На 1 февруари по традиция бе отбелязан Денят на жертвите на терора на комунистическата партия. Преди 70 години присъдите без право на обжалване са изпълнени незабавно. След „постановленията“ на т.нар. „Народен съд“ бяха убити тримата регенти, министрите от три кабинета, 67 народни представители, царски съветници, офицери от Българската армия. Различните състави в страната осъждат над 10 000 достойни българи. Това нечувано зверство оставя тежки последствия в хиляди български семейства, понесли репресиите, последващи решенията на извънредния и непредвиден в тогава действащата Търновска конституцията извънреден съд – лагери, затвори, изселвания, конфискация на имуществото, лишаването от граждански права. Над 9000 имена на избити в тези жестоки години са изписани на мемориала в градинката до НДК, където се състоя поменът и тази година.
Траурното слово на президента на България припомни нуждата от „музей на комунизма“, в който да се съхраняват материали за жестоките години на репресии по време на комунистическото управление. Плевнелиев подчерта, че сме длъжници на националната памет и изоставаме от другите страни в Източна Европа. Венци поднесоха и сведоха глави пред паметта на жертвите министърът на отбраната Николай Ненчев, кметът на София Йорданка Фандъкова, президентът Петър Стоянов, граждани. Гвардейската рота отдаде почит на паметта на жертвите на терора преди 70 год.
Встрани от общия траурен хор останаха някак си скромни и тихи в своята скръб потомците на убитите министри и депутати – синове и дъщери, внуци. Родолюбивите наследници не се изтъкнаха, не произнасяха високопарни речи. В очите им се четеше надеждата поне за установяване и обозначаване на лобните места, та поне да има къде на запалят свещ по християнски обичай. В този дух бе и декларацията от Съюза на репресираните от комунистическия режим в България и съюз „Памет“.
Недялко Стойчев
