Научени сме да мислим, че прабългарите са били варварска степен народ от тюрски произход с полегати монголски очи. Свикнали сме да мислим за нашите предци като за неуморни ездачи на полудиви коне, които пият кумис (слабо алкохолно питие от кобилешко мляко) и сушат пастърма от конско месо под седлата си. Доскоро за връх в архитектурата им ни бе представяна кожената юрта, а за най-върхово постижение в пластичната им култура – конската опашка, прикрепена като знаме под острието на копието.
Някои обвиняват за това съветската историография и угодническия слугинаж на нашите учени, които извеждаха на челно място представата за малка група прабългарски аристократи, които са се стопили в морето от славяни, от езика им почти не е останала следа, като едва ли не за благодарност са били възнаградени със „славянска“ писменост.
Истината обаче е далеч по-различна. Още византийците са се опитвали да омаловажат и унижат в хрониките си прабългарите, от които е треперела не само могъщата им империя, а и всички племена и народи от подножието на Великата китайска стена до портите на Вечния Рим. Най-новите антроположки изследвания доказаха, че прабългарите са арийски народ, произлизащ от предците на съвременните европейци. Прабългарите не само не са били автентичен номадски народ (освен, разбира се, когато са воювали или са препускали по прашните друмища на Великото преселение на народите от изток на запад), а са строили първоначално кирпичени укрепления, а впоследствие и белокаменни крепости от територията на днешен Афганистан, та чак до столицата на Велика България Фанагория.
И най-накрая, истината е, че произхождаме от народ оставил след себе си не само забележителния барелеф на Мадарския конник, а и ювелирни свидетелства като представените в този брой на „Българска армия” съкровища от Малая Перешчепина и Надь Сент Миклош.
В началото на VІ в. до началото на VІІ в. след придвижването си от равнините край Хиндокуш в предшестващите столетия българските племена се заселват в степите край Черно море от устието на Дунав до Кавказ. Пак по това време българите попадат под властта на Тюрския хаганат. В 632 г. вождът на племето оногондури кан Кубрат обединява всички български племена, отхвърля зависимостта от тюрките и създава държавата България. Границите й бързо достигат: на изток долното течение на Волга, на юг от Кавказкия хребет, северния бряг на Черно море и долното течение на Дунав от устието до Железни врата, на запад хребета на Карпатите и на север днешната граница на Украйна. Византийските хронисти наричат тази държава Велика България.
Хан Кубрат е един от най-образованите хора в Европа в тази епоха. Още като дете той е изпратен във византийския двор, където живее близо четвърт век и израства заедно с великия император Ираклий, с когото през целия му живот го свързва лично приятелство. Хан Кубрат приема християнството заедно с много други знатни българи. Погребан е край Полтава по християнски обичай.
След смъртта му в 652 г. Хазарският хаганат нанася силен удар на България и завладява централните й райони. Териториите на запад от Днепър и около Волга заживяват самостоятелен държавен живот, управлявани от Аспарух и Котраг – синове на кан Кубрат.
В 680 г. Дунавска България, заемаща територията на днешна Румъния, Молдова и Украйна, влиза във Византия. Византийската армия е разгромена, българите завладяват Мизия и без да изоставят северните територии, преместват столицата си в селището Плиска.
При изключително висок интерес протича стартиралата в Историческия музей „Искра“ в Казанлък изложба на двете съкровища от Малая Перечшепина и Надь сент Миклош. Стотици казанлъчани и гости на града видяха със собствените си очи репликите на двете най-известни прабългарски съкровища, сочени от историографите за притежание на хан Кубрат и неговият син Аспарух. Изложбата бе открита на 19 януари от директора на музея Момчил Маринов, а съкровищата представи проф. Цветана Кьосева, заместник-директор на Националния исторически музей.
Изложбата ще бъде експонирана в ИМ „Искра“ в Казанлък до началото на месец май, като входът за нея е безплатен, разказа пред наш репортер директорът на музея Маринов и допълни: „С това целим максимално голяма аудитория жители и гости да посетят тази изложба и разглеждайки експонатите, това е единственият начин да оценим майсторството на ювелирите и престижа, които са имали нашите владетели“. Чрез в. „Българска армия“ Маринов пожела да изрази благодарност към всички организатори, помогнали за осъществяването на изложбата, в това число директорът на НИМ проф. Божидар Димитров, зам.-директорът Цветана Кьосева и кураторът на експозицията Стефан Христов.
Траките превземат Лувъра
Докато в Казанлък се дивят на съкровищата на прабългарските владетели, един от най-престижните музеи в Света – Лувъра в Париж, е готов да отвори 4 от своите зали за откритите в Казанлъшко тракийски съкровища.
Изложбата ще бъде открита на 15 април и ще бъде експонирана до 20 юли. В този тримесечен период французите и гостите на Париж от цял свят ще видят едни от най-емблематичните наши съкровища. Освен откритите в Долината на розите и тракийските царе артефакти, ще бъдат изложени и Панагюрското, Рогозенското, Боровското, Свещарското, Летнишкото, Дуванлийското съкровища. Наред с тях могат да бъдат видени керамични и бронзови съдове, монети. В нея участват 325 експоната с общо 1628 предмета. Те са подбрани така, че да дават най-пълна представа за бита на одриси и гети, но и да показват отношенията им със съседните цивилизации – гръцка и персийска.
165 млн. евро е застрахователната оценка на съкровищата, които ще бъдат представени в Лувъра. Поне 70 от предметите ще бъдат застраховани между 1 и 5 млн. евро.
Париж прогнозира чудесата на траките да бъдат видени от повече от 4 милиона посетители на Лувъра от цял свят.
Съкровище Малая Перешчепина
Съкровището от Малая Перешчепина и обвързването му с първите години на българската държавност недвусмислено определя водещото място на България в международните отношения през VII век, категорични са историците.
Цялото съкровище на хан Кубрат е съставено от над 700 златни и сребърни предмета с общо тегло 75 кг. Включва предмети с различна културна принадлежност – с византийски произход, с ирански произход и предмети от т.нар. „степна култура“.
Съкровището е случайно открито от две пастирчета през 1912 г. край с. Малая Перешчепина, днешна Украйна. То е най-голямото ранносредновековно съкровище от стотици златни и сребърни предмети. През 70-те години на XX век българският археолог проф. Станчо Ваклинов прокарва тезата за неговия български произход. Едва през 1984 г. Й. Вернер категорично свързва находката с основателя на Велика България хан Кубрат, като разчита монограмите върху два от пръстените – „На Кубрат“ и „На Патриция Кубрат“.
Съкровище Надь сент Миклош
Съкровището от Над сент Миклош е открито през 1799 г. в едноименното банатско село, което по това време е било в пределите на Австроунгарската империя, а днес – на територията на Северна Румъния. Едва през 1884 г. е изследвано за първи път, а през 1943 г. нашият учен проф. Никола Мавродинов окончателно обвързва съкровището с българската държавност и териториалното разширение на България на запад.
Съкровището е сложен феномен сред художествения метал на ранносредновековна Европа. Състои се от 23 съда с общо тегло близо 10 кг. Датира се към VII – IX в. За българския му произход свидетелства изображението на номадски вожд върху един от съдовете, който влачи враг за косата.
Историците свързват този персонаж с представителния паметник на българското езическо изкуство – Мадарския конник. Блясъкът на съкровището от Надь сент Миклош отразява по безспорен начин величието на българските владетели.
Светлозар Стоянов
