80-годишнината на Българското национално радио преоткрива традиция, която го прави уникална институция, пренесла натрупаните ценности през времето. Значимото постижение на БНР е, заяви неотдавна директорът на радиото Радослав Янкулов, че е спечелило най-голямо доверие сред хората и то не се променя през всичките 80 години.
„Когато някой иска да бъде убедителен за нещо, което е научил, казва: „Чух по радиото” и в 99,9% от случаите радиото е БНР. Ако искам да сверя часовника си, пускам БНР, защото когато чуя там, че часът е 11, е точно толкова и нито секунда преди, или секунда след”, подчерта Янкулов.
В Националното радио работят около 1400 души – в София, музикантите от радио-оркестрите и хоровете, както и тези от 7-е регионални станции у нас.
От 2010 г. преподавателят в Музикалната академия Антони Дончев – блестящ композитор и пианист, е диригент на бигбенда в БНР. Преминал през квартет „Фокус“, той е от създателите на „Акустична версия“, която им носи отличия – първа награда в Оелаарт, Белгия (1985), голямата награда в Леверкузен, Германия, (1986). Дончев композира музика за игрални филми и театрални спектакли.
Със състава на бигбенда той наследява традиция, в която блестят имената на Жул Леви, Димитър Ганев, Георги Ганев, Емил Георгиев, Милчо Левиев, Вили Казасян и Янко Младенов. Под ръководството на Антони Дончев съставът се равнява на най-добрите в Европа и търси ново, съчетано със съвременните тенденции на европейския джаз, звучене.
– Лесно ли се решихте да заемете длъжността диригент в радиото?
– Колебаех се и споделях с най-близките си приятели. Исках съвет. Повечето не бяха много съгласни. Според тях постоянната работа и всекидневните репетиции превръщат музиканта, твореца в някакъв вид чиновник. Но тъй като това е голямо предизвикателство, реших да направя тест-концерт.
И той ме накара да стана диригент. На този концерт музикантите полетяха с мен, а музиката не беше много лесна – съвременна европейска музика. Оттогава вече 4 години се опитваме да правим проекти, които да не остават само на повърхността и да носят забавление, а да остават у хората с емоция, да ги променят, като стават по-добри.
Това е смисълът на изкуството. А в БНР имаме условия да създадем музика, която остава в така наречения „Златен фонд“.
Дава ориентири. Като национална институция, която се поддържа от държавата, нашата мисия е да създаваме музика, която не е съвсем лека – днес да се появи и утре вече да я няма.
Създаваме някакъв вид образци, с които да можем да допринасяме за цялостния културен облик на нацията.
– Какво значи да се впишем в световния джаз. Имаме ли някакво особено място, физиономия, с която да ни различават на световни музикални изяви?
– Несъмнено имаме физиономия, тя идва от нашите корени, от народната музика, от фолклора, защото се опираме на традициите. Дори не до конкретна степен – фолклорни мотиви, а всичко, което правя, е определено от това, че съм българин. Ако се правят опити да се копира нещо, което е успешен модел и идва от друга страна – резултатите са много временни. Популярността им се дължи на рекламата и на готовите щампи, които идват отвън. Те не са изстрадани от нас, не сме ги създали и това ги прави в някаква степен изкуствени, неестествени. Би трябвало да създаваме свои стереотипи. Музикант, който иска да създаде нещо истинско, да остане и да се различи от масата, би трябвало да намери свой език. Това е смисълът на нещата.
– Към какво стимулирате оркестрантите от бигбенда, как ги вкарате в този тип музика? Или те са си готови?
– Има няколко души, които са от първата линия в джазовата музика в България и съм горд с тях – Венцислав Благоев, Димитър Льолев, Атанас Хаджиев. Това са музиканти, които правят оркестъра на световно ниво и помагат за това да правим възможно най-качествената музика. А музикантите? Знаете ли, те не искат да правят нищо друго.
