Бригаден генерал Иван Лалов е роден през 1962 г. Завършил е Военновъздушното ни училище през 1987 г., ВА „Георги Ст. Раковски” през 2000 г. и Общовойсковия колеж по отбраната на Франция през 2006 г. Заемал е длъжностите младши пилот, старши пилот, заместник-командир на звено, командир на звено, началник-щаб на ескадрила, командир на ескадрила, заместник-командир по летателната подготовка на авиобаза и заместник-командир на авиобаза. От 28 април 2014 г. е командир на 3-а авиобаза. Разговаряме с бригаден генерал Лалов по повод 17 март – Празника на формированието.
– Господин бригаден генерал, как авиобазата се справя със задачите си в сегашните условия на недостатъчна изправна техника и вероятно на по-малко количество гориво?
– За съжаление, изправната авиационна техника е с недостатъчен ресурс, което налага много по-сериозно планиране в авиобазата. И изпълняваме това, което е най-приоритетно. Наложи ни се да се откажем от придобиването на някои нови подготовки, защото нямаме възможност. Не толкова горивото, а състоянието на авиационната техника се отразява на приучването на младите летци. Това води до прекъсване на връзката и приемствеността между летателния състав. Защото възрастта на тази група, която в момента основно изпълнява задачата по Air policing, напредва и наближава съответните години за пенсиониране. И когато се наложи някой от групата да се пенсионира, ние няма да имаме готов млад летец, който да заеме неговото място. Така че справяме се с тези затруднения, като избираме кои са най-важните задачи. Поддържаме подготовката основно на летците, които носят бойно дежурство във всички условия, за да можем да реагираме по всяко време на денонощието. Оттам нататък следващият ни приоритет е участието в международните тренировки и учения, които правим ежегодно тук, защото те ни помагат за усъвършенстване на тактическата подготовка. И ако имаме възможност, както тази година, намерили сме и ресурси да приучим двама летци на МиГ-29. Те са подготвени, първокласни са, летели са досега на МиГ-21. Провеждаме в момента курса и се надявам следващата седмица да започнем летателна подготовка. Така ще увеличим бройката на летателния състав на МиГ-29, носещ бойно дежурство.
– Доколко закупуването на малък витлов самолет ще допринесе за подготовката на младите летци?
– Командирът на ВВС генерал-майор Румен Радев е направил предложение за закупуване на малък витлов самолет, чийто финансов разход за изпълнение на полети е в пъти по-малък и от Л-39. Идеята е първоначалното обучение на курсантите и на младите летци в определен период да минава на този малък витлов самолет, докато усвоят основните неща от пилотирането. И когато те преминат тази подготовка, ще бъдат приучени на Л-39 или на друг самолет. Министърът на отбраната е изразил положително становище по отношение на закупуването на такъв самолет, но не мога да кажа кога това ще се случи
– Говорите и за подготовката на курсантите летци?
– Учебната авиационна група е в подчинение на 3-а авиобаза. В тази група, освен подготовката на младите летци от ВВС, се извършва и подготовката на летците курсанти от Националния военен университет. За това говоря и за тях, защото командването на Учебната авиационна група през летния период отговаря за подготовката на този курсантски състав.
– Достатъчен ли е нальотът за тази година?
– През последните няколко години нальотът се определя от ресурса на двигателите, не толкова от наличието на гориво. Вече трета година поред ВВС осигуряват необходимото гориво. Проблемът в авиобазата, по-конкретно в „Граф Игнатиево“, е наличната авиационна техника и ресурсът на двигателите на самолетите, което не ни позволява да изпълняваме нальота, който бихме искали.
– Планирате ли полетите на компютър и как ги проигравате предварително?
– Съвременните самолети от по-ново поколение, с които ние не разполагаме в момента, имат т.нар. компютърна фигурация. Летецът въвежда данните на полета, който смята да изпълни и чип-картата се слага в бордния компютър на самолета. И тогава летецът в самолета има цялостна информация за мисията, за разположението на зоните и т.н. Това нещо го нямаме. А е много важно, защото след като се кацне, пак с тази карта може да се проследи изпълнението на полета и да се направи разбор на това дали летецът е допуснал грешка, справил ли се е със задачата, къде са слабите места и какво да се направи следващия път. По инициатива на командира на ВВС ние се опитваме да направим някои неща, които да ни доближат до този начин на подготовка за полета. Закупени са и в момента се експериментират в авиобазата едни тракери, малки устройства, които се носят в джоба на гащеризона на летеца. Те записват цялата информация за полета, най-вече траектории и височини. След като се кацне, с помощта на това устройство на компютър може да се очертае цялостното изпълнение на задачата. Правим много малка стъпка към това, което имат съвременните самолети като оборудване. Ние се опитваме да се доближим към този начин на планиране. Другото, което генерал-майор Радев смята, е да се използват таблети, които да заменят сега съществуващия планшет с листчета, Искаме на МиГ-29 да се сложи мултифункционален екран, на който да се въведат данни на запасни летища, карти на района, маршрути и т.н…Всичко това да бъде въведено в този таблет и да бъде на разположение на всеки авиатор. И след като се завърне, да направи брифинг на полета.
– Говорим за поддържане на подготовката, а може ли да се каже, че тя се развива?
