Полковник д-р Ангел Пеев: Грижим се за здравето на 12 000 военнослужещи
62
[post-views]
Началникът на Пловдивската военна болница полк. д-р Ангел Пеев е завършил медицина през 1989 г. Работил в редица военни формирования на БА, защитил е специалностите „Авиационна медицина“ и „Организация и тактика на медицинската служба“. Завършил е курс по здравен мениджмънт във Военномедицинска академия в София. Член е на сдружението по авиационна, морска и космическа медицина и на Европейската асоциация по авиационна медицина. От 3 януари 2012 г. е началник на Многопрофилната болница за активно лечение към ВМА в Пловдив.
– Господин полковник, на 25 февруари отбелязахте 126-годишнината на Военната болница в Пловдив. Каква е кратката Ви равносметка за тригодишния период, откакто сте й началник?
– Успяхме да завършим близо 90 процента от външната изолация и санирането на сградата. Възстановихме дейността на болницата, особено в хирургията. През първите месеци, след назначаването ми за началник, ни напусна цял хирургичен екип. Вследствие на това приходите от касата спаднаха за близо година и беше много трудно те да се възстановят. Но през 2014 г. имаме близо 25 на сто ръст на приходите от Националната здравна каса, спрямо 2013 г. И смея да твърдя, че сме над нивото, сравнено с 2012 и 2013 г. През тази година променихме правилника, благодарение и на усилията на ВМА, и добавихме две нови дейности – гръдна хирургия и нефрология. Имаме сключени договори за шест нови клинични пътеки, по които работим. Така увеличаваме дейността въпреки трудните моменти. Успяваме да задържим и медицинските кадри, като през последната година и половина нямаме напуснали лекари и сестри, които да отиват в друго лечебно заведение.
– Какво бе най-важното, което свършихте през миналата година?
– Ще спомена някои цифри. През 2014 са извършени 32 952 амбулаторни прегледа. Общият брой на лежащоболните, преминали през стационара ,е 4030 души. От извършените прегледи и приети за стационарно лечение около 30 на сто са от заповядания контингент. Осигурили сме 15 мероприятия, в т.ч. и международни учения – общо 85 дни. В тях са участвали 26 екипа. Националната здравна каса изисква да имаме договори за абонаментно обслужване на медицинската техника, за да се знае какво е състоянието й. Предвид икономическите трудности, голяма част от договорите за обслужване сме ги направили без абонаментна годишна и месечна такса, а на които не успяхме, сме намалили таксите, сравнение с предишната година, средно между 25 и 30 процента.
– Колко голям е районът на болницата, т. нар. зона на отговорност?
– Основно покриваме полигоните „Ново село“ и „Корен“, като се редуваме с Военната болница в Сливен. Осигуряваме национални и международни учения в авиобазите в „Крумово“ и „Граф Игнатиево“, на летище „Пловдив“. Ние обслужваме регион с най-големия брой военнослужещи – близо 12 000 души. А в щата ни са медицинските кадри от военните формирования в почти цяла Южна България.
– Кои хора имат право на прегледи в поликлиниката и лечение във Военната болница?
– Сега има работна група, която променя наредба №8 за определяне на условията и реда за ползване на лечебните заведения. Но те още не са влезли в сила. В момента през Консултативно-диагностичния блок (поликлиниката) могат да преминават всички военнослужещи и цивилни служители от Министерството на отбраната и техните семейства, пенсионирани военнослужещи и техните семейства, ветерани от войните и военноинвалиди. А за лечение в самата болница приемаме хора от този контингент, плюс всички здравно осигурени в България и Европейския съюз.
– Трябва ли тези хора да минат предварително при личния лекар?
– Всички от контингента, които имат право на прегледи в поликлиниката, се извършват по реда на Наредбата и не е необходимо да им се издават направления от личния лекар. Ако са за хоспитализация, след извършените прегледи, ние им издаваме направленията. Но другите граждани, които не са към контингента, когато се отнася до приемане за болнично лечение, трябва да имат направления от личния лекар. При нас освен лечение се извършва и експертиза на годността за военна служба на военнослужещи при завръщане от мисиите и за уточняване на здравословното състояние при годишния профилактичен преглед. При необходимост разкриваме и функционална военномедицинска комисия за експертизно решение на кандидати за военна служба. Такава комисия ще работи през следващите два месеца за кандидатстващи за служба в доброволния резерв, изпратени от военните окръжия в Пловдив, Сливен и Стара Загора.
Първата заповед за създаване на Военното лечебно заведение е издадена от министъра на войната полковник Сава Муткуров. С приказ № 96 от 25 февруари 1889 г. той указва разкриването на Гарнизонна военна болница в Пловдив с 80 легла за долните чинове и 8 за офицерите. Всъщност болницата съществува и преди това. След освобождението на Пловдив на 16 януари 1878 г., на базата на турската Военна болница, разположена в къщата на Йоаким Груев и още няколко частни къщи в града, се разкрива руската Военна болница. Поради поява на тифна епидемия сред населението, рано през пролетта на същата година болницата е преместена извън града, в подножието на Джендемтепе (днес – Младежки хълм). На мястото на тези сгради (бараки) през 1884-1885 г. с помощта на държавата е построена сградата на Държавната болница, като част от нея се дава на Военна болница – Пловдив. Реално Военната болница в Пловдив съществува от 1885 г.
В периода от 1938 до 1944 г. са били разкрити 6 отделения и 120 легла. По време на бомбардировките през 1944 г. болницата е евакуирана в Земеделския техникум в тогавашното с. Садово, Пловдивско, а в града са останали само тежко болните. В началото на 1950 г. болницата е преместена в сградата на бившата Католическа болница на бул. „Христо Ботев“, където е до момента. Новото название – Военна болница, получава през 1955 г., като по това време разполага със 150 легла.
Осемдесетте години на миналия век са време на разцвет за Военната болница в Пловдив. В нея се лекуват годишно около 8500 болни, правени са по над 800 тежки операции, а в поликлиниката са се извършвали над 120 000 прегледа. От края на 1989 г. влиза в сила нов мирновременен щат, като болницата запазва броя на леглата си – 320. През 2002 г. името се променя на Болнична база за активно лечение – Пловдив, към ВМА – София. А от 2 юли 2009 г. с постановление на МС № 168 базата се преименува на Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) – Пловдив, към ВМА – София, със 121 легла и около 140 души персонал. Болницата е база и за специализация за висши медицински кадри и медицински сестри.
