Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Добромир Пелов

Ако перифразираме незначително заглавието на един роман на Джон Гришам – „Време да убиваш“, можем да формулираме повелята за външното ни разузнаване и службата за охрана – време за закони. Защото, колкото и парадоксално да е, вече над 70 години тези две твърде сериозни институции работят без правна основа за дейността си. Това не се отнася за тяхната „спътница“ в пакета закони за сигурността – Служба „Военна информация“. Военните разузнавачи винаги са били строго подчинени на законите за отбраната.    

Когато през 1990 година застана начело на вътрешното министерство, една от първите работи на видния юрист Христо Данов беше да види законовите основания, по които ще работи като министър на вътрешните работи. За негово изумление се оказа, че до този момент има закони за народната милиция, прекръстена на полиция и за пожарната. Цялата машина на Държавна сигурност беше действала единствено на основанието на един секретен и никога непубликуван указ на Държавния съвет. Службата на офицерите и сержантите в системата на ДС, където бяха и Първо главно – разузнаването, и Пето – УБО, преминаваше по Закона за всеобщата военна служба, но основната им дейност се определяше със 

секретни правилници и наредби

Закон нямаше! Когато Данов създаде първия закон за МВР от 1991 година, Първо главно и Пето управление вече бяха извадени от структурата на вътрешното министерство и уж временно бяха дадени на пряко подчинение на президента. Та така и до днес, вече четвърт век след промените, които трябваше да донесат реформи в тази твърде деликатна област. Реформи стават само със закон. А са наложителни, защото в миналото си и двете служби пазят твърде много тъмни тайни. Загадъчното Първо главно е създадено от завърналия се от Москва след 9 септември 1944 година съветски разузнавач Христо Боев.

gen_todorov
Шефът на ПГУ генерал-лейтенант Владимир Тодоров, унищожил делото „Скитник“, се отърва с присъда от година и половина
Съвсем обяснимо той изгражда външното разузнаване на тогавашна България по съветски образец. Неизбежни са близките връзки между нашето и съветското разузнаване. За тях основните врагове като цяло са „световният империализъм и милитаризъм”, а в конкретност – ЦРУ. Като оставим настрана днешните тежнения на всякакви дружества на бившите разузнавачи, че те не били ченгета, а са работили за родината, истината няма как да е друга, освен, че нашите разузнавателни служби са били впрегнати в 

общата колесница на Варшавския договор

Над Първо главно тегне и мрачната сянка на съмнението за убийството на писателя Георги Марков, извършено на 7 май 1978 година на лондонския мост „Ватерло“. Мистериите около рициновата сачма и „българския чадър“ и до днес остават неразплетени. Заради този случай и унищожаването на делото „Скитник“, след 1990 година последният комунистически началник на Първо главно генерал-лейтенант Владимир Тодоров дори получи някаква незначителна присъда, която излежа и забрави. В Първо главно витае и загадката за смъртта на дългогодишния му началник генерал-лейтенант Васил Коцев, загинал при автомобилна катастрофа. А веднага след демократичните промени друг шеф на външното разузнаване, станал след това заместник-министър на вътрешните работи – генерал-лейтенант Стоян Савов се самоуби в родното си село Лесичево, Пазарджишко. Обясненията – не можел да приеме да бъде разследван за унищожените досиета. По-запознати с делата на Първо главно споменават, че именно Савов завеждал „нелегалите“ – разузнавачи, които не били на официална дипломатическа или търговска работа, а били

