С дух и рутина всичко се постига, не е проблем задачите да се изпълняват, дори повече от това, което е зададено от началниците. Такава е настройката, с която вече над 23 години офицерски кандидат Ангел Пашкулев служи във Военноморска база – ВМС. Той е старшина на
минно – трална бойна част
на базовия миночистач „Прибой“. Преди това е служил на друг кораб от същия тип. На „Прибой“ идва през 2006 г. И досега не се колебае да каже, че това е един от най-добрите кораби във военния ни флот.
Основно се занимава с минното и противоминното оръжие на „Прибой“. Корабът е руски, влязъл на въоръжение в нашите Военноморски сили през 1983 г. – тогава е приет в поделението, казва офицерският кандидат. Въоръжението, което използваме, е подходящо, за да изпълняваме поставените задачи, с траловете можем да постигаме набелязаните цели, категоричен е той. Според него няма драма в това, че корабът е на солидна възраст.
Периодично се извършва модернизация, подменят се двигателите, генераторите. Реновирана е климатичната инсталация. Дори и всекидневните битови условия на борда са подобрени в сравнение с началото, когато корабът е пристигнал в България, казва Пашкулев.
Като всяка работа и обезвреждането на мини си има тънкости, които той обяснява подробно. Ако става въпрос за неконтактни мини, траловете, които се поставят, им въздействат по определен начин. В случай че мината е учебна, има механизъм, по който й се въздейства.
На повърхността излиза буй
който маркира, че мината е задействана.
В бойни условия обаче би трябвало мината да се взриви от действието на неконтактния трал. При използване на контактен трал и контактно тралене котвените мини, които са поставени в дадения район, изплават на повърхността. След това се действа по два различни начина. Или мината се разстрелва от кораба директно с оръдието, или се отива до нея, поставя й се експлозив и тя се взривява дистанционно.
Сред колегите си офицерският кандидат се чувства в свои води, защото екипажът от професионалисти е сработен и има единен дух. Изпълняваме задачите си без проблеми, разчитаме един на друг, всеки от нас винаги може да се довери на колегите си, без значение от коя бойна част са те, споделя Пашкулев. Екипажът
винаги е бил сплотен
и поради това не е имало проблеми от такова естество, че хората да не могат да си изпълняваме задълженията. Бързо се решават и обичайните дребни битови предизвикателства, както и някои здравословни проблеми, възникващи, да речем, при едномесечно плаване в чужбина. Нещата се овладяват своевременно, тъй като корабът е зареден с достатъчно количество медикаменти, а в екипажа има и доктор.
Неотдавна корабът участва в плаване в Средиземно море. Като цяло ни бяха поставени задачи, които и преди това сме изпълнявали, заявява Пашкулев. Плавахме съвместно с кораби от други държави във втората постоянна група на НАТО, пояснява той. Екипажът на „Прибой“ не се затруднявал да извършва заповяданите дейности, тъй като обикновено ги бил изпълнявал и в други международни учения, в наши териториални води. Не е имало някакви фрапиращи проблеми, свързани с материалната част или личния състав.
Със съпругата и двете си дъщери офицерският кандидат живее в Бургас. Свободното си от професионални ангажименти време
посвещава на спорта
и на разходки със семейството.
За да се изгради като моряк, човек трябва, първо, когато започва службата, да е в много добро здравословно състояние, пояснява Пашкулев. И допълва, че в трудната професия са необходими още желание, хъс за работа. След това по време на службата се научават подробностите, спецификата на моряшкия занаят и най-ефективните подходи за постигане на заповяданите резултати.
Но над всичко се открояват духът, желанието и рутината. С тях и службата на кораба върви по вода. И мина не остава неоткрита.
Сигналчикът вижда отвъд хоризонта
Да си всеки ден на най-високото място на кораба, буквално на неговия връх, на малката кръгла площадка някъде горе, на корабната мачта, едва ли е лесно. Е, зависи от хидрометеорологичните условия, но с годините се свиква, казва с усмивка ст. І степен Костадин Митрополов.
Командир е на отделение сигналчици на базовия миночистач „Прибой“. Всеки ден е там, горе, между палубата и небето. Има привилегията и честта да вижда най-далече от целия екипаж. Отвъд хоризонта на другите.
Да, аз съм на най-високото, но и на най-проветривото място на кораба, продължава в шеговито-сериозния тон старшината. Зад доброто настроение се крие истината за една трудна и уникална дейност, крайно необходима още от зората на корабоплаването и много малко променена през вековете.
Старшината води кръгово наблюдение от сигналния мостик на хоризонта, въздуха, водата. Това са основните му задължения и отговорности, откакто преди четири години идва на „Прибой“. Извършва светлинна свръзка с брегови постове и други кораби.
Постоянно наблюдава за мини и докладва незабавно, когато ги открие. Освен това вдига международните флагове за свръзка.
Всичко това върши, като буквално изпитва на гърба си гнева на стихиите в открито море. Постоянно е на външна палуба по време на вахта, сред ветровете, под дъжда и снеговалежа, изложен на слънчевия пек през лятото и на най-голямото люлеене при вълнение.
Мястото на върха на кораба категорично не е за всеки. Но старшина Митрополов се справя успешно. Колкото до изпълнението на зададълженията си, казва кратко: „Мисля, че всичко е добре усвоено, но винаги има какво да се надгражда“.
По време на плаване от високото си място наблюдава движението на другите кораби. Гледа някоя лодка да не се стрелне внезапно да сече курса на „Прибой“. Следи за светлинни сигнали от другите кораби, приема ги и ги препредава на своите командири и началници. Те заповядват какво да отговори и той отговаря със светлинен сигнал или с флагове. При хубаво време се вижда на 12 мили, обяснява старшината. Колкото до мините, разстоянието, от което те може да бъдат забелязани, зависи от приборите за наблюдение.
С бинокъл може мината да бъде видяна именно от 12 мили. Не е малко, пояснява Митрополов. Разстоянието е достатъчно, за да може екипажът да реши навреме по какъв начин да приближи и унищожи мината. Винаги сме се справяли успешно, нямаме случай да сме подавали погрешен сигнал, казва Митрополов.
Старшината служи от 14 години във военния флот. Признава, че роля за това да тръгне по армейския път, има баща му, който е бил военнослужещ от Сухопътните войски. Пример ми е, винаги съм се гордял с него, той ме е насочил към Българската армия. Споделя, че някой ден със съпругата си биха насочили към военна кариера и двете си дъщери – сега на 4 и 9 години. Така семейната традиция на служба в Българската армия би била продължена.
А какви са най-важните качества за изграждането на военния моряк? Старшина Митрополов има отговор. Формулиран е през нелеките години на плавания и борба със стихиите в открито море.
Военният моряк трябва да има желание за служба, висок воински дух и чувство за дълг, казва старшината. Но и трябва да прави всичко с удоволствие и с желание, допълва той, преди да се качи отново горе, на върха на кораба, откъдето погледът стига отвъд хоризонта, а човек е лице в лице със стихиите.
Андрей Рангелов
фото Красимир Тодоров
