Започналата преди няколко месеца украинска криза е най-сериозната заплаха за сигурността в Европа, възниквала след края на войните в бивша Югославия. През март руските „зелени човечета“ овладяха Крим и полуостровът скоростно бе присъединен към Русия. С това военнополитическата експанзия на Москва не приключи. Последва бунт в двете най-източни области на Украйна – Донецка и Луганска. Отначало пръст в него имаха и местните олигарси, водени от най-богатия украинец Ринат Ахметов. Милиардерите се надяваха, че неподчинението на Донбас ще им позволи да се пазарят с Киев и да получат по-голяма икономическа свобода и политическо влияние. Много скоро обаче стана ясно, че духът е изпуснат от бутилката и ръководството на бунта бе поето от лидери, дошли от Русия, сред които се открояваше екзотичната птица Игор Стрелков. Така олигарсите бяха изтласкани на заден план.
Драматичните събития и хилядите жертви в Донбас накараха международната общност бързо да забрави за Крим. Конфликтът придоби ясни геополитически измерения на противопоставяне между Украйна, ЕС и САЩ, от една страна, и Русия – от друга. Западът не желаеше, а няма и да пожелае да воюва за териториалната цялост на Украйна, но нямаше как да подмине с мълчание единствения случай след 1945 г., когато една европейска държава заграбва със сила територията на друга такава държава. Затова ЕС и САЩ дадоха морална и политическа подкрепа на Украйна, а на Русия наложиха ограничени икономически санкции. Съответно Москва отговори с контрасанкции, спиращи приблизително половината от селскостопанския износ на ЕС и САЩ за Русия.
Към днешна дата е ясно, че конфликтът в Източна Украйна, както и този между Русия и Запада ще бъде продължителен. Макар че мащабните военни действия са временно прекратени, в Източна Украйна почти всеки ден има престрелки и убити. На основата на сегашното статукво могат да се прогнозират различни сценарии за развитието на конфликта и съдбата на размирните райони. По-долу предлагаме четири варианта, чието случване е с различна степен на вероятност. Имената, които използваме, са взети от историята на досегашните подобни конфликти между сепаратисти и централната власт на територията на бившите Югославия и СССР.
Босненски сценарий
Войната в Босна и Херцеговина приключи през 1995 г. с федерализация на страната като всяка от съставните части на федерацията има право на вето върху най-важните общодържавни решения. Възможно ли е и Украйна да се превърне в такава държава? Всъщност федерализацията бе първоначалното искане на повечето от бунтовниците в Донбас. В хода на боевете ожесточението постепенно се усилваше и сега лидерите на бунтовниците не са съгласни да обсъждат каквато и да била форма на оставане на двете области в състава на Украйна. Което не означава, че ако бъдат подложени на много силен натиск от Кремъл, те няма да отстъпят. Всъщност това е най-изгодният сценарий за Русия. Путин вече е наясно, че в геополитически план той е загубил Украйна. Особено след анексията на Крим. Никога вече украинските парламентарни или президентски избори не могат да бъдат спечелени от партии с проруска ориентация. Следователно Русия се нуждае от инструмент, който да не позволи пълното и официално преминаване на Киев в евроатлантическа геополитическа орбита. И този инструмент може да бъде само правото на вето за Донецка и Луганска област като съставни части на една бъдеща украинска федерация. Тук са възможни много подварианти. Донбас да разполага с голяма финансова и културна автономия, но да няма право на собствена външнополитическа ориентация. При всички случаи Путин ще може да въздъхне с облекчение, защото няма да се налага Русия да харчи сериозни финансови и военни ресурси за подкрепа на бунтовниците. И най-важното – при такова развитие на събитията се отваря път за помирение между Москва и Запада и за отмяна на санкциите.
Трябва да отбележим, че за федерализацията на Украйна липсват и исторически предпоставки. Донбас никога не е бил самостоятелна политическа единица и тук разликата със стари европейски федерации като Германия, Австрия или Белгия е огромна. Сегашните граници на украинските области са чисто административни и въобще не е ясно къде трябва да минава синорът между отделните федерални единици, ако се тръгне по пътя на Босна и Херцеговина.
Босненският сценарий за Украйна е малко вероятен, но не е изключен особено ако гледаме в дългосрочен план.