внедрявани под чужда самоличност

в чужбина. Нещо като легендарния герой Емил Боев, създаден от твърде близкия до службите Богомил Райнов. Дали генералът се самоуби, за да отнесе завинаги със себе си тайната на никъде незаписаните „нелегали“, съхранявани само в паметта му или някой му помогна със същата цел, опасявайки се, че може да проговори за тях – това остава тайна – истината, която никой вече не търси.
Тежката сянка на загадъчната смърт витае и над някогашното УБО. Първообразът му е личната охрана на завърналия се от Москва Георги Димитров. Неин началник е Лукан Варадинов, охранявал и задържаните по „народния съд“. Първият началник на създаденото на основата на тази охрана УБО генерал-лейтенант Рамчо Гемеджиев загадъчно се удавил през 1953 година при преобръщане на лодка в морето до „Евксиноград“. Говорело се, че бил много близък с Георги Димитров и ненавиждан от роднината на вожда Вълко Червенков. 
След това начело на УБО застава генерал-лейтенант Димитър Гръбчев. Фамилията е по-известна от името на съпругата му – „черния ангел“ Митка Гръбчева. Генералът винаги стои в сянка. И изведнъж през 1968 година прозвучава краткото известие за внезапната му смърт. Инфаркт! Това е лятото на събитията в Чехословакия, довели до крайно изостряне на мнителността на Москва към всички „братски партии“. А Гръбчев се е намирал на възлово място в държавата. За негова зла участ, не е от „чавдарци“, въпреки че е роден в Етрополе. Още на 22 юни 1941 година Митко Печатарчето, както го знаели комунистите от Княжево, е арестуван и изпратен в концлагер. Когато успява да избяга, нелегалните пътеки го отвеждат в Трънския отряд. Известна е съдбата на командира на този отряд Славчо Трънски само няколко години след „деветосептемврийската революция“. Когато през 1968 година, също като през 1948-а, пак започва да се търси „врагът с партиен билет“, дали пък трънският партизанин Гръбчев не се е оказал 

неудобно близо до Първия

Злощастна е съдбата и на неговия наследник на поста. След 18 години начело на УБО, през 1986 година генерал-лейтенант Илия Кашев се прострелва смъртоносно с личното си оръжие в санаториума на МВР в Хисаря. Разследващите твърдят, че става дума за чисто самоубийство. На което, обаче, отново няма преки свидетели. Съпругата му слязла на закуска в столовата, той се забавил, тя се качила в апартамента да го търси и го намерила мъртъв в банята. За какво ще се самоубива Кашев? От загадъчната смърт на Людмила Живкова, за чиято сигурност пряко е отговаряло неговото управление, са изминали повече от пет години. Живков бил снел доверието си от него? Не е ли можел просто да се пенсионира и да разказва партизански спомени? Загадки. 
И всичко това се е случвало във време на реално беззаконие в тези служби. Затова сега най-после е време те да бъдат удостоени и декорирани с правни рамки. Предвижда се разузнавачите най-после да свалят военните пагони и като колегите си от ДАНС да станат цивилни агенти в новосъздадената ДАР – Държавна агенция „Разузнаване“, която да премине към изпълнителната власт. Гардовете от НСО остават при президента и запазват военната си служба. Засега. До окончателното решение на депутатите. Те трябва да се признесат и по вижданията за обединяване на цивилното и военното разузнаване. Дано намерят най-вярното решение. И да перифразират постулата от Римското право „лош закон, но закон“ в „закон, и то добър закон“.

gen_kirov
След десет години начело на НРС Кирчо Киров е подсъдим за злоупотреби с милиони
Всичко на светло   

Загадките от миналото на разузнаването и на охранителната служба не свършват с новите времена. Историята е дълга… За да се стигне дотам, генерал-лейтенант от запаса Кирчо Киров, стоял десет години начело на НРС, да бъде днес подсъдим за крупни, според обвинението, злоупотреби с пари, изписвани за „секретна агентура“, която май се оказала несъществуваща. 
Крив или прав е „Кирчо Разведката“, както палаво го беше нарекла една журналистка в началото на неговия мандат на „Хайдушка поляна“ – съдиите ще се произнесат. Но за да няма и помисъл за злоупотреби, е нужен контрол. Все още НРС и НСО са волни птици в небето. Не подлежат на никакакъв контрол, дори на парламентарен. Но съществуват с парите, отпуснати им от парламента. Затова е правилна постановката в новите закони, че занапред службите, колкото и да са тайни, ще се отчитат пред народните представители. И за работата си, и за харчовете си. Всичко на светло! Иначе, под маската на суперсекретността, може да стигнем и до по-голям скандал от Кирчовия.                        

 

 

Най-ново

Единична публикация

Избрани