Наградените на „Берлинале 2015“

Иранският режисьор Джафар Панахи е големият победител на 65-ото издание на „Берлинале“. Но той не можа да получи лично статуетката „Златна мечка“ заради забраната да снима филми и да напуска страната си след присъдата по политически причини по повод по-ранната му творба „Офсайд“ (2006). Новият му филм „Такси“ (2015) е трети, сниман и изнесен нелегално от Иран, след „Това не е филм“ (2011) и „Спуснати завеси“ (2013). Сега режисьорът сам участва във филма си, като се преобразява на таксиметров шофьор, а „клиентите“ в колата, снимани с две малки дигитални камери върху арматурното табло, са своеобразна представителна извадка на иранското общество днес и очертават социалната картина в страната. Журито с председател американския режисьор Дарен Аронофски е оценило заслужено както творческите идеи на режисьора, така и неговата авторска смелост да направи пълнометражен игрален филм при толкова трудни и ограничени условия. Първи знак за качествата на филма подадоха присъстващите в Берлин кинокритици, които ден преди това му присъдиха наградата на своята Международна федерация ФИПРЕССИ. 
Тази година още два нестандартни филма получиха престижни отличия. Голямата награда на журито „Сребърна мечка“ взе чилийският филм „Клубът“ на добре известния режисьор Пабло Ларин. Той успява в камерен сюжет с минимално действие да заяви остро критична позиция към прегрешенията и фалшивия морал на католическата църква – нещо, за което говори в своето Рождественско слово в края на миналата година и папа Франциск – първият латиноамерикански кардинал на трона във Ватикана. 
Дебютантът от Гвателама Хаяро Бустаманте с „Вулканът Иксанул“ спечели специална „Сребърна мечка“ с пояснението „за нови перспективи в киното“. Тази награда е особено престижна, защото носи името на Алфред Бауер – основател на „Берлинале“ през 1951 г., когато Европа е все още в развалини след края на Втората световна война, а Желязната завеса на новата студена война вече е разделила Берлин. 
Латиноамериканското кино винаги е било ценено от селекционерите на „Берлинале“ и сега журито присъди още една „Сребърна мечка“ за сценарий на документалния филм „Перлено копче“ на уважавания чилийски ветеран Патрисио Гусман. Подобни изключения (селекция и награда на неигрален филм) са много редки в основния конкурс на „Берлинале“, а това винаги означава признание за безспорни качества. Защото Гусман, както в предния филм „Носталгия по светлината“ (2010), постига мощна художествена парабола с натурфилософски обобщения. 

При такова разпределение на основните отличия би изглеждало, че европейското кино е пренебрегнато. Но то се отсрами с няколко добри филма и с напълно заслужените, абсолютно безспорни актьорски „Сребърни мечки“, съответно за Шарлот Рамплинг (най-добра женска роля) и партньорът й Том Къртни (най-добра мъжка роля) за тяхното великолепно партньорство в „45 години“ на британския режисьор Андрю Хей. Неговата камерна драма е умна и ведра равносметка за един дълъг семеен живот, когато опитът и мъдростта на времето прощават грешките от младостта. 
„Сребърната мечка“ за режисура се оказа поделена ex aequo (еднакво) между румънеца Раду Жуде („Аферим“) и полякината Малгожата Шумовска („Тяло“). В румънския филм и ние „имаме пръст“ – той е тристранна европейска копродукция (Румъния, Чехия, България). Нашият дял е частично финансиране и участие на звукорежисьора Момчил Божков. Историческият сюжет на филма е разположен през 1835 г. и се занимава с темата за робството на местните румънски цигани. Полският филм пък е любопитна „черна“ комедия за лутането на съвременния човек между рационалните идеи за живота и свръхестествените илюзии. 
В чисто професионален план си заслужава да бъде отбелязан немският филм „Виктория“ (четвърти режисьорски опит на известния актьор Себастиян  Шипер), заради уникалната работа на датския оператор Бранд Гьоврен, заснел целия 140-минутен филм като един непрекъснат кадър с изключително движение на камерата, при това в динамичен криминален екшън.

Божидар Манов