Пламен Димитров
3,160 трилиона долара! Толкова струва петролът, потребяван в света за една година при средна цена от 100 долара за барел. Това е повече от брутния вътрешен продукт на страни като Великобритания, Франция или Русия. Българската икономика не може да генерира такава сума за по-малко от 65 години.
Нефтът е най-важният суровинен ресурс и най-продаваната и купувана стока в света. На ден се консумират по 87 милиона барелa. При споменатата по-горе закръглена цена това означава, че понижението на нефтените котировки с един единствен долар носи почти $9 млрд. по-ниски дневни приходи на производителите и също толкова икономия за купувачите на суровината. А от август 2014 до февруари 2015 петролът се срина не с един, а с около 65 долара – от $115 до $50 за барел. Ясно е, че става въпрос за
преразпределение на гигантски парични потоци
в глобален мащаб. А големите пари винаги са свързани с голямата политика. В случая – с голямата геополитика, защото нефтената търговия е международна.
И така – кой натисна цената на петрола надолу и колко дълго може да продължи тази тенденция? Отговорът на въпроса изисква преглед на почти всички важни точки от дневния ред на глобалната политика. Първо трябва да уточним, че от произвежданите 87 млн. барела дневно обект на международна търговия са 56 млн., т.е. – около 64%. Но това е количеството на нефта, който се премества физически от една държава в друга. Обемът на суровината, търгувана на двете основни петролни борси в Ню Йорк и Лондон, е няколко пъти по-голям от реалното производство и потребление. Това е възможно, защото на борсата едно и също количество може да бъде препродадено по 5-6 пъти на ден без съответния танкер да е напускал пристанището, в което се товари нефта. Поне от едно десетилетие петролът се превърна от обикновена суровина за рафинериите във финансов продукт и убежище за „горещи“ пари, търсещи добра възвращаемост. Инвестиционни фондове и дори физически лица купуват и продават петрол, без да имат нито рафинерии, нито танкери. Именно борсовите спекулации с нефта бяха един от елементите на надутия финансов балон, предизвикал световната икономическа криза през 2008 г.
Извън финансовите спекулации нефтът е стока като всяка друга и цената му зависи от два основни фактора – търсенето и предлагането. Поевтиняването, започнало през миналата есен, се дължи именно на промяната в баланса между търсене и предлагане. През последните години световното потребление на нефт се увеличаваше главно заради неутолимия апетит на бързо растящата китайска икономика. Годишната консумация на петрол в най-голямата държава в света скачаше с двуцифрен процент. Но това вече е минало. Растежът на китайската икономика започна да се забавя, а и тя навлезе в такъв етап на развитие, в който акцентът вече не е върху енергоемките производства.
Същевременно развитите западни държави така и не успяват да се отърсят напълно от последиците на икономическата криза и съответно не генерират увеличаващо се търсене на петрол. В резултат световният нефтен пазар, макар че не се свива, вече нараства много бавно.
На обратната страна на търговската верига – при производителите,
се случва истинска революция
Тя има ясна географска локализация – САЩ. По принцип американците винаги са диктували темпото в световното производство и търговия с петрол, защото са най-големият потребител. Десетилетия наред са били и най-големият световен производител. Върховият добив в страната е достигнат през 1970 г., след което започва да пада, защото главните находища се изчерпват. През 1975 г. разтревожените власти във Вашингтон налагат забрана за износ на нефт от САЩ, която не е снета и до днес.
Само преди няколко години прогнозите за увеличаващия се петролен дисбаланс в САЩ (разтваряща се ножица между собствено производство и внос) бяха една от друга по-мрачни. Но всичко се промени с технологичната революция, позволила добива от находища, смятани доскоро за безперспективни. Петролното производство на САЩ започна бързо да нараства, най-вече заради т.нар. шистов нефт. Съответно вносът намалява. През август 2006 г. той е бил 13,4 млн. барела, а в средата на миналата година – само 4,7 млн. Ако тенденцията се запази, до края на десетилетието САЩ ще престанат да купуват нефт от чужди държави. Това ще разтърси световния пазар из основи.
