дългоочаквания от всички военен музей отново става актуална. Ръководството на дома излиза със специален апел: „Във Великотърновския гарнизон се основава военен музей, в който се събират предмети, които ще бъдат живата история и величие на Българската войска, и по-специално на ония, които със славните си и безстрашни подвизи увековечиха своето име и прославиха полковете на гарнизона. В този музей се събира всичко, което свързва мирния и боен живот на 18-и, 20-и, 46-и, 50-и, 70-и, 83-ти пехотен полк, както старо оръжие, портрети, снимки, медали, значки и други.
За съжаление до наши дни няма сведения за по-нататъшното осъществяване на патриотичното начинание.
Тодорка Недева
главен уредник в отдел „Нова и най-нова история” на РИМ- Велико Търново
