Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Да бъдат определяни решенията, взети по време на първата среща на министрите от НАТО след Срещата на върха в Уелс като революционни, би било пресилено. По-разумно е да се заключи, че НАТО се опитва да операционализира трансформацията, курс, към която беше обявен през септември миналата година. Взетите решения са само началният етап от изпълнението на решенията в Уелс и подготовка за следващата Среща на върха през 2016 г.
Логично, акцентът в Брюксел бе поставен върху практическата демонстрация на способността на НАТО да се адаптира и да отговори на настоящите и бъдещите предизвикателства, независимо от това кога и къде могат да възникнат.

Сили за отговор в центъра

Наред с военновъздушните и военноморските компоненти, и специалните сили, основният елемент на Силите за отговор е планирана да бъде Обединената оперативна група с повишена готовност (VJTF), изградена около многонационална бригада в състав до пет маневрени батальонни групи, част от които в готовност за развръщане в рамките на 2 до 3 дни.
Германия, Италия, Испания, Обединеното кралство, Полша и Франция ще изпълняват ролята на рамкови нации за ротациите на тези сили в следващите години. От своя страна, Германия, Норвегия и Холандия осигуряват временни способности за VJTF за 2015 г.
Германия, Дания и Полша вече работят за изграждането на щаб на многонационален корпус „Североизток“ за осигуряване на допълнителен потенциал за командване на сили, разположени в балтийските държави и Полша, и за засилване на ролята му като център за регионално сътрудничество. Румъния ще поеме организирането на щаб на многонационална дивизия „Югоизток“.
Шестте центъра за командване и управление в България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния ще имат за цел да улесняват бързото разгръщане на съюзническите сили в региона, както и да осигуряват подкрепа за процеса на планиране на колективната отбрана и да подпомагат координацията на многонационални обучения и международни учения.

България в периферията

Факт е, че най-сериозните предизвикателства за сигурността на Алианса идват от изток и от юг. В този смисъл изборът на държавите, които ще приемат центрове за командване и управление, е преди всичко политически сигнал към Русия, зависим от поне два елемента – сила и солидарност.
Убедителността на този сигнал, идващ от различните държави в Източна Европа, обаче не е еднаква. Например през 2015 г. Румъния очаква базирането на наземен вариант на системата Aegis за усилване на възможностите на НАТО за противоракетна отбрана и предлага да приеме щаб на многонационална дивизия „Североизток“, докато в България въпросите, свързани с центровете за командване и управление, тепърва ще търсят своя отговор.
Солидарността също е поставена пред изпитание. Важен аспект на единството в НАТО е ангажиментът за обръщане на тенденцията за намаляване на разходите за отбрана. През септември 2014 г. членовете на Алианса взеха колективно решение страните, харчещи под 2% от БВП за отбрана, да не допускат продължаващ спад, като се стремят да увеличат финансирането за сектора при растеж на БВП. В „изпълнение“ на този стремеж България намали бюджета на МО за 2015 г., давайки лош пример на останалите партньори в НАТО.
Данните в годишния доклад на генералния секретар на НАТО за 2014 г. са категорични. България е на предпоследно място сред страните членки на Алианса (изпреварваща само Словакия) по отношение на инвестициите в оборудване като процент от разходите за отбрана.

Веселин Петков

Най-ново

Единична публикация

Избрани