Росица Цонева
ЮНЕСКО поиска кризисна среща на Съвета за сигурност на ООН заради масовото унищожаване на древни артефакти в Ирак. Групировката „Ислямска държава“ разпространи видео с джихадисти, които унищожават с чукове статуи в главния музей в Мосул. „Тази атака е повече от културна трагедия, въпросът е свързан и със сигурността, тъй като подхранва насилствения екстремизъм, сектантството и конфликта в Ирак“, казва в изявление генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова.
Много имена на български жени през последните 25 г. влязоха в светлината на прожектора на европейската и на световна сцена. Повечето – в спорта и културата, но и в политиката, в европейските институции. В голямата политика, обаче, днес са безспорни само две-тези на Кристалина Георгиева и на Ирина Бокова.
Генералният директор на ЮНЕСКО преваля втория си мандат. И вече обичайно чуваме името на Ирина Бокова в световните новини. Свикнахме. Когато мандатът е втори, не е тема за разговор с какви качества човек се качва на такъв пост. Но когато страната ти официално застава зад новото предизвикателство – кандидатурата за поста на генерален секретар на ООН, идва ден отново да се повдигне завесата и да се говори – и за личните качества на твоя, т.е.на нашия, български кандидат, и за съвсем новата ситуация, в която е светът днес. А и едното, и другото имат значение.
Силният шанс
на Ирина Бокова не е само в това, че тя е генерален секретар на една от основните структури на ООН-ЮНЕСКО, но и в това, че в 70-годишнината на организацията все повече нагласата за избор на фигурата на генерален секретар е: време е това да е жена, време е да е представител на Източна Европа. След регионалните групи на ООН – западноевропейската, латиноамериканската, африканската и тази на азиатско-тихоокеанския регион, само източноевропейската не е излъчвала „свой“ генерален секретар. Що се отнася до изискването кандидатът за поста да е равно отдалечен, но и равно близо до петте страни с право на вето – постоянни членки на Съвета за сигурност САЩ, Русия, Великобритания, Франция, Китай, Бокова също има своите силни карти. Руски възпитаник от МГИМО, но и възпитаник на Харвард, с отличен руски, английски и френски език, Бокова не само се е доказала като политик и дипломат, тя е предсказуема. Много добре е приета и от Китай заради програмата на ЮНЕСКО за образование на жените. Очаква се
да бъде подкрепена
лично от Хилари Клинтън, която вероятно ще бъде кандидат за президент на САЩ. След консенсус в СС кандидатурата се гласува от Общото събрание на ООН. Конфликтът в Украйна може да сработи, колкото против българската кандидатура, толкова и „за“. Просто светът ще търси новите баланси в международното статукво. Самият избор на генерален секретар ще покаже възможностите за ново равновесие при новите политически разломи в обърнатия от глобализацията световен ред.
От нас не се иска много. Първо, да активизираме дипломацията си в подкрепа на официалната българска кандидатура. И не само да гледаме мача, а да повярваме в успеха на Ирина Бокова. Особено след двата й мандата като шеф на ЮНЕСКО. Защото избирането на българския кандидат, ще е успех и национален, и на високите качества на поколението политици от Източна и Централна Европа. След Йежи Бузек и Доналд Туск Ирина Бокова на позицията на Бан Ки Мун, сегашният генерален секретар, ще е знак за признаването на качествата на поколението политици от т.нар. Нова Европа, както доскоро високомерно ни наричаха някои експерти.
фото Красимир Тодоров
