Остава духът на подводничарите

На подводниците виреят само мъже, там даже и на бактериите не им понася, казва капитан I ранг Дарин Матеев.

Капитан I ранг Дарин Матеев завършва Военноморското училище „Н. Й. Вапцаров” през 1976 г. След това е щурман на подводница,  командир на минно-торпедна бойна част, помощник командир и старши помощник командир. Завършва и военноморска академия в Санкт Петербург. На 28 декември 1985 г. издига флага на подводницата „Слава”, с бордови номер 84, като първи неин командир. След това е началник щаб на дивизиона подводници. В периода 1990-1992 г. е командир на дивизиона.
През 1992 е изпратени като съветник на министъра на отбраната в София. Капитан Матеев казва, че е минал през целия спектър на наказания без понижаване в звание. Два пъти е имал непълно служебно съответствие и два пъти са му вземали по една цяла заплата. Два пъти е произвеждан предсрочно в звание.През 1995 г. минава в запаса. В момента е капитан далечно плаване. Плава в най-опасните райони на световния океан и се е сблъсквал директно с най-големите предизвикателства. С колегата от ВТК Николай Добрев записахме неговия разказ. Ето част от него:

„Подводниците са мъжка служба. На тях виреят само мъже, там даже и на бактериите не им понася. За мен беше и трудно, и лесно. В месеца се връщам вкъщи три пъти, рядко се случва повече. А в къщи всичко е изрядно. Така бях, разбира се, не само аз, всички бяха така. Ние плавахме най-много от целия флот.
Най-много бяха плаванията в периода 1988-1989 г. Тогава направих 157 дни на море. Нормално подводниците плаваха по 100-130 денонощия през годината. Когато са в базата, всеки трети ден човек е или дежурен, или стража.
Към тези задължения има и други ангажименти. Така остават максимум по пет дни в месеца за семейството. Времената бяха тежки, но ние бяхме млади и служехме.
Аз съм щастлив, защото единствен съм служил на четирите подводници, които имаше флотът. На трите бях старши помощник-капитан. Преди да отида в академията в Санкт Петербург, като слязох, целунах и трите подводници и тогава заминах.
От академията се върнах с отлична диплома и ме направиха командир на подводница. Не можах да си изкарам даже отпуската от един месец, която ми се полагаше. Бях щастлив и от това, че през цялото време, изграждайки осми дивизион подводници, израствахме и ние.
Подводниците не бяха нови. От този клас, проект 633, са направени 18 подводни лодки, но са изработени добре и са за

борба с ядрени подводници

Имаха добри тактико-технически данни и бяха много безшумни. Имали сме премеждия – сблъсквания, пожар, но слава Богу нямаме нито една жертва.
Фалове са ставали. През 1979 г. при една стрелба – подводница срещу подводница, едната е на 50 метра, а другата на 110, торпедото трябва да се движи на 80 метра дълбочина, всички са инструктирани и е казано, че нищо не трябва да се пипа.
Стреляме с торпедото. Месечно правехме по седем-осем торпедни атаки, а на тренажор задължително по 15 атаки. При подаване на заповедта за стрелба лейтенантът, който изстрелва торпедото, му задава дълбочина 100 метра. И торпедото се разминава на пет метра с другата подводница. Следват анализи и наказания. Такива са времената.
Ние винаги сме били моряци. След години се оказа, че най-много капитани на кораби, включително и на далечно плаване, са подводничари.
По-късно започнаха други времена, започна процесът на смаляване на дивизиона, до неговото ликвидиране, което според мен е грешка. Когато учех в Санкт Петербург, Полша имаше една подводница, по-стара от нашите, с 30 моточаса на година и с 30 метра работна дълбочина. Поляците обаче я държаха с екипаж и с щаб на дивизиона,

за да поддържат подводничарите

Ние унищожихме всичко. Лесно се ликвидира, трудно се гради.
Ако погледнем втория период на българските подводници след Втората световна война, ще видим, че нямаме големи аварии в резултат на солидното обучение на кадрите. За три подводници (малютки) обучението беше шест години в Одеса. След което идват в България и започва обучение и тук.
В началото българските екипажи плават само в езерото. След това излизат в морето. Така беше и в следващия период, когато се сменят подводниците. На проекта 633 бойни служби започнаха три години след неговото приемане. Бойната служба означава 22-25 дни под вода при условие, че разполагаш с 4,5 литра на ден вода на човек. Ако искаш я пий, ако искаш се мий с нея, каквото искаш прави. За сравнение ще кажа, че сега като капитан на кораб в режим на икономии, успявам да сваля разхода на вода за 22-членен екипаж до 4 тона на ден. Подводницата проект 633, клас „Ромео“, за 68 души щатен екипаж разполага със

17 тона вода за 60 дни

Това е точно четири литра и половина на ден, за всичко”.
Веднъж вдигат неговата подводница по тревога. На нея се качва началник-щабът на дивизиона, връчва заповедта на командира и подводницата напуска пристанището. Става ясно обаче, че механикът преди това е източил резервоарите, за да ги презареди с прясна вода.
Храна на борда има за 60 дни, но вода няма. Подводничарите решават да не казват това на началника. Той иска кафе, правят му кафе. На закуска пожелава чай – правят му и чай с оскъдните запаси от 7-8 литра.
Екипажът е от 42-43 души и за липсата на вода е информиран всеки поотделно. Учението трае около 18 часа, а в някои сектори (отсек) на подводницата температурата е 50 градуса.
Истината излиза наяве, когато слизат на брега и всички се втурват към чешмите. Капитан Матеев разказа това като пример за духа и солидарността на подводничарите.
При тях има и друга особеност. Единствено след стрелби те събират изстреляните торпеда. Тези, които не са улучили целта, изплуват на повърхността. По този начин става ясно, че по време на атаката срещу крайцера „Хамидие“ по време на Балканската война, „Дръзки“ го е торпилирал. Само неговото торпедо не се появява на повърхността.

За да е готов екипажът на една подводница за бойни действия, трябва да е минал определени видове стрелби. Командирът трябва да изпълни цял цикъл – полигонна стрелба, стрелба по надводни кораби, по корабна ударна група, по отряд десантни бойни кораби и няколко стрелби по подводници. Всички стрелби трябва да бъдат успешни.
Цикълът на плаване при ученията е около 90 дни, за да бъде подводницата боеспособна. Ученията включват торпедни стрелби и изпълнение на задачи с всички налични сили на Военноморския флот. Една от най-важните задачи е охраната на морското крайбрежие.
Подводницата „Слава“ е дълга около 76 метра, в най-широката част диаметърът на корпуса е близо 7 метра. Торпедата се задвижват от парогазови генератори или от електрически двигатели. В нея има 7 отсека.
В първия отсек има 6 торпедни апарата и 6 резервни торпеда. Екипажът е от 68 души, а койките са 42. Една трета от екипажа винаги е на вахта. Персонални койки имат само командирът и механикът. Подводницата се командва от централния пост под надстройката.
На 1 ноември 2011 г. на основание заповедите на министъра на отбраната и на командващия ВМС командирът на „Слава“ капитан I ранг Камен Кукуров спуска флага й и тя е изведена от състава на ВМС.

Михаил Григоров