След като години наред се опитваше да проникне в Централна Европа с още един голям магистрален газопровод, в началото на този месец Русия най-сетне призна официално, че това е невъзможно. Президентът Путин обяви, че при сегашната ситуация „Южен поток” не може да бъде построен и Москва смята да пренасочи голяма част от своя газов износ през Турция.
Някои наблюдатели смятат, че с декларативния отказ от „Южен поток” Москва се стреми да окаже натиск върху ЕС и в крайна сметка проектът все пак да се случи. Може и така да е, но засега няма никакви изгледи обстоятелствата, които сложиха прът в колелата на този газопровод, да се променят в близко бъдеще. За какво става дума?
На първо място „Южен поток” се оказа невъзможен, защото не съответства на изискванията на Втория и Трети енергийни пакети на ЕС. Ако до началото на тази година все още имаше някаква вероятност Европейската комисия да изключи тръбопровода от действието на строгите брюкселски правила, то след анексията на Крим през март това стана невъзможо. В този смисъл
„Южен поток““ падна жертва
на влошението отношения между Русия и ЕС.
С отказа от тръбопровода Владимир Путин фактически даде знак, че не очаква скорошно затопляне по оста Москва-Брюксел. А това означава, че Русия не възнамерява да спира подкрепата за сепаратистите в Източна Украйна и още по-малко – да връща Крим под властта на Киев.
За спирането на „Южен поток” обаче повлияха и някои икономически фактори. В последните години прогнозната цена на газопровода непрекъснато нарастваше. Ако през 2007 г. тя бе 10 млрд. долара, през 2014 г. вече стигна 30 млрд. Част от тази стойност е и корупционният компонент, който присъства във всички големи проекти на Газпром. Достатъчно е да припомним, че през октомври т.г. компанията „Южен поток транспорт”, която трябва да стори подводната част на газопровода (България няма участие в нея), купува 165 декара гора в местността Паша дере край Варна за цели 100 млн. евро. Според местни брокери тази цена е от няколко до 10 пъти над пазарната и при това сделката се случва в момент, когато Газпром вече е бил наясно, че строителството не може да започне.
Още по-сериозен финансов проблем пред „Южен поток” се оказа набирането на огромната сума за реализацията на проекта. Една от основните цели на западните санкции срещу Москва бе да отреже големите руски компании от евтино финансиране на европейските капиталови пазари. Освен това Газпром затъва в сериозни финансови затруднения заради поетото по договор с Пекин задължение да инвестира десетки милиарди долари за разработването на нови находища в Източен Сибир и свързването им с магистрален газопровод с Китай.
В условията на остър кредитен недостиг се разгаря вътрешна борба между икономическите лобита в Кремъл. Не е тайна, че интересите на двата държавни енергийни гиганта Роснефт и Газпром не съвпадат. Те се борят за държавно финансиране и съответно предлагат различни визии за икономическата експанзия на страната. Изглежда за момента лобито на Роснефт взема връх. Което не е изненадващо, като се има предвид, че Русия печели почти три пъти повече пари от износа на нефт, отколото от експорта на газ.
Сериозна сянка на съмнение върху икономическата целесъобразност на „Южен поток” хвърлят и тенденциите на световния нефтен и енергиен пазар. От няколко месеца котировките на петрола неотклонно вървят надолу, а експортните цени на руския газ са обвързани с нефта. Още по-тревожно за Газпром е
намаляващото газово потребление
в Европа
Заради повишената енергийна ефективност и изнасяне на индустриални мощности в Азия то върви надолу вече четвърта година подред. Ако през 2010 г. ЕС е консумирал 502 млрд. куб. м, то през 2013 г. този показател е само 438 млрд. Вярно е, че в посочения период намалява и производството на газ в страните от ЕС, но „Южен поток” се целеше в държавите от Югоизточна и Централна Европа, където собствен добив почти няма.
Спирането на „Южен поток” обаче не означава, че Русия се е отказала от стратегическата си цел да пренасочи своя газов износ в обход на Украйна. Президентът Путин обяви, че Газпром все пак ще построи по дъното на Черно море тръбопровод с капацитета на провалилия се „Южен поток” (63 млрд. куб. м годишно), но той ще излезе на сушата в Турция вместо в България. Новото съоръжение може да бъде успоредно на съществуващия вече газопровод „Син поток”, по който могат да минават до 16 млрд. куб. м годишно. Но целият руски износ за Турция през 2013 г. възлиза на около 30 млрд. куб. м. Половината от този обем сега минава през Украйна и България. Възможно е Газпром действително да построи нова тръба към Турция и украинците и българите да загубят транзитните такси за 15 млрд. куб. м годишно.
