Велин Яворски
За първи път академичните звена предлагат различен поглед към събитията от 1877-1878 г. през очите на съвременници, които са участвали във войната между Руската империя и Османската империя, която българите след време наричат освободителна.
Показани са гравюри
от юбилейни албуми и книги, които са запазени в Централната библиотека на БАН, от руски и европейски вестници и списания от 1877 и 1878 г., както и от фондовете на Научния архив на БАН. Част от гравюрите са предоставени по съвместен проект с Румънската академия на науките.
Тази война, както е изписано на въвеждащото табло на изложбата, заема важно място в историята на българския народ. След 313 изнурителни дни на походи и кървави сражения, в Сан Стефано е подписан т.нар. предварителен договор. На едно от таблата онези, които намерят време и проявят интерес към представените гравюри, могат да видят къщата, където е подписан този договор и кои са участвали в тези действия. Няма как да бъде подминато и българското участие в тази война и няма как то да не е свързано с българското опълчение и боевете на Шипченския проход. В текста, който ни предлагат организаторите, се посочва: българският легион има високо, свято предназначение, да рискува и се бори с потерите. И да се запази, защото нему е предназначено след завършване на войната да защитава своята родна земя, за да възкръсне за нов живот вековната страдалница – българската земя. Могат да бъдат видени и опълченците в Плоещ, как е осветено знамето им в присъствието на великия княз Николай.
За онези, които се интересуват от фактологията на събитията, ще бъде полезно да знаят, че на гравюрите е изписано не руска армия, а Дунавска армия. Ако може на 16 табла да бъде
представена войната
то човек може да си изгради определена представа. Едва ли тази изложба може да представи пълна картина на събитията, но поне поставя своите акценти върху онези, които са запаметили събитията чрез рисунки и гравюри. Дори от представители на европейския печат.
Акцент, при това съдържателен е и участието на историческия музей „Искра“ – Казанлък. На 10 табла гостът на изложбата показва какво се съхранява в този музей. Освен манифеста на Негово Императорско величество Александър Втори, за който манифест си мислим, че знаем всичко, има и друга илюстрация, която освен любопитна информация предлага и допълнителни сведения. Като това, че ежеседмичното издание „Илюстрована хроника на войната“ е пионер на военните фоторепортери в Русия. Осем кореспонденти са вървели заедно с армията, за да оставят в образи онова, което се е случвало тогава. Рисунката на А. Белдингер и гравюрата на К. Крижановский показва посрещането на руската армия в Свищов и превземането на Никопол. Интересно е това
което е оставил на времето
А.Болтън – действията на Дунавската флотилия. Оказва се, че на Дунав действа нова стоманена практична миноносна лодка, изработена за руското правителство от английската фирма „Яроул и компания“.
Изложбата предлага един по-широк поглед върху войната, която не се води само на територията на днешна България. Показани са казашки секретен пост, артилерийският дуел при Браила, разрушаването на железопътната линия между Разград и Русе, заминаването на гвардейската артилерия от Санкт Петербург за театъра на военните действия, посещението на лейди Станфорд в нейната болница в Карлово. На една от гравюрите в долния ляв ъгъл е изписано, че показването на гравюрата е разрешено да бъде направено от цензурата. Денят е 1 декември 1877 г., а на гравюрата са Государ императорът, Главнокомандващият действащата армия и румънският княз Карол. Те наблюдават как се осъществява атаката на Плевен. На друга гравюра се виждат 77 пленени от руската армия топове, подредени на Софийското шосе.
