Таня Михайлова е директор на Дипломатическия институт към МВнР от 1 февруари 2012 г., където работи от 2005 г. като ръководител на програма „Изследвания“, началник на отдел „Публични дейности и сътрудничество“ и и. д. директор. Тя е български представител в Направляващия комитет на Колежа за европейска политика за сигурност и отбрана (Брюксел) и в Борда на директорите на Института на ЕС за изследване на сигурността (Париж). Магистър по право. Била е юридически експерт в дирекция „Европейска интеграция“ на НС в преговорния процес за членството ни в ЕС. От 2002 до 2005 г. е парламентарен секретар на МВнР.
– Г-жо Михайлова, каква е традицията на Дипломатическия институт в организиране на курс по военна дипломация?
– В кратката 11-годишна история на Дипломатическия институт, курсът който се откри тази седмица, е 11-ият поред. Разликата в 11-ото издание е, че вече се нарича курс по дипломация и регионална сигурност. Курсът по военна дипломация беше едномесечен и се правеше съвместно с колегите от Военната академия и той при необходимост ще продължи. Сегашният се организира само от ДИ и е два пъти по кратък, но и по-интензивен. От 2 г. насам курсът има два модула – на български и на английски език. Английският е предназначен за участие и на експерти, и дипломати от Балканския регион и от държавите членки на ЕС. И докато в началото беше предназначен предимно за военни аташета, сега е и за различни администрации и институции. Идеята е да се обърне повече внимание на въпросите на сигурността в нашия регион – и Балкански, и Черноморски. В първите години в курса участваха и действащи генерали. Всички твърдят, че курсът по военна дипломация е важен, защото подрежда и систематизира техните опит и знания. За други, с по-малко опит, това е възможност да научат много нови неща. В обучението има интерактивни форми с идеята да се практикуват определени умения. И сега, при откриването на курса, започнахме с тест, „измерихме“ преговорните умения на участниците.
– А не му ли е тук мястото на такъв курс и с офицери, които заминават в мисии?
– Не сме разработвали конкретно такава програма, но подобно изискване от само себе си се появява. По принцип нашите експерти, които заминават в чужбина в мисии, са военни, но и цивилни. Част от военните са били на наши обучения, а по-голяма част се обучават във Военната академия. Партнирайки си с нея, сме подпомагали такава подготовка. И дали такъв нарочен курс да се направи, е въпрос само на дискусия заедно с партньорите ни от ВА.
– Какви резултати имате от съвместната си работа с ВА?
– В партньорски отношения сме от създаването си и работим в много области. Курсът по военна дипломация е само една от тях. В други обучения, например, за стажант-аташетата, имаме модули по въпросите на сигурността и каним техни представители за лектори. Често посещаваме ВА, като показваме на курсистите постижения в организацията на различен тип обучения. С работата на Кризисния център запознахме експерти от ЕС. Заедно с ВА направихме курс в София „на високо ниво“ по обща политика за сигурност и отбрана на ЕС. Той е в рамките на Европейския колеж за сигурност и отбрана за високи нива служители от министерствата на външните работи, на отбраната и на вътрешните работи на държавите – членки на ЕС. ДИ представлява България в направляващия комитет и академичния борд на колежа. Колежът представлява мрежа от обучителни институции и е единственият европейски обучителен проект в сферата на сигурността. Очакваме догодина да бъдем отново страна домакин и в това ще работим съвместно с Военноморското училище във Варна. През т. г. направихме там и първото лятно училище по въпросите на сигурността в рамките на инициативите, посветени на 10 г. членство в НАТО. Политика на ДИ е да поддържа тесни връзки с обучителните институции в областта на сигурността. Защото си даваме сметка, че дипломатите и военните имат обща цел – мира и сигурността, затова държим на обмен на експертиза.
– А ще участва ли ДИ в обучение на администрацията като подготовка за българското председателство на ЕС през 2018 г.?
