– Господин генерал, защо решихте да направите тази среща между Комисията по отбрана и ръководството на Щаба на отбраната?
– Може да го окачествите като среща, но за мен това е изнесено заседание на комисията. Планирах го в разговорите ми с народните представители доста отдавна. Смея да кажа, че то беше много полезно.
Изключително съм доволен не само от активността на висшите военни, които командват днес Въоръжените сили и Българската армия, но и от активността на народните представители, които с високо чувство на национална отговорност и принадлежност към народа се отнасят към проблемите.
Ще продължим изнесените заседания на нашата комисия. И то не само тук – в Щаба на отбраната – знаете, че бяхме в Министерството на отбраната, предстои да проведем такива и във Въоръжените сили – в бази, бригади. Вярвам, че това ще бъде от полза и за действащите военни, и за нас като народни представители.
– С какво председателстваната от Вас комисия може да окаже подкрепа на Министерството на отбраната в усилията му по изпълнение на Националната програма „България в НАТО и в европейската отбрана 2020“ и каква е оценката Ви – откъде тръгваме?
– Първо, искам да споделя откровено, че това е и вид подготовка. Всички народни представители са добронамерени и загрижени за състоянието на армията, но не всички имат активна служба във Въоръжените сили. Искат тя да става все по-мощна и все по-привлекателна за новите генерации девойки и младежи, които професионално да се изяват в армията. В този смисъл, досегашните две изнесени заседания в Министерството и в Щаба като интегрирана структура от национално значение на този етап са достатъчни.
От друга страна, комисията е орган, който може да инициира законодателни решения, както по отношение на Въоръжените сили, така и по национална сигурност като цяло. Немаловажно е, че при изнесените заседания се запознаваме със заявките на професионалните военни по техническата модернизация и усъвършенстването на войската. След днешното, например, вече сме наясно кое е належащо, кое е приоритетно и кое може да почака. Но като цяло състоянието и оценката ни е тревожна.
– Може ли да се мисли, че има умишлено забавяне на модернизацията на Българската армия?
– Като се връщам назад във времето, от 2004 г., когато станахме член на НАТО, смея да кажа, че като че ли когато се готвехме за членството, политическото ръководство на страната бе по-активно, бе по-близо до нас. Имахме бюджет 2,6% от брутния вътрешен продукт, за да подготвим Въоръжените сили за членството.
След приемането ни обаче тенденцията на намаляване на числения състав, на неподдържане на бойната техника и въоръжението, високият процент неизправност, стана трайна.
С тези изнесени заседания и бъдещата ни работа, която, смея да кажа, ще бъде по-активна, ще целим активиране на всички политически структури. И не само това. Ще търсим активиране на партийните структури в многопартийната ни политическа система. Активиране най-вече на онези структури, които се намират в Народното събрание и, не на последно място, на президента, който е върховен главнокомандващ на ВС.
Министър-председателят, днешното правителство, както и предишните, както и бъдещите, няма как да бъдат оставени на мира, ако Въоръжените сили ежедневно отиват към ниска боеспособност и неизпълнение на съюзните ни задължения!
– Като боен пилот, как бихте преценили, какво е нужно на ВВС – многоцелеви самолет или изтребител-прехващач, с потенциал за дооборудване и допълнителни способности?
– Вече няколко години се говори за закупуване на нов самолет. Лично моята позиция е била: Нов, но от завода! А не втора или трета ръка. Не просто нов за България, а нов от завода!
Всичко онова, което е необходимо като изследване, като съпоставки, дори и аналогии, е направено и от ВВС, и от Щаба на отбраната. Министерството трябва да има пълния кураж да внесе проекта и заявката към Министерския съвет, за да се вземе крайното решение – закупуваме нов самолет.
Никой не бива да плаши българския народ и всички нас като данъкоплатци, че още сега трябва да отделим 500 или 700 милиона. На нас не ни трябват 4 или 8 самолета, както се говореше преди години. Трябва ни пълнокръвна ескадрила – не по-малко от 12 и достатъчно – 16.
