Личният фонд „Радой Ралин“ е регистриран на 27 ноември 2014 г. под номер 1501. Според стандарта на архивистите документите на писателя е 13 линейни метра. Архивът на Радой Ралин включва творчеството му в оригинал. Тепърва безценното документално богатство ще се изследва, проучва, обработва и систематизира от изслeдователите. Според семейството на писателя, документите досега не са публикувани и илюстрират не само многообразната му литературна и обществена дейност, но и представляват панорама от културни и обществени събития, от десетки знакови личности, с които е поддържал творчески, колегиални и приятелски връзки. Предстои най-интересните документи от архива на Радой Ралин да бъдат показани и на специална изложба в София още през следващата година.
120 км приблизително са архивните документи във фондовете на Държавна агенция „Архиви“ към момента, но от личен произход са едва 4 на сто. Към тях наскоро бяха прибавени писмените материали, съхранявани от Радой Ралин, прегледани и описани от експертите Иванка Гезенко и Михаил Иванов от Централния държавен архив. Малка част от архива на писателя, подреден в изложбената зала на Държавната агенция, можаха да видят журналисти, служители на архивите и официални гости в средата на декември.
На 9 май 2014 г. изследователите архивисти влизат в „храма“ на писателя – таванско помещение, в което синовете му Кин и Стефан Стоянови са подредили литературното наследство, голяма част от кореспонденцията на своя баща и всичко, което той грижливо, в продължение на десетилетия е събирал и съхранявал. Очевидно при личния архив на Радой Ралин не става дума за обикновена плюшкинска страст, а за
усещане на историчност, за собствена значимост и родова памет
Първите писмени свидетелства за семейството на нежния лирик, останал в съзнанието на поколения българи като изящен сатирик, са картичките от фронта, които баща му Стефан е изпращал до съпругата си по време на войните в началото на миналия век. Иванка Гезенко определя архива като уникален: симбиоза между поезия, сатира, художествени сценарии, участия във филми – Ралин е сред инициаторите за създаването на киносатирите „Фокус“ и на едноименната джаз формация, огромна кореспонденция с всички именити творци от времето си. Сред тях Милчо Левиев, Атанас Далчев, Никола Фурнаджиев, Дамян Дамянов, Димитър Аврамов. Чрез епистоларното общуване на Радой Ралин с редица талантливи творци може да се проследи развитието на българската култура след 1944 г. В архива са запазени и 12 броя на в. „Щастливец“, който Радой Ралин и Борис Димовски започват да издават през 1992 г. Експертите са открили съхранена и подарена с автограф цялата библиография на големия български сатирик и журналист Трифон Кунев, останал в съзнанието на литературна България с фейлетоните от рубриката си „Ситни, дребни като камилчета“.
Предстои
детайлно и задълбочено изследвате на архива
за да стане достояние на обществеността, на познавачите, на изследователите на творчеството на писателя, поета, сатирика, сценариста, общественика Радой Ралин. Гезенко е убедена, че през неговия архив ще бъде направен пълен и доста точен анализ на голям период от историята на България през миналия век. Сред безценните писмени свидетелства за живота на сатирика е първото му стихотворение „Коледа“, написано на 11-годишна възраст. Могат да бъдат видени и негови рисунки, както и ордените, с които е бил награждаван през годините. И близките на писателя смятат, че документацията му е част от културно-историческото наследство в най-новата история на България.
Интересът на ДАА към архива на Радой Ралин е отпреди 10 години и нямаше две мнения къде трябва да попадне, заяви големият му син Кин Стоянов. „Радой Ралин не беше просто събирач на документи, не беше само колекционер на архивни единици, които скоро ще бъдат достояние на българското общество, когато той бъде обработен по всички правила на архивистиката. Радой Ралин беше
преди всичко събирач на хора
– достатъчно беше да излезе на улицата, за да събере тумба от познати и непознати край себе си. И десет години след кончината си, от отвъдното, той успя да събере невероятен отбор – Иванка Гезенко и Михаил Иванов на първо място, на чиято експертиза се дължи тази среща“, каза Стоянов на първата скромна изложба в ДАА. Сред архивните единици са и проучванията на писателя около спора окраден ли е пенсионният фонд на България преди 1989 г.
Творчеството му с много корекции и бележки, огромната му кореспонденция, писмо на Атанас Далчев от 1953 г., всичко е тук, посочи Иванка Гезенко. Във въпросното писмо Далчев разказва как неотдавна Николай Лилиев го поканил на опера и в антракта говорили за поезия и за младите имена в поезията. Лилиев посочил, че едно от добрите имена е Валери Петров, а другият млад поет, чиято „Войнишка тетрадка“ дори си е купил – „това си ти, Радой“. През кореспонденцията му разбираме прехода след 1944 г. Огромна част е творчество на други автори, изпращали до Ралин творбите си за препоръки, оценки, забележки. Карикатури, шаржове, 1800 снимки, 130 изобразителни материала, предимно карикатури на Борис Димовски. Има творби на графика Марко Бехар, единствени екземпляри на Ивайло Нинов, Иван Газдов. Не става въпрос за колекции, просто авторите са го обичали и ценели и са му подарявали творбите си. Не по-маловажни са и салфетките от кварталното кафене, върху които негови приятели са му правили шаржове, заяви изследователката.
Първите документи са от 1912 г., свидетелстващи за
патриархално, епистоларно семейство
– баща му бил собственик на книжарница „Модерно изкуство“ в Сливен.
Баща ми винаги е пазил копия от писма и други материали, които пише, бил е убеден, че така се оставя следа. Извън цензурираната публичност отпечатвал тематични некролози, избирайки стихотворения на Далчев и Фурнаджиев, с които иронизирал режима, след което подписвал хората, за да може да изглежда по-внушителна групата на противопоставилите се, разказа Кин Стоянов.
Като четете литературното наследство на Радой Ралин, оптимисти ли сте, попитахме Иванка Гезенко и Кин Стоянов. „Миналата година обработих архива на Алеко Иваницов Константинов. Последното писмо беше от Бай Ганьо Сомов от Казанлък, с което той се оплакваше на автора си и искаше да му помогне, че наближавали коледните празници. Когато Радой Ралин връща колата и я дава за линейка, го налазват точно както Алеко и му искат пари, защото се бил замогнал. Не съм оптимист, защото сатириците имат една и съща съдба… Точно, когато избираха лицето за шеф на културата, четях писмата на Далчев – къде е да гледаш „Евгений Онегин“ с Николай Лилиев и да говориш за поезия, къде да си чалгар по душа…“, отвърна архивистката. А ето отговора и на големия син на писателя: „По въпроса за оптимизма ще отговоря с епиграма: „Свободата – блян недостижим, на втория ден се превръща в режим“.
Е П И Г Р А М И
☻Миналото не се връща, само се преглъща.
☻Бедността не е порок, а урок.
☻Кой постъпва честно, не живее лесно.
☻Не е от боята, а от маята.
☻Докато не пипне пост, кой е прост, бива мост.
☻Режим е нужен на водата, недейте спира свободата.
☻Един чете, за да бъде свободен, друг чете, за да бъде угоден.
☻Миналите му дела, те са негови крила. В привилегии превърни ги и ще станат те вериги.
☻Да ти е мирна главата, недей я слага в торбата.
☻Уважението, според положението.
☻Какъвто светеца, такъв и венеца.
☻Надеждата слепи човека.
☻Ако нямаш мозък в младица, не го търси в бяла брадица.
☻Щом сиромах се замогне, никому не ще помогне.
☻Кой душа не продава, той имотен не става.
☻Голямо чудо на малко блюдо.
(БА)
