Старонемската овчарка притежава универсални качества
Квалификационен курс на Планинската спасителна служба към БЧК за планински спасители-водачи и техните кучета се проведе на Витоша в база „Алеко“ от 25 до 30 януари. В програмата на курса бяха заложени усвояването на техниките за спасяване при зимни условия – търсене на изгубени хора в планината, намиране на затрупани от лавина и други учебни и тренировъчни упражнения. В него участват 16 спасители и четириноги от отрядите в цялата страна. Ръководител на курса бе Методи Тодоров. Демонстрацията на уменията на специализираната група се състоя пред журналисти край базата на Планинската спасителна служба (ПСС) на хижа „Алеко“.
Общо 500 са доброволните спасители в различните планински райони на страната, като само 43-ма са назначени на щат. Общо 32 отряда са в страната доброволци към БЧК. За 2014 г. са участвали над 400 спасители.
ПСС разполага с 23 кучета. В тазгодишната демонстрация участваха 17, останалите бяха в режим на оперативна готовност. В състава на изпитната комисия влязоха тримата ветерани от ПСС – Стоян Стоянов, Райчо Тодоров и Георги Стамов.
Няма друга организация освен ПСС, която да обучава и подготвя кучета, разказват спасителите. В района на Пирин, Банско и Разлог са концентрирани най-голям брой екипни двойки водач-куче поради това, че там има и доста акции.
В тазгодишната демонстрация наред с черен лабрадор, голдън редривър и старонемски овчарки участва и 4-месечно бебе. Кучето ще бъде цяла година със спасителите, преди да започне курсовете. Те обясняват, че това е необходимо, тъй като то трябва да научи правилните команди. когато куче запомни грешна команда, е много трудно да я забрави. Доверието между четириногото и водача се изгражда постепенно.
Кучетата се пенсионират на 10-годишна възраст
като продължават да бъдат на медицинско обслужване, гледане и хранене към БЧК. За съжаление много малко от тях в ПСС доживяват тази възраст, защото физическото и психическото натоварване, на което са подложени, са много големи.
В планината най-важното условие за четириногите е да не бъдат агресивни. Това се проверява със специални тестове, при които това проличава. За спасителните операции е нужно куче, което да спасява бедстващите, а не да ги напада.
Лабрадорът е една от най-добрите породи за спасителни операции в планината
Най-простият тест, обясняват водачите, може да се проведе, докато четириногият малчуган си да играе със завързано на клечка парцалче. Този тест разкрива различни поведения при кучетата. Едно го хапе и пуска, а на друго „носът му става на карфица“, хваща го и започва да си върти главата и да къса плата. Това означава, че то притежава вродена агресия. Агресивното има качества за пазач, но ПСС естествено не се интересува от него.
Кучетата в планината са общителни, сами търсят ласка от непознати. Децата често ги наричат „куче-линейка“ или „куче-доктор“ заради отличителния им червен кръст на нагръдника. Често се случва четириногите да си отмъкнат сандвич от децата, които са на пистите от някоя ски-школа.
Целта е до двугодишна възраст обучаваното животно да влезе в оперативна форма. В една спасителна операция с пет четириноги едно да открие пострадалия, се смята за успех на всички.
Единствената и най-важна команда, която се дава на кучето е „Търси!“ За него тя се превръща в смисъл на живота. Не е нужно, след като то постигне оперативна форма, да му се дават лакомства. Най-голямата награда за него остава да го погалиш и да го похвалиш, разказват спасителите.
Няма лесна операция, обяснява Стоян Стоянов, спасител с 40-годишен стаж. Нещастията не се случват, когато времето е хубаво, а когато има снеговалеж, мъгла. Водачът трябва да разбира езика на кучето, както и той неговият. Всяка година се провежда изпит за всеки един отделен клас.
Максималната работоспособност на едно добре обучено куче е не повече от 30 минути, след което трябва да почива, за да бъде отново на ниво. След продължителна работа животното става неефективно, не е като човека, който като се умори, може да си наложи да продължи да работи.
Всяко планинско куче
живее в семейството на своя водач
защото на първо място е привързаността му към конкретния човек. Провеждат се и тестове за привързаност, като най-елементарният от тях е, когато водачът се скрие нарочно от погледа на възпитаника си. Ако кучето започне да плаче и скимти така, както малко дете за майка си, значи тестът е издържан успешно.
За съжаление ПСС е регламентирана само по Закона за БЧК. Според спасителите е необходима специална наредба на МС или правилник за планинското спасяване като съществуващия за водното спасяване.
В същото време издръжката на професионалните четириноги спасители е изключително скъпа, над 100 000 лева годишно струва изхранването на кучетата, без да се включва личната екипировка на водачите, която също не е евтина.
ПСС поддържа 5 денонощни поста през цялата година, като централният е в сградата на БЧК, където чрез телефона за спешни повиквания 112, има връзка с компютърна станция с 4 мобилни телефонни номера.