Най-страшното е, че пилотите ни са на границата на издръжливостта – и по брой подготвени пилоти, и по натовареност, и по интензитет на носене на дежурствата. Те са с нальот на година по 30-40 часа и е неморално да ги заставяш да дежурят, защото всяко излитане може да завърши с катастрофа! А тогава загубите на човешки живот и на тази техника, която все още е боеготова и боеспособна, са неизмерими с отношението на държави, партии и други ръководства.
– Какви проблеми поставят военнослужещите, когато се срещат с вас – народните представители?
– Благодаря Ви за този въпрос. Искам да споделя, че се чувства известна предпазливост, да не кажа – страх, от контакти с мен или с други членове на комисията, или пък с бивши военни, които са били на определена позиция и знаят състоянието на армията. Тази предпазливост не е работеща. Информацията достига до мен, аз я търся и ще продължа да я търся.
Ще споделя – имам пълната добронамереност, помнейки моето дередже, моите тежки години, знаейки сегашните, които са много по-тежки. И тя е да направим нещо, за да спасим Въоръжените сили от нови лоши тенденции.
Да спасим военното образование и наука, които са чисто български, военното изкуство, което е с исторически дадености, и трябва с цената на всичко да го запазим и развиваме.
Моята контактност предполага да знам, че голямото безпокойство на военнослужещите е липсата на отношение към първото, което всеки един военен трябва да има – това е уважението към униформата, радостта, че ще облече нова униформа. Може би не знаете, но има новоназначени военнослужещи, които нямат униформа! Или им се предлага стара униформа. Това е първото голямо разочарование. Не бива да го допускаме! По-добре да не го назначават.
Второ – пенсионната реформа. Да, мисля, че министър Ивайло Калфин има правилно отношение към военослужещите и към онова, което трябва да бъде балансирано – те да служат дълги години, докато са здрави. Но в никакъв случай да не бъдат ощетявани – те и семействата им, когато трябва да получат онова, което се изисква по първия стълб и по държавните осигуровки, които се правят за всички военнослужещи.
Не бива следващите месеци да мислим, че промяна в пенсионната система, и то трайна, не трябва да има. Напротив. Това е проблем, който и в комисията сме разисквали, и аз ще бъда радостен и щастлив, ако министър Калфин приеме идеята да посети Щаба на отбраната, да разговаря очи в очи с военнослужещите, защото това ще бъде развитие на първата ни среща. А на нея той прие всички военни в неговия кабинет и говорихме по проблемите.
Много важно е как ще продължим да поддържаме военнообразователната система. По сегашния тип? Помним онези години, които бяха тежки, когато се искаше да се закрият всички въздушни, сухопътни и морски училища, и да готвим кадрите си някъде другаде?
– Предстои приемане на закон за висшето образование. Как се вписваме в него? Ще имаме ли контакти и прием на външни студенти, от други страни – съседни, наши приятелски, дори неприятелски?
– Това е важно, но по-важното е да поставим нашата образователна система на високо ниво като капацитет. И на входа да има нещо. Със сегашното – с по 20-30 курсанти на входа, без студенти, ние трудно бихме поддържали такава образователна система. А тя трябва да съхрани и науката.
– Кои са законопроектите, свързани с отбранителната система, които не търпят отлагане и трябва да бъдат разгледани възможно по-скоро, за да донесат решения на проблемите, за които говорите?
– Не сме разисквали конкретно в това направление. Но народните представители имат готовност да внесат законопроекти, а аз – да ги подкрепя, заедно с всички останали, които засягат приходната част в бюджета на Министерството на отбраната от собствените му дружества и от реализацията на собствените ресурси – имоти, техника, въоръжение, които не са необходими за армията днес и в бъдеще. И реализация на ония боеприпаси, които чакат утилизация. Може би такъв законопроект би подобрил и би инициирал и мотивирал дейността на висшето командване, както и на цялото политическо ръководство на министерството.
