Всичко за включването на България към еврозоната у нас се изговори. Да преминем към действия – сега е моментът да го направим и до 5 г. да станем член на клуба. Защото валутният борд вече действа като спирачка за икономиката, а не изключвам и социални вълнения. Неслучайно седма година не можем да излезем от кризата – Европа влезе и излезе от нея, а икономическият ни растеж е на нулата и дефлацията ни държи в мъртва хватка.
Валутният борд си изигра ролята. През 1997 г. той пресече хиперинфлацията, въведе стабилност и подкрепи доверието в лева. Вече банките не могат да бъдат рефинансирани поради липса на пари, а рискът за инвеститорите остава висок.
С еврото влизат европейски икономически условия и правила, не автоматично благосъстояние. Едва ли ще достигнем благосъстоянието на някои европейски страни, но категорично ще подобряваме в България сегашното. Ще има кислород и за нашата икономика, която от години буксува.
Ако веднага не предприемем действия за влизане в еврозоната, всяка следваща година губим чуждестранни инвестиции и темпо на растеж. Изчерпа се смисълът на валутния борд, но единственият начин за излизане от него е приемането на европейската валута. И никакъв друг, защото всяко посягане към борда, без минаване в зоната на еврото, покачва риска за държавата ни и буквално ще предизвика хаос.
Отново се разделиха експертите ни, щом финансовият министър постави темата на дневен ред. Но тези, които говорят срещу влизането в еврозоната, просто не разбират контекста на Европа в момента. Вярно е, че трябва да платим лепта с 300 млн. евро във Фонда за стабилност. Но еврозоната за нас е сигурност – и икономическа, и политическа. Е, тази сигурност се плаща. Аз нямам нито един аргумент срещу влизането ни в еврозоната. А сме го подписали и с договора ни за членство в ЕС, макар да няма срок.
И е добре, че има Европейски валутен фонд. Защото ако бяха дали проблемните икономики на Гърция, Ирландия и Испания само на Международния валутен фонд, неговите „рецепти за оздравяване“ можеха и да ликвидират икономиките им. В Европейския валутен фонд има принципи на европейска солидарност и подкрепа. Да мислим за това, защото след гласовете, че имаме банкова стабилност и сме финансово дисциплинирани, т.е. нямаме нужда от подкрепа, една банка щеше „да прати на кино“ държавата… Тогава никой не се посъветва с финансистите за разумно решение. Некомпетентността на някои „специалисти“ лъсна с предложението за т.нар. банкова ваканция. Това означаваше буквално „да затворим държавата“ – банките да не работят определен срок, да се прекратят всички разплащания. Можем да си представяме паниката, която, слава Богу, не ни се случи. Един Светослав Гаврийски каза „не“ на безумното предложение. А сме били на ръба на фаталната грешка. Което пак води разговора към компетентността и държавническата отговорност. Влизането ни в еврозоната не е тема за телевизионен дебат, както сключването на заем не се обсъжда на площада. Има държавнически интереси и мотиви, които просто го налагат. Така е и с еврото, диалогът трябва да се води просветено.
Затова поуката от горещото лято на 2014-а и историята с една банка е, че разговорът за присъединяването ни към еврозоната трябва да се води на светло и в широк кръг от експерти. Но вече не дали да въвеждаме еврото. А за това как да го въведем най-бързо и най-безопасно.
И стигаме до рисковете, на които не толкова самото въвеждане на европейската валута ни подлага, а ние сами можем да си създадем. Ние сме хаотична държава с много безотговорни хора в нея на всички етажи на управление и във всички сфери. Ще има опит за вдигане на цените. Но рискът не би бил толкова голям, както през 2010-а и 2013-а при по-ниско вътрешно ценово равнище спрямо европейското. Сега то достига над 60% от европейското.
Влизането в еврозоната повишава и доверието в България, намалява риска за инвеститорите и улеснява рефинансирането на банките. И най-вече – прибавя сигурност на държавата. Важен е, разбира се, един детайл – да не преизчислим вместо два лева за едно евро, един лев за евро… Защото инфлацията ни е сигурна. Затова са важни контролът и големите глоби в сферата на услугите, където основно се очаква бумът на цените. Инспекторите в Австрия проверяваха всеки магазин и автосервиз за цените преди и цените след въвеждането на еврото. Контролът му е майката, както винаги, срещу лесните пари. Да си спомним съпротивата на бизнеса в сивия сектор, когато влизахме в Европейския съюз. Да сме готови за същото.
Проф. Чавдар Николов,
д-р макроикономист, ЮЗУ
