Стефан Воденичаров е машинен инженер, учен и академик на БАН. Той е председател на Българската академия на науките, директор на Института по металознание, съоръжения и технологии „Акад. Ангел Балевски“ при БАН. От 6 февруари 2013 до 13 март 2013 г. беше министър на образованието, младежта и науката в първия кабинет „Борисов“.
– Г-н Воденичаров, какво се променя в средата за сигурност?
– Въпросите за националната сигурност вече добиват голяма острота. И досегашната ни практика да отлагаме натрупващите се проблеми, не издържа. А ситуацията не е спокойна – до нас се развиват събития, които могат да засегнат националната ни сигурност. И страната се нуждае от много сериозно разбиране на самата обстановка. А и обществото трябва да бъде подготвено за това, което ни очаква. Цялото общество трябва да е информирано за евентуалните варианти на решения, колкото и лошо да звучат, за да се получи онова, от което се нуждаем. Трябва ни едно сплотяване на цялото българско общество, неговото съгласие.
– Кой конфликт повече Ви тревожи – в Украйна или на Юг?
– Те са конфликти с различно измерение. Този в Украйна е конфликт на един народ с обща история, разделен и противопоставен. Конфликтът на Юг е тежката следа на недалновидната политика на големите държави. И безгрижието на някои от тях за разрешаването му. Отговорни са големите, но последствията могат да бъдат поети от малките държави. Не е ясно накъде ще се търси отдушник на този конфликт. България обаче е на потенциалния път за движение на хора от този конфликт. А не сме подготвени да посрещнем това предизвикателство.
– Работят ли институтите на БАН по съвместни проекти с Министерството на отбраната?
– Не, не работим. По-рано имахме такива задачи. Новото е, че очакваме среща с ръководството на отбраната, специално Сдружението на българската отбранителна индустрия. За него продължават да стоят старите въпроси – с отношението към българската отбранителна индустрия, с нещата, свързани с научно-изследователската подкрепа за тази индустрия и с правилника за проекта за развитие на българската отбранителна индустрия. Тази стратегия се прие преди няколко години, но поради липса на правилник не се прилага. БАН и институтите ни по-рано имаха директни договори, възлагани за определени разработки – на изделия, на документи. Имаше и съвет от учени, който подпомагаше МО в ориентацията в бъдещи изследователски проекти. Ние очакваме новото ръководство на МО да ни покани за разговор.
– А има ли проекти, по които работите с НАТО?
– В момента не. Но сме работили много успешно. Първо, работеше т. нар. Център за изследване на отбраната по програмите на Алианса. Институтът по металознание имаше два проекта, в единия бяхме и водеща страна. Други институти на БАН също имаха проекти, свързани с Алианса. Но нещата не стоят така, ние да поставяме въпроси на МО. А Министерството трябва да каже от какво има нужда.
– А „Програмата 2020“ предвижда част от модернизацията на армията ни да се осъществява от българския отбранителен бизнес…
– Преди няколко месеца започна развитие на проект за това българските фирми да доизградят лека бронирана машина за Сухопътните войски. В момента витае из въздуха идея, която се обсъжда в МО – целево да се отдели сума за подобряване въоръжението на Българската армия, което да е изцяло насочено към българската отбранителна индустрия.
– По кои проекти от Програмата бизнесът ни може да има най-активно участие – радарите, бойните машини за пехотата?
– Всичко, свързано с това, войникът да е съвременно оборудван и добре защитен и въоръжен, е във възможностите на отбранителната ни индустрия. Ако има предварителни разговори с български производители за необходимото за поддръжка или нова техника, фирмите ни биха могли да намерят своето място. Ако не се реши въпросът с поддръжката от български производители, цените пак ще са неизгодни за страната и няма да има гаранция за сигурността на ремонта на тази техника. Има дълга практика на сътрудничество на МО и българската отбранителна индустрия и институтите на БАН. Тази практика би икономисала много средства в системата за отбрана.Този въпрос е известен на хората, които работят в МО. Ако намерят теми, по които можем да си сътрудничим, това ще е наше задължение.
– По-опасно място ли стана България в тази усложнена среда на сигурност?
– България, за съжаление, е на географски кръстопът. За съжаление, защото щем,0 не щем, ще станем съучастници в различни събития поради географското си положение. Не мога да коментирам политическите решения и поведение на България, защото това е работа на държавниците ни. Някак, ще повторя, нашето общество не е информирано за потенциалните заплахи. Но не се предприемат някои първи стъпки за консолидиране на силовите министерства, на българската отбранителна индустрия. Не се консолидират потенциалните помощници и съюзници – членовете на различните военни съюзи, сериозна маса хора с опит, да бъдат приобщени към някои общи мерки в сигурността. Смятам ги за задължителни. Трябва да се събуди отново чувството за защита на Отечеството. Необходимо е да излезем от летаргията. Дълго време бяхме приспивани с приказките, че всичко е спокойно и мирно, че и утре ще бъде. Тези приказки вече не звучат сериозно. Трябва да се държим, както се държат някои наши съседи.
– Кое в тази ситуация е печелившото поведение на България?
– При липсата на големи ресурси трябва да направим така, че и малкото, с което разполагаме, да е приведено в готовност. Хората да бъдат подготвени. Видяхте, че една мярка, предприета, за да се видят потенциалните попълнения в армията, предизвика политическа полемика, което беше грозно. На обществото му се подхвърлят не добри призиви. Тези неща трябва да се мислят на ниво държавна политика. Не бих се радвал, ако българската отбранителна индустрия бъде въвлечена в конфликти, близки до нас. Добре е, че ние участваме в доставка на добра техника на далечни разстояния.
– Накъде отива светът, прекрояват ли се територии и сфери на влияние?
– Принципите на добросъседско сътрудничество са нарушени. Някои се опитват да наложат нови правила, които ще донесат и на тях беди, и на околните. Големият проблем е не само в геостратегическите апетити на някои големи държави. А в промените в цените на енергоносителите. Те ще накарат някои държави да загубят интереса си към страните в Близкия Изток, ще оставят там нещата да се решават по собствен начин. Нагнетява се напрежение и от засилените и много грозни верски действия. Отстъпват принципите на толерантността и взаимното уважение. Ако Западният свят се изтегли от Близкия Изток, групировки като т.нар. „Ислямска държава“ ще настъпят към Запад. Лошото е, че Европа не е активен участник в разрешаването на конфликта на нейна територия. Тя е съпричастна към някои единични мерки. Това показва слабостта на европейската политика. Така стигаме до темата за силното лидерство, до съгласието, общите интереси и цели, и възможността да ги отстояваш.
– Как акад. Балевски би определил нашето време?
– Като тревожно.
– Какви са амбициите на БАН в момента?
Отстояваме непрекъснато трите задачи на Академията – да е национален изследователски, център на духовността и експертен център. Създадохме т.нар. Университет за ученици. Търсим пътища да привлечем младите към нашата работа. Четиринайсетте центъра в страната наистина обединиха местната власт, бизнеса и университетите, където ги има, с големия потенциал на БАН. Преди дни бяхме в Стара Загора. Поставили сме си широк кръг от задачи, с които да се увеличи интеграцията на учените в България. И да покаже възможността Академията отново да бъде един просветител в страната. И успоредно да решаваме конкретни проекти. Има хляб в тези центрове. Академията не може да бъде само на жълтите павета.
Росица Цонева
Фото Красимир Тодоров