Дори тук не става въпрос и за финансовата страна – нашите възнаграждения са от най-ниските. Но за истинския музикант е важно да може да му представиш поле за пълноценна творческа изява, което правим. И гаранция за това е, че такива музиканти искат да станат членове на нашия оркестър.
– Оценяват ли ви като явление на международните форуми?
– Международните форуми изискват голямо финансиране – ние сме почти 20 души. Само пътните разходи може да си представите какво означават. Вършим си работата тук и от време на време имаме покани – преди 2 години свирихме на лондонския фестивал, който е един от най-големите джазови фестивали в света.
Свирим на всички български джаз-фестивали, което е също гаранция за нивото на оркестъра – допреди няколко години не беше така. Студиото ни е оборудвано, както са оборудвани най-добрите студия по света и това ни дава възможност да правим продукт, който може да се сравнява с всички образци по света.
– В конкуренцията на телевизията, киното, интернет – можеш да изтеглиш световни майстори отвсякъде. Къде виждате мястото на радиото? Едно време се мислеше, че радиото отмира…
– Радиото е много витална медия – най-достъпната. Най-лесен е достъпът до Националното радио, защото то има голяма мрежа за радиоразпръскване. Единственият път, за да оцелеем, е да намерим собствения си език. Музикалният. Това би ни отличило от всички останали образци, които както казахте – наистина може да се влезе в нета и веднага да се чуе най-доброто. Казах българското.
Идеята е, всеки да погледне в себе си и да се опита да намери това, което е той. А той е българин. Следователно неговото произведение ще бъде българско тогава, когато излиза истински от него. А не когато е от нещо, което е чул, което в момента се върти по бТВ или е световен хит. Това няма да ни направи услуга, няма да ни направи различими от другите. Те имат много по-големи финансови възможности и традиции от нас в това отношение. Ние трябва да погледнем в себе си. И да изкараме това, което е нашето най-истинско. Само това е смисълът на нещата.
– Освен като диригент, работите ли и като композитор, идват ли Ви нови мотиви?
– Ще призная – преди да стана диригент, бях свободен артист. След като поех биг- бенда в 2010 г. едновременно с това ми предложиха и клас по пиано в Музикалната академия, където също започнах. Изведнъж се оказах с две работи, които изискват постоянно време и график, малко ми е трудно да пиша музика.
Освен когато се изисква нещо конкретно – наскоро ни беше премиерата в Малък градски театър на представление, което с Теди Москов правихме „Приятелки мои“. Сътрудничеството ни е повече от 30 години с Теди, така че продължавам, но когато някой ме натисне с поръчка. Чувствам се виновен, че не съм написал нещо от доста време. От много време подготвям един Концерт за джаз квинтет и симфоничен оркестър, който е с нахвърляни скици, но трябва да седна и да ги организирам.
– Как ще участвате в юбилейния концерт на радиото на 25 януари?
– Избрал съм 3 пиеси, които ще изсвирим с бигбенда и накрая всички състави ще изсвирим една пиеса заедно. Ще бъде нещо грандиозно. Пиесата е чужда, но е от символните за джаза в последните години. Казва се „Бърдленд“ на групата „Уедър Рипорт“.
Ще изсвирим моя пиеса, която се казва „Миш-маш“ и се превърна в последните години в нещо като емблема на оркестъра. В стилистика е, която се доближава до нашата народна музика. И ще изсвирим още една песен на Вили Казасян, който е най-дългогодишният диригент на нашия оркестър – „Детство мое“ заедно с нашите сладки радиодеца.
– Музикантите в оркестъра са силни индивидуалности – могат ли да се проявяват и като солисти?
– За радост тези музиканти могат да свирят и като солисти с други състави, но могат да бъдат и част от една по-голяма музикална общност, каквато е бигбенда на радиото.
Там също аз ги използвам като солисти импровизатори, защото те са прекрасни в това отношение. Инструментите ни също са възможно най-добрите. Оркестърът ни има доста добра традиция – той е на повече от 50 години, не е никак малко и не са много оркестрите по света, които могат да се похвалят с такава дългогодишна традиция.
Лъчезар Лозанов
