На 5 декември 1989 г. в бр. 12 321 в. „Народна армия“ публикува интервю с Желю Желев в рубриката „Открита трибуна“. Автор на интервюто „Социализъм или какво?“ е журналистът от военния всекидневник Иван Унджиев. „Открита трибуна“ е инициатива на ръководството на вестника, оглавявано от полк. Иван Ганчев. Унджиев и Ганчев са широко скроени личности и това обяснява днес защо са определили точно Желю Желев да открие тази рубрика. Едва ли някой е можел да предвиди, че философът и социологът Желю Желев, авторът на „Фашизмът“ ще стане първият избран президент след 1989 г.
Предисторията на „Открита трибуна“ е кратка. На 1 декември същата година в редакционна бележка е публикувано обръщение към читателите, в което се казва: Иидната седмица е последната преди пленума на ЦК на БКП, който ще започне работа на 11 декември, ще обсъди и вземе решения по фундаментални проблеми на по-нататъшното ни развитие. В. „Народна армия“ предоставя страниците си за широка и открита дискусия.
Интервюто с Желев, както смята главният редактор на вестника полк. Иван Ганчев, е първото интервю на Желю Желев в тъй наречения формален печат, в което той откровено призовава към реставрация на капитализма. Това главният редактор пише след публикуването на интервюто във вестника и когато трябва да отговаря на обаждания по телефона и на писма на активни читатели. Преди това обаче е привикан в МНО да дава обяснения защо и с каква цел е публикувал това интервю, в което се постави едва ли не реторичния въпрос за това какъв обществен строй трябва да има в България от тук нататък.
Защо е избран Желю Желев за събеседник? Унджиев обяснява: „Името на Желю Желев стана популярно с перипетиите около отпечатването на книгата му „Фашизмът“. Философ и социолог, днес той участва активно в дейността на неформалните сдружения. В момента е председател на оперативното бюро на Клуба за подкрепа на преустройството и гласността, който през миналата седмица проведе своето първо организационно събрание“.
Интересът на Желю Желев към тоталитаризма възниква съвсем естествено, обяснява философът. По волята на съдбата той се е сблъскал яко с тази система. Изучава материалите от процеса в Нюрнберг и прави аналогия с на практика съществуващия обществен строй – социализма. И още нещо – позволява си да критикува определението на Ленин за материята и в дисертация доказва, че тя е абсолютна догма в марксистката философия. На въпроса как така отрича социализма и че ние живеем в социалистическо общество, Желю Желев отговаря категорично, че социализъм няма никъде на планетата Земя. И че няма по-прогресивен начин на производство от капиталистическия. Ние сме вариант на капитализма – монополистичния, не демократичния, бюрократичния, свръх- централистичния вариант на капитализма със съответната тоталитарна надстройка.
Ще си спестим още обяснения и ще видим какво казва той за преустройството. Желев е категоричен, че номенклатурата иска да замени старите илюзии с нови. Ние искаме да изринем всички илюзии – и старите, и новите. За него най-важната задача на интелигенцията е да събори всички илюзии. Политическите илюзии са най-скъпо платените. На въпроса дали отрича марксизма, той отговаря на журналиста Унджиев, че не отрича марксизма. Себе си смятам за марксист, привърженик на историческия материализъм, в който вижда сигурна основа за обясняване на всичко, което виждаме сега. И още нещо – понятието реален социализъм е цинизмът за номенклатурата – с привилегиите, с несменяемостта и прочие. Ние можем да предложим на хората демокрация, казва още Желев.
Онзи, който иска да прочете цялото интервю, което разлая кучетата не само в МНО, може да потърси течението на в. „Народна армия“ от 1989 г. В същата рубрика могат да се прочетат и други интересни статии. Има и бележка на редакцията, в която се казва, че публикуването на това интервю може да се стори необичайно поради характера на съжденията, които дълго време отсъстваха от страниците на българския печат. Моментът е такъв, че всеки трябва да се определи и да знае какво се говори от различни трибуни, на събрания и митинги. Нужно е да се знае какво и как искат да променят тези хора и общественици, за да няма пак един ден неразбрали и излъгани.
