Възобновената вражда между Кремъл и Запада бе най-важното (гео)политическо събитие за отиващата си 2014 година. Повод за раздора стана Украйна. След като корумпираният президент Виктор Янукович реши да се откаже от подписването на споразумение за асоцииране с ЕС, властта му бе сериозно разклатена от продължилите цяла зима улични демонстрации в Киев. В крайна сметка на 21 февруари с посредничеството на Запада и Русия бе подписана договорка, предвиждаща Янукович да се оттегли до няколко месеца. Той обаче избяга от Киев още в същия ден и след кратко лутане между Донбас и Крим се озова в Русия. И досега не е ясно какво точно е накарало украинския президент да напусне страната. Най-вероятно той е получил сигнали, че силовите ведомства минават на страната на опозицията и в тази обстановка физическата му сигурност е застрашена.
След бягството на Янукович
властта в Киев премина в ръцете на парламента, който мигом се преформатира и довчерашната опозиция изведнъж се оказа с огромно мнозинство. В Русия тази радикална промяна бе възприета като преврат, а московските медии и политици започнаха да наричат новите управляващи в Украйна „хунта“. Възродиха се старите рани от времето на Втората световна война и споменът за това, че през 1941 г. голяма част от украинците подкрепят не Съветския съюз, а хитлеристка Германия.
Вероятно някъде в края на февруари руският президент Путин е стигнал до извода, че суматохата в Украйна дава шанс на Русия да анексира Кримския полуостров, който е бил под юрисдикцията на Москва до 1954 г. Така освен, че прибави към страната си една територия, населена с 2 млн. предимно рускоезични жители, Путин премахна опасността от ликвидация на базата на руския Черноморски флот в Севастополския залив. Впоследствие Москва даде мощна подкрепа за бунта на сепаратистите в Източна Украйна и отношенията й с Киев стигнаха точката на замръзване.
Тези действия на Кремъл бяха посрещнати с негодувание не само в Киев, но и в ЕС, и САЩ. Последваха няколко кръга от икономически санкции срещу Русия, а Москва отговори с контрасанкции, които отрязаха достъпа до руския пазар на част от продоволствените стоки с произход от Европа и САЩ.
Основна причина за
налагането на санкциите
и за политическата изолация на Русия бе необходимостта Западът да реагира на най-грубото нарушение на международното право в Европа след края на Втората световна война. Никога в последните шест-седем десетилетия не се бе случвало една европейска държава да отнеме част от територията на свой съсед. Целта на санкциите бе да накажат Русия и да я възпрат от по-нататъшни агресивни действия в Украйна. В дългосрочен план руската икономика ще пострада най-вече от почти напълно отрязания достъп до западните капиталови пазари.
Възобновената конфронтация между Москва и Запада, разбира се, не е ново издание на Студената война, защото днес Русия вече не е глобална, а само регионална сила. Но през 2014 г. между Кремъл и западния свят бе изкопана дълбока разделителна линия на недоверие, която скоро няма да бъде заличена. Една от последиците от това разделение бе крахът на големите руски енергийни начинания, целящи да укрепят доминацията на Газпром на газовия пазар в Източна и Централна Европа. През декември лично Владимир Путин обяви края на проекта „Южен поток“, а малко след това стана ясно, че Москва е изгубила надежда да получи правото да използва 100% от капацитета на газопровода OPAL, който е сухопътното продължение на вече работещия „Северен поток“. И в двата случая Москва не бе готова да спазва правилата на ЕС, а Еврокомисията не искаше да направи изключение за Газпром, макар че имаше правомощията да го стори.
За самия ЕС най-важното събитие на годината бяха
изборите за Европарламент
провели се през май. За пръв път основните европейски партии агитираха за вота с името на техния кандидат за бъдещ шеф на Еврокомисията. Така индиректно стотиците милиони избиратели гласуваха и за ръководителя на Комисията. В крайна сметка, както и се очакваше, най-много депутати получи Европейската народна партия, следвана от социалистите. Най-забележителният резултат от изборите обаче бе отличното представяне на евроскептичните радикални партии. Те спечелиха вота в две от четирите най-големи държави в ЕС. Във Франция Националният фронт на Марин льо Пен взе 25%, а във Великобритания Британската партия на независимостта на Найджъл Фараж достигна почти 27%. Със същия процент евроскептичната Датска народна партия спечели вота в страната на Хамлет. Добро представяне за националистическата десница и популистите бе регистрирано и в Италия, Белгия, Австрия, Холандия, Полша.
