Технически несъответствия в изпълнението на договор за парашути предизвикаха конфликт. По споразумение с МО германската фирма „Брюгеман“ трябва да достави парашути с кръгъл купол 35Т-ST и тип „летящо крило“ PGS9-32ML. Първите количества пристигат на 8 декември 2014 г., но Институтът по отбрана – заявител по споразумението, трябва да провери „стоката“ и да подпише с изпълнителя протокол за оценка на съответствието на продукта.
Комисията от българска страна не е съгласна с доставката на „Брюгеман“ и подготвя констативен протокол за несъответствие.
Правят се нови проверки с участието на Инспектората на МО, потвърждаващи предишните становища. Поискана е среща с представители на германската фирма, а министърът на отбраната назначава общ преглед на първата пратка.
Направени са нови измервания, а въпросът къде другаде има такива парашути (в спецификацията било записано те да се използват от държави членки на НАТО) не получава отговор, защото това се оказва „фирмена тайна“.
В. „Българска армия“ пита: Докога фирмите, известни в Европа като „икономически оператори“, сключили договори за доставки с МО, ще пренебрегват изискванията към отбранителните способности на държавата?
По рамково споразумение между Министерството на отбраната и германската фирма производител „Брюгеман“ трябва да бъдат доставени и закупени парашути с кръгъл купол 35Т-ST и парашути тип „летящо крило“ PGS9-32ML.
Договор определя и първите количества. На 8 декември 2014 г. фирмата ги доставя. Както се казва – дотук добре. Но трябва представители на заявителя – Институтът по отбрана и на изпълнителя да изготвят най-напред протокол за оценка на съответствието на продукта с договора.
Комисията от българска страна е установила, че има несъответствия и ги е посочила на представителя на обединение „Параплекс – Брюгеман“ Марияна Полименова. Това е станало на 12 декември при среща за оформянето на протокола. Полименова заявила, че трябва да говори с фирмата и донесла писмо, в което били изложени вижданията на производителя по спорните въпроси. Комисията от българска страна е заявила, че не е съгласна с фирмените констатации и подготвила констативен протокол за несъответствие.
На 18 декември Комисия от Инспектората на МО се запознава с изготвения документ. Нейни членове и представители на комисията са извършили наново проверките, които потвърдили предишните становища. Направено е предложение да се осъществи среща с представители на „Брюгеман“, за да се обсъдят проблемите. След писмо от фирмата до министъра на отбраната е назначена нова проверка.
За какви несъответствия става въпрос?
Според комисията от българска страна, има разлика в диаметъра на купола. Съществува разлика и между реалната дължина на вървите и тази, записана в спецификациите. Липсват усилващи ленти на парашутите с кръгъл купол. Според фирмата тяхното решение е по-добро, по-ново като технология, но в спецификацията е записано да има ленти. Четвъртият пропуск е конструктивна особеност на парашутите тип „летящо крило“ – българската комисия иска да има подложка, която да разпределя тежестта и върху раменния пояс, не само върху раменете.
На 22 декември в гр. Баня бе осъществена нова среща между комисията по оценка на съответствието и представители на обединението „Параплекс – Брюгеман“. Направиха се нови измервания, зададен бе въпрос къде другаде има такива парашути, тъй като в спецификацията е било записано те да се използват в армията на една или няколко държави членки на НАТО.
Отговорът бе, че това е фирмена тайна
Ето какво обясни след срещата командирът на 68-а бригада „Специални сили“ бригаден ген. Михаил Попов: „Като представители на заявителя ние не спорим и не даваме мнение за качеството на тези парашути – дали са по-нови, дали са по-добри. Ние казваме, че има несъответствия между парашута и техническата спецификация – това е нашата работа. Изпълнили сме я по начин, по който смятаме, че това трябва да стане. Направили сме измерванията така, както трябва да се извършат.
