В културата остава това, което хващаш с поглед след години. В кипенето и надпреварата имаше отчетливи, неповторими неща, но ако мислено се преместя във времето, остават няколко – романът на Христо Карастоянов “Една и съща нощ” и безспорният европейски привкус на наградата за поезия “Аполинер” на Аксиния Михайлова. Най-открояваща се на културния небосклон е традиционно силната за страната ни оперна сцена.
Личността е Пламен Карталов, а събитието “Пръстенът на Нибелунгите”. Няма да се връщаме на мащабите, на сюрреалистичната сценография, костюми и организация. Тетралогията, подготвяна 4 години събра най-добрите български гласове от всички краища на света и показа, че златното поколение на Борис Христов, Гяуров, Кабаиванска, Гена Димитрова и други оперни светила, има продължение днес.
Карталов накара младите да пеят по нов начин чрез Вагнер, с което им откри лични хоризонти на международната сцена. Събра оперния елит чрез мрежата Вагнерови общества по света, които прелетяха по половин планета, за да кацнат и гледат събитието на софийска сцена.
С това София стана важна дестинация в международния културен туризъм. Не без блясък е и предстоящото завършване на “Квадрат 500”, делото, което ще изведе изобразителното ни изкуство на видим международен терен.
