Партийни страсти хулят армията и я ползват за пропаганда

На 14 февруари 1892 г. излиза първият брой на в. „Военни известия“, първообразът на в. „Българска армия“. Негов основател и първи издател е подп. Радко Димитриев, който тогава е началник на Учебния отдел към Генералния щаб на армията. Първоначално вестникът има задача да публикува укази и заповеди на княза, военния министър и началника на Генералния щаб. Да информира за официални посещения и събития, свързани с армията, да поднася новини и статии за военното изкуство, да представя военни списания и книги, да публикува обяви и справки.
Така е до март 1919 г., когато „Военни известия“ е преименуван от Министерството на войната на „Народна отбрана“ и получава задачата, като независим военен всекидневник, да защитава българската войска от злостните обвинения и нападки от страна на партийни централи, вестници и всички, които търсят виновник за националните катастрофи за сметка на българската армия. След злополучната 1913 г., през трите кървави години на Първата световна война, войската дава скъпи жертви „за своята чест, за свободата на поробения брат, за майка България“.

На 24 март 1919 г. „Народна отбрана“ в уводната статия „Вместо програма“, пише, че голяма част от народните водачи, които преди това са „богатеели и празнували“, заслепени от победите на войската, са „недорасли да преценят делата на народната армия и да използват благоприятните моменти“. Затова те със „своето бездействие и несръчност“ са станали причина да се изгуби всичко, спечелено на фронта. Вестникът подчертава, че те

обявяват армията и офицерството за виновни

защото чувстват „тежката отговорност пред излъгания народ и пред съда на историята“.
В статията „Реформи и реформатори“ в броя от 5 май 1919 г. вестникът оспорва предложените възрастови граници от реформаторите, които искат пределна възраст 50 г. – за командир на дивизия, 45 – за командир на бригада, и 37 – за командир на полк. В статията се посочва, че опитът от войните е опровергал подобни предложения. Дори болшевиките отхвърлят такива промени и призовават в армията старите и опитни генерали като Куропаткин, който е на 70 г., Брусилов – на 68, и Чермисов – на 60 г.
Вестници като „Народ“, „Воля“, „Зора“ и „Пряпорец“ бълват стръвни нападки срещу армията. „Народ“ стига дотам да твърди, че армията няма право да говори за демократизъм, че тя е милитаристична по същността си и затова трябва да се премине към някаква друга система от типа на народните милиции. По това време военните нямат избирателни права. „Народна отбрана“ отговаря на това, като пише, че на армията не й се налага да плаши когото и да било, но има право да предупреждава онези, които обсебени от партийните си страсти, я хулят и използват най-безогледно за публична пропаганда.
В статията „Стига“ от 5 юни 1919 г. вестникът отбелязва, че ако поредният министър-председател, водил една война, е виновен само за нея, то армията след 1918 г. е обвинявана за всички

войни, довели до националните катастрофи

макар че тя няма загубена битка и пленено знаме.
На 22 септември 1919 г. жестоките и унизителни условия на Ньойския договор стават известни на българския народ. „Народна отбрана“ в уводна статия отбелязва с дълбока покруса, че след четири войни националното обединение така и не е постигнато. Ако народът иска да изгради една наистина велика страна, то това може да стане единствено върху основата на културата и морала. Според статията, народът ни не е бил подготвен и не е притежавал ония велики морални сили, за да изнесе огромната тежест на войната. Това се вижда и от войнишките бунтове, и от настаняването на много хора на „топли местенца“ в страната, които легално или нелегално са напуснали фронта.
Немалка „заслуга“ за катастрофалното положение имат и всички „лакеи, крадци и подлеци“ в тила, подривали силата на армията и подготвяли националната катастрофа. В статията се подчертава, че много българи се отвращават от всичко българско или са „патриотари и търгаши“ под маската на разни „фили“ и „фоби“. Те крещят за Велика България, а в същото време продават интересите й на една или друга велика европейска сила.
В няколко поредни броя вестникът разяснява условията на Ньойския мир. На едно място се казва, че условията, които Великите сили искат да наложат на страната, са

актове на най-безогледно насилие

Този мир ще хвърли България в ръцете на доскорошните й съперници и ще увековечи враждата и анархията на Балканите.
Войните предизвикват у нас тежка икономическа криза и вестникът призовава за засилване на производството на базата на едно ново модерно образование, което да държи сметка на подготовката на техническите кадри, съобразена с най-модерните изисквания.
На 2 октомври 1919 г. вестникът публикува проекта на Ньойския мирен договор, който е подписан в Париж в края на ноември. Договорът изисква намаляване на въоръжените сили на 20 000 души. Броят на офицерите, включително и тези от специалните служби и Генералния щаб, не трябва да надвишава 5 процента от общата численост на войската. На всеки 1000 души се падат по 3 тежки оръдия.

Функциите на армията се свеждат до поддържане на реда

в страната и охрана на държавните граници. България не може да има повече от 30 000 пушки, общо за армията и полицията. Може да притежава само едно военно училище и един военен завод. Няма право на бойна авиация. Не може да строи нови военни укрепления. Забранява й се дори военното обучение в училищата с оръжие.
След публикуването на проекта, заставайки решително на страната на войската и народа, независимият военен всекидневник „Народна отбрана“ заявява категорично, че проектодоговорът, подготвен във Версай от Венизелос и Пашич, под покровителството на Клемансо, е явен опит за предумишлено убийство на българския народ.
В друга статия вестникът уверява читателите си, че хилядите жертви, дадени във войните между 1912 и 1918 г., няма да бъдат забравени. През тези години всяко българско семейство е дало жертва за благото на милото ни отечество.

Всички мъже от 19 до 46 години са били призовани

под бойните знамена, за да воюват за единението и свободата на България.
На 9 октомври 1919 г. министър-председателят и министър на войната Александър Стамболийски държи реч пред офицерите от Софийския гарнизон. В нея той говори за съдбата на армията след Ньойския договор, чието съдържание вече е известно. Стамболийски казва, че след този договор ще бъде принуден да търси начини и средства, за да запази армията за България. Защото тя е единственото непокварено нещо в държавата, върху което посяга светът.

Михаил Ггригоров

Фото „Изгубената България“