За мнозина Босфорът е романтично място за разходки, намиращо се на един хвърлей разстояние от България. За жителите на мегаполиса Истанбул проливът е транспортна артерия, свързваща европейската с азиатската част на града. Но за хората от нефтения бизнес Босфорът е единственото трасе за прехвърлянето на огромни количества петрол от Черно към Средиземно море.
Фаталният петък, 13-и
През 1994 г. в северния край на Босфора, откъм Черно море става страшна катастрофа, която завинаги променя представите за сигурността на нефтените превози през пролива. Денят е петък, 13 март. В 22,20 часът танкерът „Насиа“, превозващ 100 хиляди тона суров петрол, мазут и дизелово гориво се сблъсква с товарния кораб „Shipbroker“. По ирония на съдбата и двата съда плават под един и същи флаг – кипърски. В резултат на сблъсъка са пробити 3 от 10-те отсека на танкера, изтича нефт и избухват 5 страшни експлозии. Пламва голям пожар, при който от товарния кораб остава само металният скелет. Загиват 29 души от екипажите на двата плавателни съда, включително и капитанът на „Shipbroker“.
Екологичните последици от катастрофата са страшни. В пожара изгарят около 20 000 т суров петрол, а 9000 тона се изливат в Босфора. Огънят гори 5 дни. В спасителната операция участват общо 26 кораба, сред които и българските „Перун“ и „Процион“. Босфорът е затворен за корабоплаване за една седмица, икономическите щети възлизат на 1 млрд. долара.
Пет години по-късно, през 1999 г., руският танкер „Волганефт“ буквално се разцепва на две в Босфора и в морето изтичат 1500 тона нефт.
Турските Проливи са едни от най-невралгичните пунктове за световната нефтена търговия. В Черно море петрол не се добива, но пристанището Новоросийск е ключов пункт за експорт на нефт и нефтопродукти от Русия. След 2001 г. то става краен пункт и за голям тръбопровод, идващ от Казахстан. За да стигне до световните пазари, този руски, казахстански и азербайджански нефт трябва да излезе от полузатвореното Черно море. Засега това може да стане чрез танкери, следващи маршрута през Босфора и Дарданелите.
На път от Черно към Средиземно море всеки ден през Босфора преминават по 2,9 млн. барела нефт и нефтопродукти, което в световен мащаб е около 7% от нефта, превозван с танкери. През 2004 г. преди Русия да пренасочи нови количества от своя петролен експорт към балтийските пристанища, през Босфора са транспортирани по 3,4 млн. барела на ден. За сравнение – през двете най-важни морски „тапи“ в света – Ормузкия и Малакския проток, преминават съответно 15,5 и 13,6 млн. барела дневно, но тези проливи са много по-широки от Босфора.
Един от най-трудните водни пътища в света
Босфорът разполовява Истанбул – град с около 16-милионно население. Ширината на тесния проток варира между 700 и 1500 м, той има много завои и подводни течения, които го правят един от най-трудните водни пътища в света. Преминаващите кораби трябва да променят курса си 12 пъти, като четири от завоите са на повече от 45 градуса. Годишно през Босфора преминават около 50 хиляди съда, 5500 от които са петролни танкери. Само в периода 2004-2007 г. в невралгичния пролив стават 103 малки произшествия, а 651 танкера претърпяват технически аварии при прехода си през проливната зона. Ситуацията се усложнява допълнително от пътническите корабчета и фериботи, които всеки ден правят общо 1000 курса, за да превозят 1,5 млн. местни жители и туристи през Босфора.
След инцидента от 13 март 1994 г. турските власти забраняват преминаването през Босфора на танкери с вместимост по-голяма от 120 хиляди тона. За сравнение – супертанкерите, пресичащи световните океани, превозват и по 500 хил. т нефт.
Според подписаната през 1936 г. Конвенция от Монтрьо в мирно време търговското корабоплаване през Босфора е свободно, но Турция все пак въвежда някои регулации, за да намали опасността от катастрофи с тежки екологични последици. Танкерите имат право да минават през пролива само през светлата част от денонощието, което води до принудителен престой в подходните райони и увеличава себестойността на нефтения превоз.
Неслучилите се тръбопроводи
Поради проблемното преминаване на танкерите през Босфора още през 90-те години на миналия век сеобмислят различни тръбопроводни варианти за заобикаляне на Проливите. Така възникват идеите за тръбопроводите „Бургас-Александруполис“ (Гърция), „Самсун-Джейхан“ през турска територия, Констанца (Румъния)-Триест (Италия), Бургас-Вльора (Албания). От тях само първите два стигат до фазата създаване на проектна компания за строежа им.
Преди няколко години изграждането на Бургас-Александруполис изглеждаше съвсем реалистично. Русия получи 51% от дяловете в проекта, а България и Гърция – по 24,5%. Впоследствие стана ясно, че руските компании не могат да гарантират запълването на целия капацитет на тръбопровода. Българските общини от черноморското крайбрежие изразяват опасения, че евентуален разлив на нефт ще убие туристическия бизнес. В крайна сметка през 2011 г. България реши да се откаже от нефтопровода „Бургас-Александруполис“.
Не по-успешен се оказа и конкурентният проект „Самсун-Джейхан“. Акционери в него с равни дялове са турската компания „Чалък енерджи“ и италианската ЕНИ. През 2009 г. проблясна надежда, че в този проект може да влязат и руски държавни компании и така да се осигури запълването на тръбопоровода, но към днешна дата това вече не е актуално. Последен удар срещу „Самсун-Джейхан“ бе нанесен през миналата година, когато турският енергиен министър заяви, че участието на ЕНИ ще бъде замразено заради включването на италианците в проучването на газовите залежи в кипърската зона на Средиземно море. Анкара възразява остро срещу тези проучвания и отказва сътрудничество с всички компании, участващи в тях.
Ясно е, че поне до края на десетилетието тръбопровод, пренасящ нефт от Черно до Средиземно море през територията на балкански държави, няма да бъде построен. Основна причина за това е предимството на по-ниските транспортни разходи, които има маршрутът през Босфора в сравнение с всички планирани нефтопроводи.
Така че проливът, разполовяващ Истанбул, ще си остане претоварен от танкерния трафик. Това е и причината, поради която страни като България и Украйна не могат да разчитат на доставки на втечнен газ. Дори и да построят съответните терминали, те няма как да разрешат въпроса с преминаването им през Босфора, защото газовозите са още по-опасни от петролните танкери.
Пламен Димитров
