Много малко знаем за България. Понякога много по-малко, отколкото знаят в чужбина, на Острова, например. А там клиенти на българска фирма за килими са, не кой да е, а, забележете, британското кралско семейство, Британската национална организация за запазване на културното наследство, историческият дворец „Озбърн“ на остров Уайт, построен като лятна резиденция на кралица Виктория, кабинетът на бившия британски министър-председател Тони Блеър, замъкът „Аник“, в който бе сниман „Хари Потър“, внучката на Чърчил – Джейн, и рок-легендата Мик Джагър.
Но това далеч не е всичко. Нашенски чипровски килими, тъкани обаче в малкото родопско селце Костандово, красят музея „Албърт“ във Виена и резиденцията на холандската кралица Бетрикс, историческата резиденция „Девертън“ в Холандия и стаята, в която е отсядал цар Борис III в Рилския манастир.
Да, има анонимни работливи български ръце, чието изкуство родни предприемачи популяризират зад граница. Така се случило през последните 15 години с „Хемус“ ООД – Велинград, предприятие, което налага българско качество на европейския пазар. За прецизността на тази работа писаха издания като Interiors UK, Architectural Digest, House and Gardens, France Press, BBC, SNN и др.
Най-интересното е, че костандовските килими не могат да бъдат намерени в масово производство, залага се на индивидуални единични проекти, които се създават съобразно спецификата на интериора, който ще украсяват.
А чипровският килим е уникален, той пасва само на определени места, на определен вкус. За да си на пазара, трябва гъвкавост.
Цехът в Костандово няма аналог в Европа
от гледна точка на ноу-хауто, на сложност на изработката, както и на създадената организация на работа. В Костандово се извършва подготвителен етап – има доста математика и инженерство в създаването на текстилния дизайн. Това прави килимарската фабрика в Родопите предпочитана от най-взискателните клиенти, които имат тежък, труден и специфичен вкус.
Другият важен момент е дизайнът. Ако останалите изработват един десен за година, в Костандово се справят за един месец. В момента няма производител в света, който да приеме поръчка от над 30 кв. м.
Нино Парпулов купува цеха в Костандово на държавното предприятие „Хемус“ ООД. Негов съдружник е Дейвид Брамфорд, чийто бизнес е да реставрира и консервира уникални килими на възраст 400 и повече години. Американска фондация им отпуска 38 хиляди евро помощ и набират и обучават персонал. Само за половин година са били подготвени 400 тъкачки, повечето от социално слаби семейства.
Като всяко начало, предизвикателството пред тандема Парпулов-Брамфорд никак не е лесно. През социализма, та чак до началото на 90-те големите търговци на килими по света говорят за нашенското производство в бранша като за
синоним на грешен дизайн, отвратителни цветове и качество
Парпулов, двигателят и душата на тази дейност, е лесовъд по образование и през 1992 г. почти случайно оглавява предприятието за килими, чието управление е във Велинград. Първоначално започват да изнасят ръчно тъкани килими за Ню Йорк. Там обаче се търсели т. нар. „гладко тъкани килими“, а до този момент в Родопите правели само тип „персийски“. Една от тъкачките се сетила, че в предприятието за килими в Панагюрище 40 години по-рано са правили котленски килими. И започват да си спомнят кой е работил такива килими и Парпулов ги издирва. Следва най-масовата преквалификация в региона – 380 тъкачки само за 7-8 месеца усвояват новия занаят с помощта на Бюрото по труда.
За 6-7 месеца не се създава тъкачка, разказва Надя Парпулова, мениджър на килимарската фабрика „Хемус“ ООД. Последно, по проект на Тръст за социална инициатива са обучени 17 млади тъкачки в продължение на едва 9 месеца от производствени специалисти. От Костандово за това получават и подкрепата на президентството, за което са изключително благодарни. Преди всичко обаче тъкачеството по стара българска традиция се предава от поколение на поколение, от баба на внучка, от майка на дъщеря.
Работата на тъкачките е трудна и изморява очите и ръцете
които цял ден се занимават с изключително фина вълна. Това разказаха родопските жени, поканени от президента Плевнелиев на откриването на изложбата в Централната баня. Вълната се боядисва на място, използват се само естествени материали, никаква химия, гамата е издържана в точните цветове на мебелите и стените на стаята или салона, в който ще бъдат постлани.
Смята се, че чипровските килими са нещо изключително, те пазят от мъки, болести и уроки, в тях има нещо магическо. Сръчните ръце на родопските жени предат, режат и превръщат вълната в прекрасни флорални мотиви, които за няколко месеца стават килими, достойни за принц или роклегенда. На година обаче се създават не повече от десетина-дванайсет. Тъкачките приемат да изработват килими от Острова по модели, отпреди няколко века. Една от най-отговорните поръчки била изработването на изключително гладко тъкан килим „Обюсон“ за прочутата библиотека в бившата лятна резиденция на кралица Виктория. Френският килим, правен през 1837 г., бил загубен, а фигурирал единствено върху рисунка в двореца. В продължение на 2 години специалисти възстановяват автентичните шарки – отначало с водни бои, а после – и с помощта на компютър. Изтъкали двулицев килим, на който днес гордо стои табелка „Произведено в България“.
Светлозар Стоянов
Фото Красимир Тодоров