– Ние сме една от институциите, ангажирани с подготовката на служителите на МВнР и на останалата държавна администрация за това събитие. Голямо количество български експерти имат опит и от Брюксел, и в собствените си ведомства, но идеята е да се обучат системно и методично. Ние не сме закъснели с подготовката, но тъй като ще председателстваме за пръв път, трябва да започнем час по-скоро. А едно председателство е важно за страната, която го води. Държавата може да развие добре административния си капацитет и това е дългосрочна инвестиция в кадрите на администрацията й. И второ, по време на председателството страната ни е във фокуса на общественото внимание не само в Европа – възможност да покажем своите добри страни.
– Единайсетте випуска от младши дипломати, които ДИ „отгледа“, са количествен измерител за работата ви, но измеримо ли е качеството?
– Мисията на ДИ е да въвежда модерни стандарти в обучението на дипломатическите кадри, преди всичко, а и на останалата администрация, да споделя опита си със съседните страни. ДИ е институция, която се развива постъпателно. Опитваме се да въвеждаме нови обучителни продукти бавно, но така че да бъдат устойчиви. Пример е темата за енергийната дипломация, с която се ангажирахме преди 5 г. и днес вече е една от нишите, в които институтът сериозно е стъпил. Нашият принос за тази важна за целия регион тема е в обмена на експертиза при нашите обучения. Имаме слушатели от региона и лектори от видни европейски школи. А дипломатическата професия е кариерна, ние залагаме базисни знания в обучението на младите дипломати, но човек се развива в този занаят с годините. Българската дипломация е имала спадове и върхове. Днес младите хора, които влизат в МВнР, знаят много за ЕС, но са позабравили или не са учили много за българската история. И в обучението сега започваме много назад, от историята на българската дипломация, която има изключителни фигури и големи успехи. Дипломатът съчетава много функции днес, общува с неправителствени субекти, използва нови технологии. Младите притежават новите умения, но трябва да се научат и да анализират, да разпознават автентичната информация сред привидно толкова много източници. За да се предлагат адекватни решения за водене на външна политика.
– На ДИ му прилича да има аналитично звено, както беше заложено при създаването му. Дали е въпрос само на пари?
– И на пари, и на визия, която се отнася до потребностите на МВнР. Тази дискусия се подхваща периодично и винаги се стига дотам, че едни истински изследователи с капацитет трябва да бъдат привлечени в такова звено. Институтът обаче не спира да прави такъв тип аналитични изследвания на международните отношения и геополитическите процеси. Просто формата е друга, не непременно свързана със структура в ДИ. Наши колеги се занимават с такава дейност. Обявихме и стипендия за млад български изследовател по тема, свързана с външната политика на Турция. Скоро ще издадем това изследване. Списанието „Дипломация“ е естествен форум за публикуване на анализи, част от които направени по поръчка на института. Но аналитична структура в рамките на ДИ трябва да е добре обезпечена кадрово и финансово.
– Какви са идеите ви за бъдещето?
– Ще продължим да предлагаме програми за обучение на съседни страни, на които предстои европейско членство независимо от временното замразяване на разширяването на ЕС. Ще споделяме опита си от членството. Това е наша ниша, защото е важно за една държава съседите й да се развиват добре. А и от наши партньори от ЕС ДИ се счита за своеобразен балкански център за обучението на дипломати. Искаме и да превърнем обучението във все по-важен фактор за кариерата на дипломатите ни, да има значение за нея. Ние сме и своеобразен портал между гражданското общество и Външно министерство и обратно, чрез нас колегите усещат пулса на дебатите в света извън администрацията – в академичната сфера, бизнеса, медиите. Учредихме награда за принос към дейността на института. М. г. първите две награди връчихме на първия директор на ДИ доц. Здравко Попов и Рон Тон, директор на Дипломатическата академия „Клингендал”. През следващата седмица ще връчим тазгодишната награда на фондация „Ханс Зайдел“, без чиято помощ част от проектите ни нямаше да се осъществят. Наградата на българска институция ще получи Военната академия, защото без експертизата и подкрепата й не бихме стъпвали толкова уверено в полето на сигурността. Награда от една млада институция като нас към институция с впечатляващо дълголетие и опит.
Росица Цонева
