Археологическият резерват „Тракийски и античен град Кабиле“ се намира на осем километра северозападно от Ямбол и на около два километра от днешното село Кабиле, от северната страна на магистрала „Тракия“.
В края на второто и началото на първото хилядолетие пр. Христа около светилището на богиня Кибела–Артемида, изсечено в скалите на „Зайчи връх“ в Югоизточна Тракия, възниква селище, което по-късно се превръща в укрепен тракийски град. Кибела е тракийската богиня – майка, която дава името на града, Артемида е нейният гръцки вариант.
Първите разкопки на този многопластов археологически комплекс са започнати от проф. Богдан Филов през 1912 г. Вниманието към обекта не затихва през годините и той остава в обсега на вниманието на археолозите и на държавата, но истински масираните и редовни проучвания стартират през 1972 г.
Към него проявява голям интерес и един от най-прочутите европейски изследователи на класическата праистория проф. д-р Ян Лихардус. За него проф. Александър Фол пише, че името му е еталон на взаимозависимостта между науката и морала, защото всичко останало може да се научи в университетите. Проф. Лихардус предпочита „да разчете“ докрай един археологически обект, вместо само „да прелиства“ множество обекти. Научният проект на живота му са археологическите изследвания на водената дълги години от него българско-германска експедиция в микрорайона на село Драма, Ямболско, чиято история датира от IV хилядолетие пр. Христа.
Това, което са разчели археолозите през годините на територията на археологическия резерват, показва, че през IV век пр. Хр. Кабиле става
един от най-влиятелните градове в Одриското царство
(държавата на траките). Той има преки връзки с град Севтополис от Долината на тракийските царе, която днес се намира под водите на язовир „Копринка“.
Кабиле е важен икономически, политически и културен център и поддържа оживени връзки със средиземноморския свят по река Тунджа, която по това време е била плавателна. В античните времена Тунджа е завивала близо до „Зайчи връх“, правила е широки разливи, удобни за пристани. Градът развива и активна търговска дейност, като не е само консуматор на вносни стоки, а и равностоен партньор.
В началото на III век пр. Хр. при царете Спарток и Скосток, Кабиле става столица на тракийската държава. В средата на III век пр. Хр. царската институция е трансформирана в градско управление. В периода III – II век пр. Хр. Кабиле е единственият град във вътрешността на Тракия, който сече собствени бронзови и сребърни монети. Градът е разрушаван от Филип II Македонски и е възстановяван напълно в стила на елинската епоха.
В тракийската епоха в него се влиза през изсечена в скалите порта на западната крепостна стена. Върху голяма скала до портата е открито релефно изображение на богинята Артемида Фосфорос, закрилница на града. Той е добре благоустроен с голям площад и храмове на Аполон и Артемида. На възвишението „Зайчи връх“ са се извисявали обществени и култови сгради, скално светилище на богинята Кибела и
тракийска слънчева обсерватория
Върху дръжките на намерените амфори от онова време се виждат печати, направени преди изпичането им, които показват произхода на стоката и качеството на търговията. Откритата през X-VI в. пр. Хр. керамика свидетелства за това, че селището е съществувало и през ранножелязната епоха.
След приемането на християнството за официална религия в Римската империя в началото на IV в. Кабиле се превръща в един от най-значителните
епископски центрове
През следващите столетия започват усилени варварски нашествия и драматичните събития слагат край на организирания градски живот.
Той е окончателно разрушен от аварите през 583 г. От XI до XIV в. на негово място съществува незначително селище с малобройно население. От някогашния велик град на античността остава само названието Кабиле, което днес носи близкото село.
Археологическият резерват е с площ 650 декара и върху територията му са открити основи на сгради, на крепостни стени и на източната и западната порта. Разкрит е също централният площад (агората), обществени сгради, римска баня, централната епископска базилика, с прекрасни цветни мозайки, още две базилики, които изследователите наричат „Базилика 1“ и „Базилика 2“, които са от старохристиянския период, и римски военен лагер.
Военните римски лагери се изграждат по време на поход, между отделните преходи, за легионите на римската армия или за помощните войскови части. Тези лагери са временни или маршови. Разполагат се на стратегически места, като някои от тях с времето стават постоянни и дори се превръщат в градове. Според римската тактика лагерите са постоянни, временни зимни, маршови и временни летни. Временните и маршовите лагери се изграждат винаги по един модел. Те имат правоъгълна форма, ориентирана с късите си страни към посоката на евентуалната заплаха. При постоянните лагери формата е съобразена с особеностите на релефа.
Изграждането на военния лагер
започва с изкопаването на окоп и издигане на землен вал, върху който се издига ограда от заострени дървени трупи. В ъглите на лагера, а понякога и над четирите порти се издигат наблюдателни кули.
Лагерът се разделя на три еднакви части по дължина. В средата се разполага щабът на военната част. Има две главни улици, които свързват страничните порти. В средната част е жилището на командира. В близост до една от портите е складът за зърно и храни. От двете страни на едната улица са наредени палатките на войниците и нисшите офицери. В района на лагера има болница, бани, работилница, карцер и светилище.
В музея на археологическия резерват „Кабиле“ могат да се видят уникални артефакти като монети, изящна керамика, мозайки, глинени лампи, малки и големи скулптурни изображения,
бронзови статуетки на тракийския конник
метални апликации с изображения, медицински инструменти, части от медицински сандъчета, клещи за кастрация на Бордицио, предмети от кост – гребени, дръжки за огледала, игли и ролки за коса, метални пръстени, гривни, съдове от фино римско стъкло.
В сърцето на Югоизточна Тракия, на няколко километра от пълноводната някога Тунджа, крепостта „Кабиле“ говори на езика на няколко отдавна минали епохи. Гласът на древността тук никога няма да заглъхне. Мястото е стратегическо и то никога не е пренебрегвано от пълководци и владетели. Не е подминавано и от хората на вярата и културата. Макар и в равнината, в подножието на малкото възвишение, тази крепост стои много високо в йерархията на ценностите от античността до днес. И е много вероятно проф. Лихардус да е искал да каже, че ако разчетем миналото, ще разберем какво ни чака в бъдеще.
Михаил Григоров
Фото Красимир Тодоров
