Генералските лица на свободата

Андрей Рангелов

Искаме да покажем различното лице на свободата в изложбата „Трети март – три войни – три съдби“. Това каза за в. „Българска армия“ директорът на Националния военноисторически музей (НВИМ) доцент д-р Соня Пенкова. Хиляди хора – от бебета, носени на ръце от родителите си, до едва придвижващи се ветерани, дойдоха в музея на 3 март. Само на този ден, в чест на националния празник, те можаха да видят изложбата, посветена на трима опълченци, станали генерали в освободена България – Данаил Николаев, Стефан Тошев и Кръстю Маринов, както и на техните синове – подп. Никола Николаев, ген.-лейтенант Тодор Тошев и ген.-лейтенант Иван Маринов. 
Така музеят спази за шеста година традицията на 3 март да представя в ден на отворените врати еднодневна изложба с 

ценни реликви от българската военна история

 Наред с нея посетителите разглеждаха и постоянните експозиции, а малчуганите се катереха по оръдията, танковете и самолетите в двора на музея. И по детски се чувстваха истински войници.
Генералът от пехотата Данаил Николаев е известен като „патриархът на българската войска“. Командир на българските дружини, извършили Съединението през 1885 г. и герой от Сръбско-българската война. Военен министър в навечерието на Балканските войни. Единственият му син – подполковник Никола Николаев, загива при атентата в църквата „Св. Неделя“ през 1925 г. 
Генералът от пехотата Стефан Тошев командва Трета българска армия в Добруджа през Първата световна война и успешно отбива руско-румънските атаки. По-късно е губернатор на Македония. Синът му – генерал-лейтенант Тодор Тошев участва в преврата от 19 май 1934 г. и в политическата промяна на 9 септември 1944 г., но по-късно лежи в лагера Белене и заминава за тогавашната Западна Германия.
Генерал-майор Кръстю Маринов командва успешната отбрана на Видин през 1913 г. в Междусъюзническата война. Защитниците на града устояват на многократните атаки на противника. Синът на ген. Кръстю Маринов – генерал-лейтенант Иван Маринов, е министър на войната в правителството на Константин Муравиев, а от 9 септември 1944 г. до 2 юли 1945 г. е главнокомандващ на Българската армия.
В изложбата искаме да покажем как свободата се вплита в съдбите на българското офицерство след 1878 г., с всичките й предизвикателства, с участието във войните за национално освобождение и обединение, с понякога забъркването в политиката или отстояването на позиция, стояща далеч от политиката, коментира доц. Пенкова. По думите й животът на бащите – генерали, е достатъчен пример за това 

как българското офицерство е осъзнавало своята мисия 

в първите години след Освобождението. Те 

подчиняват живота сина тази цел 

– да водят напред войските в отвоюването на националния идеал, без да го заместват с политическите пристрастия, служейки на България независимо от нейната форма на управление. 
Разбира се, сложният политически и обществен живот след Ньойския договор дават своите резултати и голяма част от офицерството наново, както в началото след Освобождението, се замесва в политиката, сподели доц. Пенкова. Примерите, които сме избрали, са на двете крайности, допълни тя.
Радва ме това, че музеят за пореден път е пълен с хора, чудесно е да бъдем заедно на този празник, каза директорът на НВИМ. Те припознават музея като място на почит към героизма на Българската армия, така е, както на 3 март, също и на 6 май, на 6 септември, на 22 септември, допълни тя.