Кримски вариант
Случилото се с Крим през пролетта очертава другия възможен сценарий за съдбата на Донецка и Луганска област – директното им присъединяване към Русия. Това може да стане ако не с цялата им територия, то поне с тази нейна част, която сега е под контрола на сепаратистите. В началото на лятото мнозина наблюдатели мислеха, че Путин смята да направи именно това. Защото нещата в Донбас тръгнаха по познатия Кримски сценарий – референдум, обявяване на независимост, установяване на преки връзки с Москва. За разлика от анексирания вече полуостров обществените настроения в Донецк и Луганск не са толкова еднозначно в полза на присъединяването към Русия. В бунта пряко участват не повече от 2-3% от населението, плюс идеалисти, авантюристи и наемници, дошли от руска територия. Освен това в Крим Москва имаше директно и легитимно военно присъствие чрез базите на Черноморския флот в Севастопол. „Зелените човечета“ дойдоха именно от тези бази. Кремъл се позоваваше и на исторически аргументи – в съветско време Крим дълго време е част от Русия и едва по времето на Хрушчов е прехвърлен на Украйна с административно решение на властите в Москва. Нищо подобно не може да се твърди за Донбас.
Излишно е да се напомня, че кримският варинт за бъдещето на Донбас ще бъде посрещнат на нож в Киев. По-важно е, че такова развитие не е особено желано и от Русия. Анексия на още две украински области, които при това са значително по-големи от Крим, ще донесе тотална международна изолация за Путин и вероятно ще доведе до свирепи санкции по подобие на тези, с които Западът обгради Иран. В такъв случай ще бъде застрашено самото оцеляване на Путиновия режим. Освен това изравняването на стандарта на живот в новоприсъединените области с този в Русия ще струва огромни средства, ако въобще е възможно.
Трябва да се отчете обаче, че поне в началото на бунта голяма част от жителите на Донбас се надяваха именно на „Кримския сценарий“ – бързо присъединяване към по-успешна и по-богата държава, каквато е Русия. И ако в Донбас се проведе напълно честен референдум по въпроса, привържениците на присъединяването към големия източен съсед ще надделеят, макар с неголямо мнозинство.
Кримският сценарий за Донбас е слабо вероятен. Най-много Москва официално да признае Луганската и Донецката народна република за независими държави, както го направи с Абхазия и Южна Осетия през 2008 г. И дори да убеди Венецуела и някоя тихоокеанска островна държавица да последва тази стъпка. Трябва да се отбележи обаче, че Русия досега не е признала независимостта на Приднестровието и Нагорни Карабах.
Сценарий Сръбска Крайна
Сръбска Крайна е може би единственият пример за успешно ликвидиране на сепаратистки анклав в Европа след края на Втората световна война. До разпадането на бивша Югославия областта е част от Хърватска, но в края на 1991 г. обявява самостоятелност, отстоявана в серия от кървави сражения с хърватите. През август 1995 г. Загреб се възползва от променената в ущър на сърбите геополитическа ситуация на Балканите и осъществява военната операция „Буря“, с която си връща контрола над Сръбска Крайна. Около 250 000 сърби панически напускат областта и днес тя е интегрална част от Хърватска.
Още от самото начало на бунта в Донбас украинските власти се надяват да приключат с него именно по сценария Сръбска Крайна. Това е смисълът на продължаващата няколко месеца военна операция (Киев я нарича „антитерористична“) в Донецка и Луганска област. На пръв поглед предпоставките за реализация на този сценарий са налице. Срещу бунтовниците, които до голяма степен са самодейци във военното дело, Украйна изпраща редовната армия на една 45-милионна държава, плюс доброволчески батальони. В тези действия Киев има и политическата подкрепа на Запада. На практика обаче се оказа, че украинската армия е в окаяно състояние – зле въоръжена, слабо обучена и лошо командвана. С решаващата подкрепа на Русия бунтовниците успяха да спечелят най-ожесточените сражения през август-септември т. г. и да удържат контрола над двата главни града на Донбас.
Има и нещо още по-важно – Путин каза в пряк текст, че той няма да позволи Киев да превземе бунтовническите крепости. Това означавна само едно – при реорганизация, прегрупиране и ново настъпление на украинската армия, Русия винаги ще отговаря със засилване на вмешателството си в конфликта, така че съотношението на силите да се запази непроменено.
Сценарият Сръбска Крайна е възможен само ако под натиска на санкциите и сриващите се цени на петрола Русия спря военната подкрепа за сепаратистите. Но дори и тогава реинтеграцията на Донецка и Луганска област в Украйна ще бъде изключително бавен и мъчителен процес. Местното население вече пострада сериозно от снарядите и куршумите на украинската армия, както и от спрените пенсии и социални плащания. Освен това жителите на Киев и особено на Западна Украйна също не хранят топли чувства към съотечествениците си от Донбас.
Въпреки малките шансове за успех киевските власти вероятно ще предприемат поне още един щурм срещу Донецк и Луганск. За това настоява т.нар. „Партия на войната“, обединяваща неформално радикални организации и лица от различни части на политическия спектър.
