На 16 февруари в Националния археологически институт с музей (НАИМ) към БАН бе открита Осмата национална изложба „Българска археология 2014”. Стана вече традиция, дано тя не бъде нарушена, всяка година на 14 февруари (това е Денят на археолога, но през тази година датата бе в събота) да бъде представяно на обществеността онова, което са свършили научните работници. Нарочно изписвам думата научни, защото археолозите държат на това. Да се чуди човек как тези научни работници, на които възнагражденията най-малкото са не толкова високи, поддържат темпото на работа. Може би са прави онези, които казват, че тези представители на българската наука имат огромното желание да правят наука.
отчет пред българския данъкоплатец
Хората трябва да знаят какво сме извършили, защото ние харчим парите на данъкоплатците, казва още доц. Вагалински. Той държи да подчертае, че през 2014 г. са били осигурени над три пъти повече финансови средства спрямо 2013 г., което едва ли не е прецедент. Осъществени са над 400 наблюдения, издирвания и разкопки. Няма как да не бъде споменато и още нещо: една от причините за интензивния сезон са мащабните инфраструктурни проекти като магистралите „Струма” и „Марица” и трасетата на газопроводи и жп линии.
Шестнадесет музея от страната са помогнали на НАИМ да бъде подредена поредната национална изложба (ръководител на проекта е гл.ас. д-р Камен Бояджиев).
Изложбата представя експонати и постери от 23 обекта и само постери от близо 30 обекта в залата за временни експозиции. Сред представеното в Археологическия музей в София са продължаващите проучвания на пещерата Козарника, Белоградчишко, праисторическата селищна Козарева могила, къснобронзовия некропол на Балей, Видинско, античен некропол на Аполония и източния могилен некропол на Сборяново, най-стария римски град на България Деултум, Бургаско, спасителни разкопки „Преславец-юг”, Плиска „Дворцов център-изток”, „Преславска патриаршия-юг /Улица/”-Велики Преслав, Перперикон, крепостта Лютица, Вътрешния град на Калиакра. Впечатляващи находки са открити още при мащабните спасителни разкопки на неолитното селище в м. Деве боаз при Мурсалево, проучванията на античния град Хераклея Синтика и др.
туризмът у нас да стане индустрия
За да може да се случи това нещо, достиженията на археолозите с откритите и изследвани артефакти да дадат шанс в България да има силен туризъм, който ще привлече съвсем друг вид туристи, които ще разберат,че сме наследници на древни цивилизации. Дано това негово пожелание да се сбъдне, защото някои от известните археолози биха могли да кажат, че трудът им се заплаща в скромни параметри. Диана Гергова, която е ръководител на едно от археологическите проучвания, не спестява истини, когато говори за това какво се случва, след като археолозите си свършат работата. Всичко онова, което се случва у нас в момента, е резултат на това, че се изчислява какви пари ще бъдат усвоени, но как ще се разглежда, какъв ще е резултатът от този проект, е едва ли не е последна грижа. Всъщност ние не можем да не сме чувствителни към това как проучваните от нас, археолозите, обекти с висок професионализъм и с много малко средства след това се превръщат в обекти, където се наливат огромни суми, за да бъдат тези обекти унищожени. Това, че има отделни проекти, които изглеждат добре
не е оправдание за това
че продължават да се издигат бетонни стени и да се вършат безобразия с нашето културно-историческо наследство. Пример за това е крепостта Кракра. Диана Гергова, която е име сред археологическата наука, е на мнение, че не бива да се манипулират общественото мнение и хората с това, че едва ли не с дообработени обекти могат да се привличат стотици хиляди туристи. Хората не отиват на море само за да видят някой археологически обект, нали? Николай Овчаров е също на мнение, че когато се разработват проекти, думата трябва да имат и археолозите, които са ги проучвали, а не решаващото мнение да изразяват архитектите. Може би е права Кръстина Панайотова, която приятелски ме посъветва, че ако преди години съм бил в Созопол, ще бъде по-добре днес да не ходя там. Просто няма да го позная с бетонните стени и безумното съвременно застрояване. И може би е права.
Велин Яворски
фото Красимир Тодоров