Въпреки очакванията за увеличаване на износа за бързо растящия турски пазар, основната част от тези 63 млрд. куб. м, които Русия смята да насочи към Турция, щели да отиват до някакъв хипотетичен хъб на границата с Гърция, заяви шефът на Газпром Алексей Милер. Европейските клиенти ще бъдат поканени да си вземат газ от този хъб. Това означва, че руснаците се отказват да щурмуват европейската газова крепост и ще оставят суровината пред портите й.
Москва напира да строи нов голям газопровод до Турция
не само за да натрие носа на европейците,
а и заради вече похарчените 4,5 милиарда долара за довеждаща тръбопроводна инфраструктура на територията на Южна Русия. Вместо за „Южен поток” тази преносна система може да бъде използвана за бъдещата тръба до Турция. Но засега всичко това са само намерения, които може и да не се реализират. Броени дни след визитата на Путин в Анкара, .турският енергиен министър Танер Йълдъз уточни: „Няма никаква газова сделка с руснаците. Подписахме само протокол за намеренията да обсъдим новия газопровод.” Ако съдим по досегашния опит, от протокол за намерията до реално строителство обикновено минават поне 7-8 години. Съвършено неясно е и кой ще бъде собственик на анонсирания от Путин бъдещ тръбопровод през Черно море и територията на Турция и как ще се осигури финансиране за него.
Освен това Анкара едва ли ще бъде по-лесен газов партньор за Русия, отколкото Украйна. Досегашната история на тръбопровода „Син поток” е по-скоро неуспех. Той влиза в експлоатация през 2003 г., но чак до 2011 г. капацитетът му е запълнен не повече от 50-60%. Турция и Русия постоянно водят спорове за цената на доставяния газ и за изпълнението на клаузата „вземай или плащай”. Газпром не може да разчита, че ще завладее много по-голям дял от турския пазар, защото Анкара има отлично диверсифициран внос от четири различни източника – от Русия, от Азербайджан, от Иран и два терминала за втечнен газ.
В крайна сметка турският завой в стратегията на Газпром ще се реализира частично. Енергийното сътрудничество с Анкара несъмнено ще се засилва, но това е много слаба компенсация за отслабването на руските позиции на газовия пазар в ЕС.
Как се изчислява рентабилност на газопровод?
Ако се абстрахираме от геополитическите съображения, международният газопровод е търговско предприятие като всяко друго. Той не става автоматично печеливш, ако му залепим етикета „стратегически“ или ако обявим, че създава нови работни места. Необходимо е приходите от експлоатацията на съоръжението да са по-големи от разходите за построяването и поддръжката му. Собствениците на всеки газопровод печелят от преносната такса. А тя от своя страна зависи от обема суровина, който минава по съоръжението, дължината на трасето и размера на транзитната такса. Крайният резултат трябва да бъде съопоставен с разходите, които се формират от цената за строежа на газопровода, дължимите лихви по привлечените кредити и експлоатационните харчове. Ако приложим тези критерии към българския участък на „Южен поток“, веднага се вижда, че няма ясна фактологическа основа, върху която да стъпим при оценката за рентабилността на съоръжението. Преносната такса не е уточнена, а най-голямата въпросителна е количеството газ, което щеше да преминава по тръбопровода. Ако се приложат стриктно изискванията на Втория и Третия енергиен пакет на ЕС, то Газпром ще има право да запълва само половината от капацитета на „Южен поток“. Останалите 50% са за други собственици на газ, които биха пожелали да използват съоръжението. И понеже такива засега няма, газопроводът ще остане незапълен, което е почти сигурна гаранция, че ще работи на загуба. Съвсем друга е картината, ако Газпром поиска и получи от Европейската комисия изключение от правилата на ЕС за „Южен поток“. Руснаците обаче така и не поискаха такова изключване, защото е ясно, че на фона на украинската криза отговорът на Брюксел би бил само един – „не“. При толкова неизвестни финансови параметри всеки политик, който се наема да каже колко пари ще загуби или спечели България от спирането на проекта, е наивник или просто се прави на такъв, като второто е много по-вероятно.
Пламен Димитров
