Реална ситуация не е тази която,
обективно съществува, а тази,
която, базирайки се на своя
минал опит, индивидът разглежда
и приема за реална.Джеймс Браун
Секретни операции на разузнаването накратко са действия за повлияване (влияние или въздействие) върху обстановката в чужда държава в интерес на собствената, извършени по начин, който не разкрива причастността й към тях, а в краен случай – позволяващ „обосновано опровержение“. Те се планират и извършват тайно, а ефектът винаги e явен. Ще се спра само на някои от тях.
Операциите за директно влияние целят направляване поведението на държавния глава, изпълнителната и законодателната власт или просто на ключови фигури в политическия живот. Те са най-евтиният и ефективният начин за постигане цели на политиката на националната сигурност, особено ако страната – обект, е слабо развита, защото правителството й не е добре организирано, а сред местните партии и групировки, и сред личностите извън правителството, има явни и потенциални разцепления, които могат да се използват. Тези действия се провеждат най-често с използване на „агенти за влияние“ – лица с възможности за влияние над служители и медии или с „вътрешните“ агенти (insiders), които не са управляващи в момента, но могат да оказват значимо влияние върху политиката.
Психологическите операции са съвкупност от действия за разпространяване на целенасочена информация, влияеща върху емоциите, мотивите и представите, в крайна сметка – на поведението на чужди правителства, организации, групи хора и отделни лица. По смисъла на дефиницията от Директива на СНС на САЩ от 10 юли 1950 г. „всеки вид организиран опит или действие да се разпространява информация или дадена доктрина посредством новини, специфични твърдения или възвания, предназначени да повлияят на мислите или действията на дадена група“, т. е.
пропагандата може да е вид психологическа операция
Определено, най-ефективният вид пропаганда е този, при който обектът следва желаната от вас посока, като е сигурен, че прави това по собствено убеждение.
Нерядко крайната цел на психологическите операции на разузнаването е да създадат условия за сваляне на дадено правителство. Нормално те са стратегически – целят формиране на перспективно ориентирани нагласи (зависимости) в обекта им. Успехът им зависи от интегрираността им във външнополитическите действия, защото са елемент на държавната политика.
Обект на психологическите операции са както отделни лица, така и най-различни по числеността си формални или неформални групи. В първия случай се цели повлияване на емоциите, възприятията и представите (оттам и на поведението) на лидери с голям авторитет при вземането на решения и при реализацията им. Но едно е действията да се провеждат спрямо отделни лица, друго – спрямо устойчиви общности и съвсем различно – по отношение на неустойчиво формирани групи. Последните се формират буквално всекидневно във всяко общество под действието на различни фактори. Затова възможността за манипулиране на групите и „насочването“ на активността им в чужд интерес е ключов и за провеждащите операцията и за обществото и институциите на държавата – обект.
Преди 120 години Гюстав Льобон нарече „тълпа“ сбора индивиди, независимо от националността, заниманието, пола или събралите ги случайни обстоятелства. Типично за тълпата е, че „в нея изчезват съзнателната индивидуалност, а мислите се насочват в една и съща посока“. Попадналият в тълпата индивид се обезличава психологически, интелектът му се потиска, той
не контролира рефлексите, критичния си дух
и възможностите за манипулирането му рязко нарастват. „Тълпите натрупват посредственост“, а това е критично важно за успеха на секретните операции. Тълпата „мисли образно“ и всеки образ води след себе си поредица други образи без логическа връзка с първоначалния, възприема и възпроизвежда външен сигнал, без да търси причинно-следствена връзка. Тя преповтаря неточна и недостоверна информация и слухове, усилвани и изкривявани на принципа на „разваленото телефонче“. Затова характерната психологическа реакция на тълпата към събитията е, че „само едно сериозно престъпление, една единствена катастрофа ще я поразят дълбоко, дори резултатите от тях да са далеч по-малко смъртоносни от сто малки произшествия, които изобщо не са в състояние да поразят въображението й“. Поради липсата на рационален елемент в поведението й, тя лесно се манипулира, насочва и донякъде – направлява. Най-простата техника за това е чрез „облъчване с идеи“ в много проста форма, представени като завършени универсални образи – слава, чест, религия, „външна заплаха“/„вътрешен враг“. Ключово е да се генерират и насаждат образи. В информационното общество действат с пълна сила правилата:
Аудиторията – обект, e по правило по-податлива на внушенията, които са с източник, който не може да бъде идентифициран (т. нар. черна пропаганда), защото срещу него съзнанието няма предубеждения. Затова много
ефективно е лансирането на „новини“ чрез „разследващи журналисти“
или псевдонеутрални издания, създавани и финансирани от секретните служби в трети страни.
