Леката перифраза на заглавието на популярния български филм твърде прилично пасва на поредния кадрил в МВР, свързан с най-високия професионален пост. Кой ще сложи новите четиризвездни пагони на главен комисар и ще стане 14-ият главен секретар на МВР след създаването на длъжността през 1991 г. със закона „Данов“, ще стане ясно в недалечно бъдеще. Статистиката до 14-ия пост не включва по-стари времена, когато още през 1944 г., при вътрешен министър Антон Югов, главен секретар е бил Иван-Асен Георгиев, осъден и разстрелян през 60-те години за шпионаж. Тогава обаче правомощията му са били чисто административни.
Въпреки че с приетия миналата година, малко преди разпускането на парламента, пореден закон за МВР, мандатът на Светлозар Лазаров беше бетониран за пет години, той едва ли ще остане на поста. Така предвиждат новите законови промени, свързани с МВР. И се потвърждава практиката, че главният секретар си отива с поредното правителство.
Според една от промените главният секретар на МВР, който е висшата професионална фигура във ведомството, задължително трябваше да има поне 10 години професионален стаж в службите за сигурност или за обществен ред, от които поне половината на старша ръководна длъжност. Лазаров отговаря само на първото изискване. Има достатъчно служба, но не покрива условието, според което през поне половината от нея трябва да е заемал старша ръководна длъжност. Освен главен секретар на МВР, Лазаров е бил и шеф на отдел, докато е работил в ДАНС. Това негово началническо време обаче не стигаше, за да отговори на
новите изисквания на закона
Те обаче бяха променени в последния момент, като остана само изискването за ръководна, но не старша длъжност. Лазаров отговаря на тези условия, но не и на промените в закона за МВР, които всъщност възстановяват стари положения в него. Това е начинът за назначаване на главния секретар на МВР, което отново ще става с указ на президента. По същия начин ще заемат постовете си и председателите на Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО) – службата по подслушване, „отцепена“ от МВР преди година и половина, както и на ДАНС. Преди година и половина тогавашните депутати набързо скроиха нови закони за МВР и за ДАНС, като определиха, че държавният глава е „аут“ от назначенията в тях. И се самоопределиха за кадровици – с тяхно решение да се назначава шефът на ДАНС, а главният секретар на МВР от премиера. И така прекроиха законите, че още преди Пламен Орешарски да произнесе името на Делян Пеевски като предложение за шеф на ДАНС, беше ясно, че законът е пренаписан „на коляно“ специално за този човек. Това личеше и от изискванията за
професионален стаж
като беше изчислено, че Пеевски, който между присъствието си в Народното събрание се водил на щат като следовател, има точно толкова служба, колкото е необходимо. Законът беше „наместен“ и за Лазаров, но срещу него никой не протестира, защото шокът от случая „Пеевски“ беше толкова грандиозен, че повлече след себе си масови протести.
С връщането на законовото положение, че висшата професионална позиция в МВР ще се заема с президентски указ, досегашните назначения стават, казано на формален юридически език, „нищожни“. И стартира нова процедура, включваща в себе си предложение на правителството и „царската дума“ от „Дондуков“ 2.
Дали тя ще се отнася за Лазаров, или за друг кандидат, ще решат правителството и президентът. Напоследък оценките за Лазаров все повече сгъстяват тъмните си краски. Атаката иронично започна един бивш вътрешен министър, който оцени пребиваването му на „Шести септември“ 29 с единствена успешна операция – издирването на Петко Сертов. Тази акция, макар и струвала твърде скъпо, поне завършила без жертви, според Цветан Цветанов. От вътрешната комисия в парламента дойде
категорично негативната оценка
за кръвопролитната акция в Лясковец, където загина „баретата“ Емил Шарков, а други трима командоси бяха ранени при опит да арестуват психично болния и тежко въоръжен Петко Петков. Шефът на комисията Атанас Атанасов сгъсти напрежението, като спомена, че „Лясковец“ бледнее пред операция „Червеи“, реализирана по времето, когато Лазаров е шеф № 1 в МВР. Според Атанасов разработката визирала протестиращите. Като косвено доказателство беше посочено времето на оперативното мероприятие, което е недопустимо дълго – цели 300 дни. По-късно самият премиер Борисов категорично оневини Лазаров, като съобщи лаконично, че оперативното дело „Червеи“ било осъществено от служба „Вътрешна сигурност“ в МВР, насочено не срещу участниците в протестите, а срещу служители на ведомството. Лазаров нямал нищо общо, защото „Вътрешна сигурност“ е подчинена директно на министъра. Цветлин Йовчев не отрече
провеждането на „Червеи“
но беше категоричен, че разработката е била вътрешна и няма нищо общо с протестите. Допуснати са много нарушения на закона, едно от които е почти безкрайната продължителност на операцията, според премиера Борисов. Главният прокурор Сотир Цацаров лаконично съобщи, че прокуратурата се занимава с това дело много преди то да бъде изнесено в публичното пространство от депутати и министри.
Трамплин за генералски пагони
Може би малцина вече помнят, че длъжността главен секретар на МВР беше създадена за първи път в най-новото ни време през 1991 г. със закона „Данов“. Той замени длъжностите на заместник-министри със секретари.
Съществуващата дотогава длъжност „първи заместник-министър“ се „прероди“ в главен секретар. Тя стана висшата професионална позиция в МВР. Със създаването на политическите кабинети и в това министерство се завърнаха заместник-министрите, а главният секретар остана нещо като началник-щаб на силовото ведомство, пряко ръководещ оперативните служби. Всички закони до девоенизирането на МВР предполагаха генералско звание за главния секретар. Така длъжността стана твърде привлекателна като трамплин към бързо окичване с генералски пагони. Така изгря звездата на Богомил Бонев. Станал едва 34-годишен, най-младият генерал, след като зае длъжността главен секретар и прескачайки всички звания от капитан до генерал-майор.
Друг възпитаник на школата на МВР също тръгна към върховете от позицията на главен секретар. Напуснал ведомството като майор, той се завърна направо като полковник на най-високата професионална длъжност. Президентът Петър Стоянов подписа указа му за генерал-майор, наследникът му на „Дондуков“ 2 Георги Първанов го удостои с пагоните на генерал-лейтенант.
Няма главен секретар на МВР, който до девоенизирането на ведомството, да не е получил генералски пагони. От всички тях, преминали в историята като генерал-майори, само Бойко Борисов стана генерал-лейтенант. След като МВР се раздели с военните звания, бяха въведени такива ръководни длъжности, които бяха приравнени към високи армейски генералски звания, без обаче за тях да се изисква президентски указ. Оказа се, че дори служебният министър на вътрешните работи в кабинета „Райков“ Петя Първанова, ръководила дотогава международния отдел на ведомството, била с генералски пагони. Длъжността главен комисар предполага военно генералско звание по резерва. Истината блесна при назначаването на бившия полицейски шеф Ангел Антонов за шеф на НСО, където му бяха присвоени пагони на генерал-лейтенант по ЗОВС. Все още действащият главен секретар на МВР Светлозар Лазаров се появява с внушителни генералски пагони, което предизвика репликата на Бойко Борисов, че самият той бил два пъти удостояван с президентски укази и стигнал едва до генерал-лейтенант, а Лазаров – направо четиризвезден генерал! С какви ли пагони ще се появи новият главен секретар на МВР?
Добромир Пелов
колаж Красимир Тодоров