Освен пенсионната реформа, би било редно да помислим в закона за образованието и в ЗОВС как ще готвим новите генерации, военнотехническата подготовка на младежите и девойките. Вече имаме идеи. Разговаряме с Министерството на отбраната. Надявам се и аз да бъда полезен, в Закона за висшето образование и в Закона за предучилищното и училищното образование да намерят място именно тези въпроси, които ще осигурят резерва.
Сегашният закон за резерва е недействащ. Не може да имаме активирани 300-400 резервисти, а чакаме хиляди. Е, тази работа видимо не е сработила законово.
– Какви основни изводи трябва да направим от посещението на генералния секретар на НАТО Столтенберг в България?
– В последните две седмици имаше много сериозни посещения. Не само на генералния секретар на НАТО г-н Столтенберг, но тук бяха и британският външен министър, и държавният секретар на САЩ.
Очевидно, че на политическо ниво разискванията са били в близка и по-далечна перспектива. За мое голямо съжаление не съм участвал в нито един от тях. И мисля, че това е пропуск, когато става дума за председателя на Комисията по отбрана. Когато цялото общество говори за „някаква си“ база, за „някакви“ други помощи, за дарения по отношение на модернизацията на армията, нещата не ми изглеждат сериозни, когато аз не съм ги чул от източника.
Моето участие беше накрая, на финала, при изпращането. С г-н Йенс Столтенберг проведох разговор, който беше, както се казва – кулоарен. Но разбрах от него, че въпросът за каскадирането, който се повдига във външно министерство, е стоял на вниманието му, но това не е практика в НАТО и САЩ. Доколко каскадиране на техника от друга страна би дошла при нас, на този етап е рано да говорим. Така че този въпрос може да го замразим.
Въпросът за така наречената „база“ на САЩ или на НАТО в България според някои политически изявления не стои така актуално, както се представя в медиите. Мисля, че и някога, когато бяхме съюзници на друг военно-политически блок, и сега, когато сме съюзници на НАТО, трябва да приемаме доста съюзни задължения. Особено по комуникацията, по оперативната готовност, съвместимост и бързото вземане на решения и протичане на тези решения към конкретните съединения и части.
Ние готвим батальонни бойни групи. Още не сме завършили нещата. Готвим 55 цели за съвместимост. По никакъв начин не сме ги постигнали и финансово, и реално в измерението на боеспособност.
Явно, че всички тези въпроси би следвало да ги поставяме и на такива срещи, за да има адекватно очакване от нашите партньори и съюзници. Ако ги заблуждаваме системно, че се отнасяме много сериозно и бюджетът ни е все още 1,1 – 1,3% от БВП по отношение на отбраната и Въоръжените сили, в края на краищата ще дойде онзи момент, когато недоверието ще бъде пълно!
Щабът на многонационалните мирни сили, който трябваше да стартира отново, за втори път в България от 2015-а, се отлага за 2017-а. Може би има причини, но готвим ли се да го приемем, както се следва? Готвим ли се най-после тези многонационални сили да ги поставим на вниманието на външните министри, на генералния секретар? Защо ги държим, ако някога няма респектиращо действие или въздържащо действие. Не говоря да ги хвърлим в горещи бойни действия. Но те трябва да респектират в момента, където трябва.
– Г-н генерал, много Ви благодаря за това интервю!
– И аз благодаря и пожелавам добро здраве, за много и много, но хубави години за Българската армия, за военнослужещите, за цивилните служители и за ръководството на Министерството на отбраната и на Въоръжените сили!
На изнесено заседание в Щаба на отбраната депутатите от Комисията по отбрана обсъдиха актуални въпроси с висшето военно ръководство на Въоръжените сили и Българската армия. Сред присъстващите бяха началникът на отбраната вицеадмирал Румен Николов, изпълняващият длъжността командващ на Съвместното командване на силите контраадмирал Георги Мотев и командирите на видовете въоръжени сили – генерал-майор Андрей Боцев – на Сухопътните войски, генерал-майор Румен Радев – на Военновъздушните сили, и контраадмирал Димитър Денев – на Военноморските сили.
Андрей Рангелов
фото Красимир Тодоров