Съотношението търсене-предлагане тласна цената на нефта надолу, но въпросът е защо намалението е двойно, а не само 10-15%? Тук ключът е в пазарното поведение на Саудитска Арабия – най-големия производител и износител на нефт в света. Още по-важно е, че тази арабска държава е единствената, която разполага с голям свободен капацитет за нефтодобив. Т.е. – тя може по всяко време да увеличи рязко производствмото и да натисне цените надолу. Същевременно големите валутни резерви й позволяват и обратното поведение – временно намаляване на износа с цел балансиране на пазара, когато има голямо предлагане.
Сега обаче
Саудитска Арабия отказа да регулира пазара
и въпреки рязко падащите цени не намали своя нефтодобив. Очевидно властите в Риад нямат нищо против петролът да остане евтин за доста дълъг период от време. Но защо интересът на Саудитска Арабия е точно такъв? През последните месеци се родиха всякакви обяснения, включително и от типа на т.нар. конспиративни теории.
Първото и най-логично обяснение е, че саудитските шейхове искат да извадят от петролния пазар американския шистов нефт, който сериозно заплашва доминацията на страните от ОПЕК. На теория това е възможно, защото себестойността на трудния за извличане нефт в САЩ е доста висока. Някои сонадажи са рентабилни при цени на петрола от над 50 долара за барел, има и такива, които стават губещи дори при котировки от $60-70. А в същото време добивът на барел нефт в Персийския залив струва до 10 пъти по-евтино. Иначе казано – Саудитска Арабия може да издържи на ниските цени, но част от американските производители – не.
Засега сигналите, потвърждаващи или опровергаващи тази версия, са противоречиви. В последните 2-3 месеца действително има намаление на работещите петролни сонди в САЩ, но не и на общия добив – той продължава да расте. Възможно е някои от компаниите, добиващи шистов нефт, да фалират, но бизнесът им вероятно ще бъде погълнат от конкурентите. Освен това технологиите продължават да се усъвършенстват и себестойността на „трудния“ нефт също ще пада. С една дума: рано е да се каже дали саудтските шейхове ще убият шистите.
Има и едно чисто
геополитическо обяснение
за поведението на Рияд. Както е известно, Саудитска Арабия е с претенции за лидерство в общността на мюсюлманите-сунити, а Иран е гравитационното ядро на шиитите. Между тези два клона на мюсюлманската религия има люта вражда, която се пренася и по оста Рияд-Техеран. Иран и Саудитска Арабия са разположени от двете страни на Персийския залив и икономиките им са базирани на нефтопроизводството. Голямата разлика е, че заради американското ембарго иранският петролен експорт е силно ограничен и страната не разполага с огромните валутни резерви на саудитите. Затова при поевтиняване на нефта Техеран ще понесе сериозен финансов удар, който ще рефлектира върху регионалните конфликти, в които Иран е ангажиран активно. Най-сериозният от тях е в Сирия. Там иранците подкрепят режима на президента Башар Асад, а Саудитска Арабия – опозицията, която иска да го свали.
Башар Асад е подкрепян и от Русия, поради което е логично да се предположи, че Саудитска Арабия има интерес и от отслабването на руския икономически потенциал. Освен това сибирският нефт също има доста висока себестойност. Поевтиняването на петрола ще спъне и плановете на Русия да разработва находищата си в Арктика.
Накрая трябва да споменем и версията, която може да бъде срещната най-често в руските медии. Тя гласи, че украинската криза е отключила нова глобална конфронтация между Русия и САЩ и американците се стремят да сринат руската икономика чрез сваляне на нефтените котировки. Така Москва ще бъде принудена да капитулира в Украйна и Вашингтон ще утвърди световното си господство. За постигането на тази цел американците използват своя отдавнашен съюзник Саудитска Арабия, която веднъж вече е била в услуга на Запада при сриването на Съветския съюз през 80-те години на миналия век. Наистина, тогава цените на петрола падат, а през 1991 г. Съветският съюз се разапада, но не е сигурно, че това е станало именно заради поевтиняващия нефт.
