Една реформа и добре да започне, все ще се намерят желаещи да сложат прът в колелата й. В случая иде реч за най-важната – пенсионната. Преди 14 години осигуровките на работещите, родени след 1959 г., бяха разделени – по-голямата част продължи да се влива в Националния осигурителен институт (НОИ), но известна сума започна да постъпва и по лични сметки на хората в универсалните пенсионни фондове. Идеята бе след време излизащите в заслужен отдих да получават пенсия и от държавата, и от частните фондове като втората, съответстваща на сумата, натрупана по индивидуалните партиди на осигурените лица.
Сега парламентът е на път да зачеркне вече направеното досега. Предвижда се промяна, според която вноската на започващите първа работа ще отива само в НОИ, освен ако осигуряващият се не поиска изрично част от нея да се превежда в частен фонд. Срокът за заявление е 12 месеца след първия работен ден. Дава се възможност и на вече осигурените в такъв фонд да го напуснат и да прехвърлят партидата си в НОИ.
Държавата явно е хвърлила око на натрупаните до момента близо 7 млрд. лв. в частните пенсионни фондове. Не е ясно каква част от тях ще изтекат безвъвратно в бездънната каца на НОИ, но е сигурно, че ще бъдат веднага похарчени.
Но парите от частните пенсионни фондове не стоят под възглавниците на директорите им. Инвестирани са в акции, в облигации, в държавни ценни книжа. Внезапното изтегляне ще изисква бърза ликвидация на тези активи. На загуба, естествено.
Още по-печална е философията на предлаганите промени. Тя предполага да живеем ден за ден – вноските на работещите да влизат изцяло и директно в джобовете на днешните пенсионери и да не се инвестира нищо за бъдещето. При катастрофалната демографска ситуация в страната това е пряк път към финансовия колапс на пенсионната система.
Инициаторите за удара по частното пенсионно осигуряване се мотивират с популисткото обяснение, че тези, които вече са влезли на трудовия пазар, ще имат избор – да си съхранят личните партиди или да прехвърлят всичко в НОИ. Неинформираният избор обаче обикновено не води до верни решения. Истината, която няма да чуете от устата на нито един политик, е, че огромното мнозинство от българите са с ниска финансова култура и вероятно ще направят грешен избор.
По пенсионната реформа парламентът се кани да командва: „Кръгом и назад!“ Това обръщане ще удари и крехкия български фондов пазар и ще намали възможностите на държавата да пласира изгодно нови дългови емисии. По този път може да се отиде още по-назад. Чак там, където ще срещнем самотната фигура на мрачния популист Виктор Орбан, национализирал всички частни пенсионни фондове в Унгария.
Пламен Димитров
