Андерс Олсън е роден в Северна Каролина. Бакалавър по икономика от колежа „Дейвидсън”. Има магистърска степен по приложна икономика от Университета на Северна Каролина в Грийнсбъро.
Работи като финансов мениджър на остров Диего Гарсия, преди това е работил в „Банк ъф Америка” в САЩ. Сред познатите му от „Дейвидсън” има и българи. В една от отпуските си от Диего Гарсия Андерс Олсън посети страната ни.
– Господин Олсън, какво Ви води в България? За първи път ли сте тук? Какви са впечатленията Ви?
– От около десетина години ми се идваше тук, за да видя колежанския си съквартирант. Да, това е първото ми идване в България. А относно впечатленията ми – това е наистина хубаво място!
Времето е страхотно. Хората са много дружелюбни. Храната е хубава. България е една прекрасна държава! Вече имам и любими места, свързани с историята на вашата държава. Видях Шипка, традиционното село Етър, както и множество римски старини и тракийски артефакти. Разгледах това, което исках – историята на тази част от света.
– А как се озовахте на Диего Гарсия? Какво правите там?
– Озовах се на острова, след като се обадих на един приятел да го питам дали ще е ОК да го посетя. Той ми каза, че щял да заминава на остров в Индийския океан. Винаги съм търсил малко приключение в живота си, затова го попитах дали имат нужда от финансист. Той ми отговори, че ще поразпита.
Два месеца по-късно бях на самолет, който летеше към най-откъснатата част на света, на която някога съм бил. Занимавам се с финансите за наемната компания на БОУ (Базови оперативни услуги) „Г4С Парсънс Пасифик“. Работата, разбира се, е предизвикателство, което обаче се отблагодарява. Имам удоволствието да работя с много интересни и хубави хора.
Избрах тази професионална дестинация колкото заради опита от работата, толкова и за самото приключение да бъда на този остров. Исках да получа шанс да се докажа на малко по-голяма „сцена“, отколкото съм имал възможност досега.
Разбира се, получих този шанс в аспекта на финансови транзакции и брой хора, за които да отговарям. Всичко това беше страхотна възможност за усъвършенстване на моите умения.
– Как изглежда един Ваш обикновен работен ден? Какви са трудностите в работата Ви? Кое от професионалните постижения Ви радва най-много?
– Работим по минимум 48 часа на седмица, което е горе-долу по 9 часа на ден, 5 дни в седмицата и половин ден в събота. Всички стават докъм 6 ч. и отиват в столовата. Започваме работа в 7 ч.
Типичният ми ден обикновено започва на първо място с телеконферентна среща с Щатите. Това е горе-долу единственият отворен комуникационен прозорец, когато можем да се засечем със САЩ, заради часовата разлика от 11 часа с Източния бряг.
Тази сутрешна среща е запълнена от доклади за финансовото състояние на острова и всякакви ежемесечни рутинни рапорти. В останалата част от времето си през деня наблюдавам и контролирам това, което е описано в рапортите ми. Например – осчетоводяването да се спази и да е навременно. Правя преглед на покупките и поръчките за острова. Анализирам финансовите данни, за да разбера къде отиват най-много пари и да се опитам да намаля разходите по възможност – максимално.
Относно трудностите – на първо място, персоналът по поддръжката е изцяло филипински, което означава, че има огромна културна разлика между тях и нас. Те са страхотни работници и вършат прекрасна работа. Но има определени неща, които не ми бяха известни в началото, свързани с филипинската култура. Например, когато разговарям с някого и един от филипинците трябва да дойде да говори с мен, той ще се скрие леко, сякаш да избегне гласа ми и щом приключа разговора с другия човек, филипинецът ще изскочи от другата ми страна. Това е доста разсейващо в началото, но се свиква.
Отнасят се с огромно уважение към всеки, който е по-висшестоящ от тях и го наричат „сър“. А това за един 30-годишен човек като мен е доста странно и леко стряскащо. Но е по-скоро не трудност, а особеност на работата с местните.
