„Жигосана с талант“ е реплика от филма за оперната дива Христина Ангелакова, който нейни приятели, колеги, ученици и почитатели видяха в Балната зала на Националната художествена галерия по повод 70-годишния юбилей на световноизвестното ни мецосопрано. Гласът и артистичността й са познати по всички световни оперни сцени. От Исперих, където е родена, до Миланската скала пътят е дълъг, но Ангелакова казва, че ако има прераждане и „втори избор“ пак би станала оперна певица. И понеже е изпяла всички мецосопранови партии, би опитала тези от по-високите тонове.
Творческият й път е съизмерим с най-ярките имена в световната опера. Но въпреки че активната й певческа кариера е зад гърба й, записите от нейните изпълнения показват колко съвременна в интерпретациите на ролите си е певицата, колко артистичност и бляскава актьорска игра прави през годините. Съдбата нерядко й е правила подаръци, срещайки я с най-ярките оперни звезди, диригенти и режисьори, от които се е учила – и на оперно майсторство, и като човек. Когато с Монсерат Кабайе пеят заедно в „Иродиада“ на Масне на сцената на Римската опера, тя носи букет за сопраното преди спектакъла, а в гримьорната си намира кошница с цветя от самата Кабайе.
Къртовски труд нарича Христина Ангелакова работата на оперния изпълнител и това казва и на своите ученици. А те са много, някои вървят вече в стъпките й по световните сцени. Христина Ангелакова беше и директор на Националната софийска опера и балет, създаде бутиковия фестивал Моцартови празници в Правец, който се превръща в знак за качество на оперното пеене.
За какво още мечтае? Да изпълни ролята на Медея, която е сопранова, казва певицата. А когато тръгва по звездния път, казва на приятелките си: ако видите оперен афиш с моето име в ролята на Кармен, да знаете, сбъднала съм мечтата си… Била е и заслужила, и народна артистка. Е, сега е само комендаторе на Република Италия за заслуги в популяризирането на италианската култура.
Росица Цонева