Приднестровски вариант
Най-логичното и най-вероятното развитие на конфликта в Източна Украйна е замразяването по примера на Приднестровието. Това е сепаратистка област на територията на Молдова, която обяви независимост през 1991 г. и постепенно се обособи като самостоятелна държавица, протежирана политически и икономически от Москва. Приднестровската Молдовска република е най-голямото сепаратистко формирование в бившия Съветски съюз и има икономически профил, донякъде сходен с този на Донбас.
И така, какво е бъдещето на Донецката и Луганската народна република като независими „държави“? И двете формирования имат достатъчно голяма територия и население, за да последват примера на Приднестровието. Ако се обединят, те ще имат около 3,3-3,5 млн. жители, в ЕС има поне няколко държави с по-малки размери. Въпрос на време е донбаските сепаратисти да се сдобият със собствена валута, администрация, съд, органи на реда.
Проблемът е, че както и Приднестровието, подобна непризната от никого държава ще бъде новата политическа черна дупка в Европа. Представете си например кой ще учи в донецките университети, ако дипломите им не се признават никъде, защото нямат държавен печат. А с какви паспорти жителите на сепаратисткия регион ще пътуват в Украйна и в Европа? И въобще как ще стигнат дотам след като никоя авиокомпания няма да може да обслужва линии до летищата на непризнатите републики?
Най-важният въпрос обаче е икономическото оцеляване на хората в донбаските народни републики. Районът действително е богат на въглища и руди, но повечето държавни мини и рудници са губещи. Има сериозна тежка индустрия, по-голяма част от която обаче остава на територията, контролирана от украинската армия. Донецк е депресивен град с бързо застаряващо и намаляващо население, половината от което се състои от пенсионери и хора, работещи в държавните учреждения (бил съм там през 2009 г.). Освен това сегашните лидери на сепаратистите въобще не вдъхват доверие като потенциални държавници.
В крайна сметка, както и в Приднестровието ще се наложи Русия да плати сметката за икономическото оцеляване на това, което в Москва наричат Новорусия. Киев вече отказа да го прави. Както твърдят колеги политолози от Донцек, за местните жители в Донбас животът в непризната от никого сепаратистка република е най-лошият варинат. Но засега изглежда и най-вероятният.
Пенсионният туризъм процъфтява в Донецк
Ако през миналата година по това време туристическите агенции в Донецк и Луганск все още предлагаха примамливи пътешествия в Европа или в топли морски страни, то сега на сайтовете на туроператорите доминират обявите за т.нар. пенсионен туризъм. Причината е, че възрастните хора, живеещи в контролираните от сепаратистите градове, вече не могат да си получат пенсиите по местоживеене. Проблемът възникна още през лятото, когато всички банкови клонове и банкомати в обхванатите от бунта райони на Източна Украйна престанаха да работят. Още през август с празни джобове останаха пенсионерите, които дотогава получаваха парите си от кварталния пощальон. За тези, които разчитаха на банковите карти, предприемчивите туроператори организираха пътувания до най-близкия украински град, където има работещи банкомати. Наскоро и на тази практика бе сложен край, след като властите в Киев обявиха, че прекратяват административното обслужване на гражданите, останали на контролираните от сепаратистите територии. Бяха спрени и пенсиите на всички възрастни хора. Изобретателните пенсионери от Донбас обаче не се предадоха и започнаха да пътуват до роднини и познати в други украински градове, където си правят адресна регистрация и съответно претендират за пенсия като жители на „неокупираните“ части на страната. Предполага се, че към днешна дата около 20% от имащите право на пенсия хора от бунтовните райони вече са се пререгистрирали в други градове на страната. Тази практика не се понрави на украинското правителство и то обяви, че няма да плаща на фиктивно преселените лица. Занапред освен адресната регистрация ще се иска и договор за наем и двама свидетели, които да потвърдят, че въпросния пенсионер действително живее постоянно на посочения адрес.
Така на практика възрастните хора и социално слабите в Донбас остават без никакви средства за препитание. В някои от по-малките градове на Донецка и Луганска област вече има гладни бунтове. Сепаратистите обещават да поемат пенсионните и социални плащания за населението, но това все още не се е случило почти никъде в размирния район. Според Киев бунтовниците вече са се подсигурили с машина за печатане на фалшиви украински гривни. На прага на зимата много пенсионери са изпаднали в бедствено положение, а други оцеляват благодарение на скромни спестявания, помощ от деца и внуци или с раздаваните от фондациите на олигарха Ринат Ахметов стоки от първа необходимост.
Пламен Димитров