Слабото място на това обяснение е фактът, че Саудитска Арабия едва ли ще се съгласи доброволно
да загуби стотици милиарди долари
само за да услужи на САЩ. Освен това, както стана дума, ниските цени на петрола удрят преди всичко по американските производители. Иначе геостратегическият съюз Вашингтон-Рияд е реалност, която не може да бъде отречена. Той датира още от времето на Втората световна война. На 14 февруари 1945 г. американският президент Рузвелт се среща със саудитския крал на борда на кораб в Суецкия канал. Макар че няма писмени договорености, предполага се, че двамата са се разбрали саудитите да дадат на САЩ достъп до своите нефтени находища в замяна на военно-политическа подкрепа за кралската династия.
През този месец цената на петрола спря да пада и се движи в коридора 50-60 долара за барел. Ниските цени обаче водят до намаляване на инвестииците в нови петролни находища и в дългосрочен план добивът също ще намалее. По-малкото предлагане пък предизвиква поскъпване и така цикълът се повтаря. Сривът от есента на миналата година наистина бе силен, но близката история помни и по-драматични ситуации. През 2008 г. в навечерието на икономическата криза петролът стигна – за барел, а само 6 месеца по-късно се срина до $33. А нестабилността на петролните цени е един от най-големите проблеми на световната икономика, защото за броени месеци обезсмисля мащабни бизнес планове.
Най-големите губещи
Ясно е, че от поевтиняващия нефт най-много губят големите износители, но те не страдат еднакво. Някои от тях, като Норвегия, Кувейт и Катар, имат финансови резерви за поколение напред, докато други са разчели бюджета си за 2015 г. при цена на петрола 90 и дори 100 долара за барел.
Начело в списъка на най-тежко ударените държави е Венецуела. Тя е страната с най-големи петролни запаси в света, но продължилият повече от десетилетие социалистически експеримент на президента Уго Чавес и на неговия наследник Николас Мадуро доведе икономиката до катастрофа. Над 90% от износа на Венецуела и от притока на чужда валута се формира от нефта. Очаква се през тази година икономиката на страната да се свие със 7%, а инфлацията да достигне 200%. Всички рейтингови агенции вече свалиха кредитния рейтинг на Венецуела до нивото „боклук“.
На второ място в списъка на жертвите на евтиния петрол е Нигерия. Икономиката на най-голямата африканска държава бе ударена още преди 2-3 години, когато шистовата революция в САЩ намали рязко вноса на нефт в Америка. По химически характеристики нигерийският петрол е най-близко до американския и затова бързо бе изместен от рафинериите в Мексиканския залив. Нефтът осигурява 70% от приходите в нигерийския бюджет. От юни 2014 г. досега местната валута е поевтиняла спрямо долара с 20%.
Ирак също страда от спада на нефтените котировки. Страната се бе устремила да си възвърне позициите, които имаше на световния петролен пазар от преди свалянето на Сааддам Хюсейн. Добивът нарасна значително през последните 2-3 години, но ниските цени сигурно ще стопират този процес. Същевременно за 2015 г. се предвижда Ирак да има бюджетен дефицит от 22 милиарда долара.
Русия е най-голямата и най-важна държава, която е засегната от спада на нефтените цени. Страната се намира в период на остра конфронтация със Запада и се нуждае от пари, за да финансира новопридобития Кримски полуостров и сепаратистите в Източна Украйна. Правителството в Москва е направило бюджетната рамка за периода 2015-2017 г. с прогнозна цена на петрола 100 долара за барел. Инфлацията в момента е 17%, рублата се срути с 44% за последните 12 месеца. През 2015 г. руската икономика със сигурност ще изпадне в рецесия. Западните санкции тепърва ще имат дългосрочен ефект върху нефтодобива в Русия, защото САЩ спряха износа на технологии за добив на трудния за извличане петрол.
Сред най-пострадалите от евтиния нефт е Иран. Заради санкциите страната не може да увеличи физическите обеми на петролния експорт и разчиташе на високите цени. Икономическите затруднения ще породят нови дебати между консерватори и либерали за развитието на страната и ще усилият политическата нестабилност в Техеран.