Ако ни поставят въпроса тези парашути дали са по-добри, или не са, ние можем да отговорим едва, когато започнем да ги експлоатираме, когато започнем да скачаме с тях. Дотогава нямаме мнение, защото не можеш да оцениш нещо само по външния му вид.
Йорн Хервиг, представител на фирма „Брюгеман“: Представяме чудесна парашутна система
– Господин Хервиг, какви са проблемите с комисията по оценка на съответствието и какво можете да направите за тяхното решение?
– Представихме една напълно работеща висококачествена парашутна система, в рамките на която всички геометрични детайли са напаснати един към друг. Куполът има определен размер, вървите – определена дължина, с цел перфектното функциониране на системата като цяло. Това е тествано милион пъти и изпробвано многократно в практиката. От наша гледна точка, ние показахме на всички, че отговаряме на техническите спецификации. Както диаметърът на купола, така и дължината на вървите отговарят на техническите спецификации. В частност се разминават нашите представи за начина на измерване с тези на комисията.
– Става въпрос само за парашута с кръглия купол? С другия – тип „летящо крило“ няма ли спорни въпроси?
– Не и от наша гледна точка, питайте тях.
– Ако българската страна се откаже от тези парашути, какво следва?
– Първата стъпка естествено е да се върнат парашутите и да се пренасочат към друг клиент. И втората стъпка са някакви правни мероприятия. Не можем да разберем защо и поради какви причини не се приемат тези парашутни системи и къде е проблемът.Благомир Захариев, представител на Института по отбраната: Само установяваме какво е реалното състояние
– Можете ли да формулирате какви са точно спорните моменти с фирмата производител по оценка на съответствието, г-н Захариев?
– Бях председател на комисията по оценка на съответствието първия път, на втората среща съм член на същата комисия. Първия път бяха констатирани множество несъответствия. Дадена беше възможност на изпълнителя по договора да приведе част от тях според изискванията. Най-добре беше всички да бъдат приведени в съответствие, но се оказа, че една част от тях фирмата оправи, друга не можа и се предлага парашут, който продължава да има отклонения от нашите изисквания по техническата спецификация. Впоследствие се поражда спор за даден параметър, например като диаметъра на купола – как точно трябва да се измери. Те казват по един начин, но никъде не е записана методиката на измерване. Ние мерим по друг начин, както е логически да се измери. Например, парашутът има централен отвор горе и големината на този отвор не трябвало да влиза в измерването на диаметъра. Това не е вярно, защото при производството на парашутите има различни схемни решения – някои се правят с централен отвор, други – със странични отвори. Те казват, че не трябва да се мери отворът, защото той не влиза в площта. Това е единият проблем. Но дори да приемем, че е правилно, както те го измерват, нашето изискване пак не е спазено.
– Доколко са важни тези сантиметри при измерванията?
– Не е работа на нашата комисия да кажем важни ли са, или не са важни. Ние трябва да кажем какви са истинските измервания. Още повече, че в процеса на тръжната процедура по отношение на диаметъра на купола, ни дадоха три различни стойности.
Другият проблем е разликата при дължината на въжетата. Третият проблем е по отношение на парашутите „кръгъл купол“ – нашето изискване в спецификацията е и те са го декларирали при това, че ще има радиални и концентрични усилващи ленти. На запасния парашут има, но на основния – няма. Направили са прегъване, което казват, че постига необходимата здравина.
Може би се постига, но това трябва да се измери допълнително. Аз не казвам, че няма да ги приемем без тези ленти, казвам, че има несъответствие. Възложителят има право да прецени, че това ново схемно решение, което те предлагат, е по-добро от лентите.
А при парашута тип „летящо крило“ искаме под ремъците да има усилваща платка.
– Какво трябва да бъде направено по-нататък?
– Ние от комисията само установяваме какво е реалното състояние. Впоследствие, ако от фирмата продължават да настояват да бъдат приети тези парашути, могат да ги преправят, но те трябва да преценят.
Цончо Драгански
