Да бъдат определяни решенията, взети по време на първата среща на министрите от НАТО след Срещата на върха в Уелс като революционни, би било пресилено. По-разумно е да се заключи, че НАТО се опитва да операционализира трансформацията, курс, към която беше обявен през септември миналата година. Взетите решения са само началният етап от изпълнението на решенията в Уелс и подготовка за следващата Среща на върха през 2016 г.
Логично, акцентът в Брюксел бе поставен върху практическата демонстрация на способността на НАТО да се адаптира и да отговори на настоящите и бъдещите предизвикателства, независимо от това кога и къде могат да възникнат.
Сили за отговор в центъра
Наред с военновъздушните и военноморските компоненти, и специалните сили, основният елемент на Силите за отговор е планирана да бъде Обединената оперативна група с повишена готовност (VJTF), изградена около многонационална бригада в състав до пет маневрени батальонни групи, част от които в готовност за развръщане в рамките на 2 до 3 дни.
Германия, Италия, Испания, Обединеното кралство, Полша и Франция ще изпълняват ролята на рамкови нации за ротациите на тези сили в следващите години. От своя страна, Германия, Норвегия и Холандия осигуряват временни способности за VJTF за 2015 г.
Германия, Дания и Полша вече работят за изграждането на щаб на многонационален корпус „Североизток“ за осигуряване на допълнителен потенциал за командване на сили, разположени в балтийските държави и Полша, и за засилване на ролята му като център за регионално сътрудничество. Румъния ще поеме организирането на щаб на многонационална дивизия „Югоизток“.
Шестте центъра за командване и управление в България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния ще имат за цел да улесняват бързото разгръщане на съюзническите сили в региона, както и да осигуряват подкрепа за процеса на планиране на колективната отбрана и да подпомагат координацията на многонационални обучения и международни учения.
България в периферията
Факт е, че най-сериозните предизвикателства за сигурността на Алианса идват от изток и от юг. В този смисъл изборът на държавите, които ще приемат центрове за командване и управление, е преди всичко политически сигнал към Русия, зависим от поне два елемента – сила и солидарност.
Убедителността на този сигнал, идващ от различните държави в Източна Европа, обаче не е еднаква. Например през 2015 г. Румъния очаква базирането на наземен вариант на системата Aegis за усилване на възможностите на НАТО за противоракетна отбрана и предлага да приеме щаб на многонационална дивизия „Североизток“, докато в България въпросите, свързани с центровете за командване и управление, тепърва ще търсят своя отговор.
Солидарността също е поставена пред изпитание. Важен аспект на единството в НАТО е ангажиментът за обръщане на тенденцията за намаляване на разходите за отбрана. През септември 2014 г. членовете на Алианса взеха колективно решение страните, харчещи под 2% от БВП за отбрана, да не допускат продължаващ спад, като се стремят да увеличат финансирането за сектора при растеж на БВП. В „изпълнение“ на този стремеж България намали бюджета на МО за 2015 г., давайки лош пример на останалите партньори в НАТО.
Данните в годишния доклад на генералния секретар на НАТО за 2014 г. са категорични. България е на предпоследно място сред страните членки на Алианса (изпреварваща само Словакия) по отношение на инвестициите в оборудване като процент от разходите за отбрана.
Веселин Петков