Що се отнася до професионалните постижения – ако си свърша работата добре и навреме, втората седмица от месеца е винаги много тиха и спокойна. И, разбира се, най-голямото удоволствие е да завършим корпоративния одит навреме, без проблеми и забележки. Това беше най-голямата ни гордост. След 16-часовите работни дни аз и целият ми екип бяхме безупречни, което наистина ме кара да се чувствам горд.
– Какво обичате да правите през свободното си време? Имате ли любими занимания на Диего Гарсия?
– Прекарвам доста време в каране на велосипед. С няколко приятели на острова отделяме внимание на готвенето, плажуването или просто на… неправенето на нищо. Плажът е почти в задния двор на сградата, в която живея, и това прави разпускането доста лесно.
Колкото до опциите за забавление – на острова има цели две кина! Но, за жалост, получаваме филмите с 6-месечно закъснение от останалия свят.
Например съвсем наскоро гледах „Екс-мен Дните на отминалото бъдеще“. Имаме и зала за боулинг, а аз съм и член на клуба по яхтинг, което не е толкова престижно, колкото звучи.
Просто няколко души сме, които се събираме да пием по няколко питиета и съвсем рядко се качваме на една много малка платноходка. Ето, има доста опции за забавление, но през по-голямата част от свободното си време отивам на разходки в гората, карам колело и разглеждам острова, доколкото мога.
– Услугите и работата, която Вие и Вашата компания предоставяте, са далеч от фронтовата линия и често остават незабелязани, но въпреки това са доста важни за успеха на всяка мисия. Какви качества се изискват, за да се върши тази работа и дори да се издигне човек в нея?
– Най-важното качество за работа на острова, вършейки тази работа, е способността да дадеш всичко от себе си въпреки факта, че си далеч от всичко и всички останали. Островът не е ужасно голям. Затова трябва да си ОК, да виждаш едни и същи хора всеки ден, знаейки, че нямаш опции да напуснеш Диего Гарсия за уикенда, например, да идеш на планина или да отскочиш до съседния град, и да видиш какво се случва там. Няма много промяна на обстановката и затова трябва да се овладееш, да не се унасяш в мечтаене, а да си вършиш работата, за която си отишъл там.
– Само с американски компании ли работите? Можете ли да си спомните или срещали ли сте досега с български фирми, които да работят с американските си колеги в дейности, свързани с острова?
– Не съм попадал на подобна кооперация, нито на български компании, които да извършват някаква дейност за нас или острова. Но това сигурно се дължи на факта, че България не е много близо до Диего Гарсия. Основно работим с компании от Югоизточна Азия, Мавритания и Индия, защото те са ни в региона.
– Мнозина си мечтаят да са на остров в средата на океана, обградени от палми и прекрасни плажове. Какво е чувството да живееш на такъв остров? Кои са Ви любимите части от Диего Гарсия?
– Всъщност животът на острова може да бъде много хубав, но и доста лош понякога. Някои от нещата, които съм виждал там, няма да мога да ги видя някъде другаде по света. Петдесетина морски костенурки просто си се разхождат по плитчините на плажовете. Край тях пъплят кокосови раци, които са огромни по размер – тежат двайсетина килограма. Но същевременно това е страшно изолирано място. За да се обадиш у дома, трябва да направиш заявка в графика. Трябва близките да ти пращат малки неща, за да ти напомнят за вкъщи. В случая за мен – от САЩ и по-специално от щата, откъдето съм – Северна Каролина.
Иначе обстановката на острова може да ти стане много чужда и да ти се прииска да се прибереш възможно по-скоро у дома. Но в крайна сметка, като цяло, преживяването да съм на острова, е хубаво. Ако не за друго, то поне да видя тези чудеса на природата, които не могат да бъдат намерени на други места по света!
