– Има ли събитие в театралната 2014 г.?
– Да, 10 години „Хъшове“ на Вазов и Морфов в Народния.
– Кои са най-ярките спектакли през годината – като драматургични находки, като композиционна структура, като тема и проблематика?
– И тази година на сцената блестяха спектакли, родени преди 2014: „Хамлет“ на Явор Гърдев и „Животът е прекрасен“ на Александър Морфов в Народния театър, „Парижката света Богородица“ на Лилия Абаджиева в Театър „София“, „Часът на вълците“ на Десислава Шпатова в Младежкия… Към тях бих добавила новия „Йерма“ на Диана Добрева в ТБА.
Специално поздравявам ръководството на Сатиричния театър за идеята да включи в репертоара си и постановката за деца „Шумът на върбите“ с режисьор Здравко Митков и музика Данко Йорданов. Не разбирам защо Народният театър не отвори вратите си за малките със свой специален и постоянен репертоар? Софиянчета растат в градската градина пред Народния, тичат около театъра, радват се на фонтаните пред него, седят на стъпалата му, плачат за Майкъл Джексън на метри от касата за билети, но театърът е заключен за тях: няма постановки за тях, и то от години. Растат, без да са влизали в Народния театър.
– Най-добрите постижения за сценография и костюми (като подход, визия и технология)?
– Бих могла да посоча художника Чавдар Гюзелев и визуалното решение на Стефан Москов в „Каквато ти ме искаш“ от Луиджи Пирандело в Народния.
– Най-интересните режисьорски решения и импровизации, доразвили текст, идея, намерили обществен проблем – дискусия?
– Затруднявам се в отговора.
– Най-успешният театър като стратегия към публиката и представяне у нас и извън границите на страната?
– Приличат си. Трябва да вдигнеш очи към тавана на салона, за да се подсетиш къде си тази вечер, в кой театър гледаш.
– Най-сполучливите актьорски превъплъщения?
– Изравнени добри постижения. Бих споделила впечатление за обратното. Радина Кърджилова така и не разбра, че играе различни роли, в различни пиеси, от различни автори, в различни епохи. За нея сякаш няма значение, че едно е Жулиета, друго е Йерма, трето е Мила…
Изненадана съм от старомодните й изразни средства. Тя е млада актриса, модерна, много красива жена, сценична, с богати актьорски данни, харесах я в един телевизионен сериал, запомних името й, лицето й, но на сцената… Вина за това със сигурност носят и режисьорите.
Лъчезар Лозанов