Според конкретните цели и ситуация може да се избира между методите на директната (фронталната) и страничната атака. Първата е ефективна за спечелване на тази част от аудиторията, която няма твърдо мнение по даден въпрос, а точно тя често играе решаваща роля при вземането на критично важни решения.
„Страничната атака“ се прилага за прикрито ерозиране и промяна на установките, за подмяната на ценностната система, чрез „заливане с образи“, които са отрицание на традиционната култура, естетика и ценности. Сред най-колоритните примери са избори в Южен Виетнам при които бюлетините на единия кандидат са червени (символ на късмета), а на съперника му – зелени (цветът на рогоносеца). Тя често е свързана със „сива пропаганда“, чийто източник не може да бъде скрит, но публично се отрича или не се признава и засяга теми в „сивата зона“ между пропагандата в официалните медии и това, за което хората гадаят, но за което не могат, а и не смеят да говорят.
Структурирана или не, аудиторията всъщност е тълпа и затова се нуждае от лидер. Ако разузнаването може да направлява поведението му, може да влияе и на масовото съзнание. Въпросът е за „подбора“ на лидера, който трябва да „слезе“ при тълпата, да говори на нейния език, да демонстрира сходно с нейното поведение, да изразява чувства, които я вълнуват. За да завладее тълпата
трябва да злоупотребява с прости силни изрази
и апели – „позор“, „престъпници“, „долу“, и при това да ги поднася насечено, с ударение върху всяко от тях. Трябва да злоупотребява с абстрактни понятия – „равенство“, „свобода“, „демокрация“, „права“, „съдба“ и пр. Адресирани към всеки и към всички, те всъщност не са адресирани към никого, но заемат съзнанието и блокират индивидуалното, защото подсъзнанието се фокусира върху тях автоматично. Това може да бъде подсилено с апел за извършване на пораждащи условни рефлекси прости повтарящи се действия, което е известната в хипнозата техника на сензорния дразнител. В крайна сметка – на всичко това не могат да се противопоставят никакви рационални доводи.
Общественото мнение може да се ерозира и чрез „групи за влияние под прикритие“. Това е информационен посредник, който разпространява възгледи, обслужващи съответния чужд национален интерес. През Втората световна война британското пресаташе Норман Дейвис поставя задача на Ю. Генов „да изгради позиции сред студентите, запасните и софиянци с цел разпространяване на достоверни сведения за британските военни операции“.
Важно място в дейността на секретните служби има дезинформацията. Това е информация, предназначена за ползване от конкретен обект (числеността е без значение), с цел да формира или затвърди у него неверни представи за реалността и да го подтикне към увреждащо го поведение в полза на изготвилия дезинформацията. Тя е три вида.
„Бялата“ дезинформация са реални факти, предадени до адресата със закъснение, което го лишава от възможност за адекватна реакция. „Сивата“ е смесица от реални и измислени факти, която съставлява единно логическо цяло. Тя е особено ефективна във връзка с „държани на тъмно“ събития със значим обществен интерес. „Черната“ е напълно фалшива информация, която налага незабавна реакция. Тя е бързо откриваема, но щетите са следствие от „неотложността“ на действие на обекта след получаването й.
Успехът на дезинформацията зависи от умението да „се влезе в кожата“ на другия, защото
ефективното послание трябва да е съобразено
с психиката и начина на мислене на този, към когото е адресирано. Показателни са указанията за британските разузнавачи: „за да стигне до адресата желаният от теб извод (а не този, до който ще стигнеш ти), трябва да му дадеш сведения, които ще заставят него (а не теб) да стигне (а не ти) до този извод. Той обаче е длъжен да направи проверка, а ти – да предугадиш какви проверки той ще направи (а не какви ти на негово място би предприел) и да му предложиш отговорите, които го удовлетворяват“.
А за да го удовлетворяват, те трябва да са на границата на достоверността.
• медиите са генератор и усилвател на „външния сигнал” и могат да превърнат населението на цели страни в тълпи (спомнете си предаването на „Ку-ку“ за авария в АЕЦ „Козлодуй“ или кадрите от 11 септември 2001 г.);
• медийното въздействие зависи много повече от степента на критичната реакция на аудиторията, отколкото от съдържанието на посланието;
• медиите обикновено усилват установките и могат да трансформират рационалното човешко поведение в емоционално
• по правило индивидът се страхува от промените, чийто резултат е неясен за него и чието развитие не може да контролира;
• всяка информация се възприема избирателно. Всеки вижда, чува и чете подкрепящото неговото мнение, търси информация или за подсилване на разклатените си убеждения, или за „доказване” на нови, вече приети от него тези, но „пропуска” това, което противоречи на вижданията и разбиранията му;
• хората вярват в това, в което искат да вярват;
• и предаващият информацията, и аудиторията са преднамерени в използването й – всяко предаване на информация е манипулация.