2014 г. ни донесе нов шеф на Европейската комисия – Жан-Клод Юнкер от Люксембург, нов президент на Европейския съвет – поляка Доналд Туск, и нов външен министър на ЕС – италианката Фредерика Могерини.
Избори се проведоха и в три от петте най-големи държави в света –
Индия, Индонезия и Бразилия
Индийската демокрация е най-многолюдната в света. До урните отидоха 66% от регистрираните 814 млн. избиратели, които сложиха край на 10-годишното управление на партията на политическия клан Ганди Индийски национален конгрес. Абсолютно мнозинство получи националистическата „Бхаратия джаната“, а нейният лидер Нарендра Моди стана премиер на страната.
В островната държава Индонезия имащите право на глас 190 млн. души дадоха предимство на опозиционния кандидат Джоко Видодо, който веднага след встъпването си в президентската длъжност заяви, че предпочита да го наричат с прозвището му Джокови. Може би най-драматична бе изборната битка в Бразилия. Малко преди края на кампанията действащият президент Дилма Русеф изоставаше в проучванията след екоактивистката Марина Силва. Но на първия тур опозиционната кандидатка остана едва трета, а Русеф и предпочитаният от бизнес кръговете Аесиу Невеш отидоха на балотаж. Там президентката с габровски корен успя да се наложи и да спечели втори и последен мандат начело на петата по големина държава в света.
Като цяло обаче през 2014 г. демокрацията бе в отстъпление в евразийското пространство. В това отношение трите най-проблемни държави бяха Русия, Турция и Унгария. Донякъде заради геополитическия конфликт със Запада Путин продължи да ограничава свободата в страната. Руските опозиционери и някои олигарси бяха преследвани, включително и съдебно, а държавните медии затънаха в блатото на първосигналната пропаганда. В Турция несменяемият от 13 години лидер Реджеп Тайип Ердоган удържа две важни изборни победи – на местния и на президентския вот. След това се нанесе в нов президентски дворец за половин милиард долара и поведе безкомпромисна борба с привържениците на мюсюлманския проповедник Фетхуллах Гюлен. От своя страна унгарският премиер Виктор Орбан „блесна“ с изказването си, че се отказва от либералната демокрация и предпочита политическия модел, установен от Путин и Ердоган. За цвят през годината имаше и един военен преврат – в Тайланд през май.
В икономически план най-впечатляващ бе
сривът в цената на петрола
през есента и началото на зимата. Само за 4 месеца нефтът поевтиня почти двойно и това постави на изпитание бюджетите на държавите, седящи на т.нар. петролна игла – Русия, Венецуела, Иран, монархиите от Персийския залив. Най-видима бе финансовата паника в Москва, където рублата се обезцени спрямо долара с близо 50%. В Азия Китай започна да забавя темповете на своя икономически растеж, а японският премиер Шиндзо Абе упорства в борбата си с дефлацията и през декември отиде на предсрочни избори, където получи нов мандат.
2014 бе много интересна година за международната политика, такава обещава да бъде и следващата.
Какви са нашите прогнози за 2015 ще научите в следващия брой на вестника.
Десетте най-важни събития на 2014 г.
1. Анексията на Крим от страна на Русия и последвалият конфликт на Москва със Запада
2. Успехът на евроскептиците на изборите за Европарламент
3. Сривът в цената на петрола
4. Провалът на преговорите за иранската ядрена програма
5. Победата на националистическата партия „Бхаратия Джаната“ на изборите в Индия
6. Разпространението на вируса ебола в Западна Африка
7. Помирението между САЩ и Куба
8. Преизбирането на Дилма Русеф за президент на Бразилия
9. Масовите демонстрации в Хонконг
10. Избирането на Ердоган за президент на Турция
Пламен Димитров
