БАН, Столична община и издателство „Захарий Стоянов“ за пореден път организираха проява, която препълни големия салон на БАН на ул. „15 ноември“ № 1 в столицата. Поводът бе честване на 120-годишнината от рождението на Гео Милев. Някои го припознават единствено с поемата „Септември“, но за онези, които желаят и имат нагласата да виждат нещата от живота по европейски, или казано свободно, образа на този български интелектуалец бихме препоръчали да се запознаят с онова, което предлага издателство „Захарий Стоянов“. Ренесансовата личност, както охарактеризира Иван Гранитски, директор на издателството, Гео Милев е толкова огромна, че месеци няма да стигнат, за да бъде представена. Засега има издадени 5 тома със съчинения на Гео Милев, 10 нови изследвания, илюстровано издание, подготвено от проф. Ружа Маринска за кръга художници около кръга на сп. „Везни“. Онези, които искат да се запознаят с документи и писма на Гео Милев, могат да видят, че писмата до баща си той подписва с името Георги.
Георги Милев Касабов, това е името на Гео Милев, е роден на 15 януари 1895 г. в с. Радно махле, Старозагорско. Единствен Георги от децата на фамилията Касабови взема името на бащата. Всички останали се именуват и подписват Касабови. Георги от малък държи на Милев, на името на бащата. По-късно и при писателския си псевдоним ще видоизмени своето име, но това на баща си – не. Милев си остава запазена марка на Георги до края на живота му.
През 1911 г. Гео Милев започва да учи в София, после е студент в Лайпциг. През Първата световна война е на Дойранския фронт, където в боевете за кота 506 е тежко ранен. Както той се изразява по-късно, възкръсва в Берлин и Париж. В едно от последните си писма от фронта, преди да бъде ранен, той пише на своя приятел Николай Лилиев почти примирено, както се изразява Георги Янев: „И стоя пред свирепата реалност“.
Тази реалност става за него доста свирепа, когато е тежко ранен в главата и остава без око. Идеализмът му търпи катастрофален крах в сблъсъка с действителността. В Германия той е свидетел на въстанието спартакистите и на левите експресионисти. Всеки, който пожелае, може да прочете как протича животът му в България, след като се завръща през 1919 г. от Германия. За да се стигне до онзи 15 май 1925 г., когато е извикан и отведен за „малка справка“ в Дирекция на полицията. Започва да се води като безследно изчезнал според официалната версия и да стигнем до 1954 г., когато е намерено стъкленото синьо око, което изпада от изровения череп под № 17. Няма как това синьо стъклено око да не е на Гео Милев.
За проф. Светозар Игов Гео Милев загива в подземията на българския политически цинизъм. Според него е време пълноценно да бъде оценено и представено делото му, както до 9 септември 1944 г. така и след тази водоразделна година за България, когато Гео Милев е канонизиран. Адаптация и бунт са двете неща, върху които се базира културата, и това важи в пълна сила за Гео Милев, казва проф. Ружа Маринска. Не е лошо да прочетем „Българският народ днес“ в сп. „Везни“ от 1921 г.
Велин Яворски