– Можете ли да разкажете някоя интересна или забавна история от престоя Ви на Диего Гарсия?
– Имайки предвид, че това интервю ще бъде четено в Българската армия, ще споделя история от Първата световна война, в която и вашата страна е участвала. Започва войната, в която Германия воюва с Англия, а островът е под британско владение. Някакъв немски кораб попада на Диего Гарсия, целият продупчен от пробойни и следи от боевете.
Само че англичаните на острова все още не знаят, че има война. Те си мислят, че са приятели с германците!
Затова британските сили приветстват немците с отворени обятия. Поправят им кораба, нахранват ги. Германците им казали, че били попаднали на пирати и затова корабът им е в такова състояние.
В крайна сметка англичаните поправят кораба и германците си заминават по пътя, махайки за довиждане. Само две-три седмици по-късно новините за войната достигат до острова. Така англичаните разбират, че са помогнали на врага, без да знаят. И то – по време на война! Този случай е прекрасен пример колко откъснат от останалия свят е Диего Гарсия.
– Като човек, който е добре запознат със службата в американската армия, какво бихте казали на нашите читатели, на военнослужещите от Българската армия, доста от които имат международен опит в мисии на НАТО? Кой е най-добрият съвет, който бихте могли да дадете на хората, които служат далеч от дома?
– Едно от най-важните неща, които бихте могли да направите, за да си облекчите пребиваването, докато работите далече от родината, е да имате нещо съвсем мъничко, което винаги да носите със себе си от дома. За мен, това е перце за свирене на китара. То е специално, защото моят баща ми го подари много отдавна, когато все още ме учеше да свиря на китара.
Това е нещо като късметче, което ми помага. Винаги, когато съм притеснен за неща от сорта на: „Ще искам ли да стана от леглото днес? Защо изобщо съм тук?“ и други подобни, взимам това перце и знам, че всичко ще е наред.
Подкова, захвърлена сред океана
Като смачкана подкова, захвърлена насред Индийския океан, атолът Диего Гарсия е отдалечен на хиляди километри от континенталната суша. Отстои на повече от 3500 км източно от африканския бряг, 1790 км от Индия и 4700 км от Австралия. Диего Гарсия е най-големият остров от архипелага Чагос и е в състава на Британските територии в Индийския океан.
Атолът обхваща площ от 174 кв. км. Сушата е около 27 кв. км. Дължината от единия до другия й край е 64 км, а ширината е от неколкостотин метра до 2,4 км. Лагуната във вътрешността на „подковата“ е приблизително 21 км дълга и до 11 км широка, като на входа й от север има три малки острова.
Макар и неголям по площ, островът е известен на световната военна карта, тъй като е основна военноморска и военновъздушна база на Съединените щати и съюзниците им в района. Нерядко из пресата атолът е наричан „непотопяем самолетоносач“ на САЩ. Названието е напълно подходящо. В различни периоди островът е временна база на всевъзможни по големина бойни кораби и самолети.
Още по време на Студената война островът е превърнат в ключова база за противопоставяне срещу активността на съветските подводници и военни кораби в Индийския океан. През последните две десетилетия, по време на двете войни в Залива, бойните самолети, излитащи от Диего Гарсия, бяха сред военновъздушните сили на международната коалиция, които осигуряваха по въздух успеха на сухопътните операции.
Островът е едно от местата за аварийно кацане на гражданските самолети по маршрутите, свързващи Европа с Австралия и Югоизточна Азия. От екологични съображения всички бионеразградими отпадъци се превозват с контейнеровози до Сингапур.
Климатът е влажен, с много валежи, предимно от май до декември. Средната температура е около 29-30 градуса по Целзий, като варира дневно с едва 3-4 градуса.
Островът остана почти незасегнат от цунамито в Индийския океан след земетресението в края на 2004 г., когато в съседните райони загинаха към 300 000 души. Кораловият риф действа като преграда пред големите вълни.
Андрей Рангелов