– Ние поддържаме подготовка, за да можем да изпълняваме задачите, които ни са поставени. Но я поддържаме не за всички летци, които са в авиобазата. Развиваме подготовката, усвояваме нови подготовки, но само за определени летци, за да можем да осигурим приемственост, да имаме подготвени летци и инструктори, когато имаме ресурси.
– Какви учения и съвместни подготовки предстоят през тази година?
– Планирани са три международни учения, едно от които е с продължителност от два месеца. Започваме от средата на април и най-вероятно до края на август ще бъдем в постоянни двустранни или международни тренировки. Освен тях, по план на ВВС, предстоят и други учения само с наши участници. Едно от тях – „Тиха буря“ е през юни. Ще участваме и в стрелбите на полигон „Шабла“.
Поздравленията
„…Празникът е чудесен повод да отбележа заслугите на авиобазата по опазване на суверенитета на страната ни. Всеотдайният труд и високият професионализъм на летателния, инженерно-техническия, тиловия и свързочния състав са многократно доказани в провеждането на ежедневния учебно-тренировъчен процес и участието в национални и международни учения. Това е добра предпоставка за поддържане и експлоатиране на авиационната техника, както и за преодоляване на предизвикателствата, произтичащи от задълженията ни в общата система за сигурност. Високата мотивация на целия личен състав на авиобазата я утвърждават като една от най-важните структури в Българската армия…“
Из поздравителния адрес на министъра на отбраната Николай Ненчев
64 години са малко, ако се погледне като число. Но 64 години са изключително много, когато става въпрос за историята на 3-та авиобаза. 64 години история – 64 години слава. И тази слава е за авиобаза „Граф Игнатиево”. Хората, които работят тук, носят благородство в сърцата си, в ума, в поведението си, защитавайки родината. Вие сте хората, които не само служите в интерес на България. Вие сте хората, които носите отговорността, тежката отговорност за това да я имаме България.
От своето създаване авиобазата е извървяла сложен и труден път – през първите бойни дежурства, първите свръхзвукови полети и първите полети в сложни условия и нощем, за да достигне днес до модерната инфраструктура, мащабните международни учения и отговорните задачи в системата на Алианса. За тези успехи през всичките тези славни години стои самоотверженият труд на хиляди авиационни специалисти, благодарение на които авиобаза „Граф Игнатиево“ се превърна в символ на прогреса, а името й днес се разнася далеч извън пределите на България.
От началото досега
Летище „Граф Игнатиево“ съществува от 1940 г. В началото на 1951 г. на него са пребазирани три изтребителни авиополка (ИАП), създадени при реорганизацията на 6-и изтребителен полк от Карлово, взел участие в героичната въздушна отбрана на София през Втората световна война. Това са 15-и, 19-и и 21-ви ИАП, включени в състава от 10-а изтребителна авиодивизия (ИАД) с командир майор Васил Величков.
Така от формирането на дивизията на 17 март 1951 г. започва летоброенето на днешната 3-а авиационна база. В началото личният състав на формированието е 284 души, а материалната част е представена само от няколко учебни самолета По-2 и Як-11. Първите реактивни изтребители Як-23 пристигат от Съветския съюз в разглобен вид към края на март и през април вече са приведени в летателна годност. През септември същата година в „Граф Игнатиево“ пристигат първите МиГ-15.
През май 1955 г. в 1-ва ескадрила са приети най-новите и модерни за времето си изтребители-прехващачи МиГ-17ПФ, общо 12 броя, снабдени с авангарден за времето си радиолокационен прицел. Първите учебни полети в 19-и ИАП с новите самолети са през есента на същата година.
През септември 1957 г. от Съветския съюз са доставени първите машини от фронтовия вариант на самолет МиГ-19С. През май 1959 г. пристигат прехващачите МиГ-19П – общо 12 броя, които заменят МиГ-17ПФ в първа ескадрила. Следващата година ескадрилата получава 12 машини от най-новия прехващач МиГ-19ПМ с ракетно въоръжение.
През лятото на 1963 г. група летци и техници от ескадрилата на капитан Страхил Пенев (3-а ИАЕ) заминава за учебния център на съветските ВВС в Краснодар за приучване на МиГ-21Ф-13 – реактивен фронтови изтребител от ново поколение, летящ с максимална скорост два пъти по-голяма от тази на звука. Първите самолети пристигат в „Граф Игнатиево“ още през септември 1963 г., преди групата да се е прибрала от СССР.
През 1969 г. 2-ра ИАЕ получава новите изтребители-прехващачи МиГ-21М. Ерата на МиГ-19 в „Граф Игнатиево“ (а и в българските ВВС) приключва през ноември 1978 г., когато последните машини са снети от въоръжение и ескадрилата се приучва на МиГ-21МФ. 2-ра ИАЕ е определена за атомоносна и част от нейните самолети са снабдени с оборудване за носене на спецбомба (малокалибрена атомна бомба), а група пилоти преминават курс за използване на новото оръжие.
80-те години започват под знака на интензивната летателна дейност. Формированието участва в най-голямото учение на Варшавския договор на българска територия „Щит-82“. През 1983 г. са получени нови самолети МиГ-21 бис.
Със заповед 00219 от 18.08.1994 г. на командващия ВВС формированието с тогавашното име 19-и ИАП, е преструктурирано в 3-а изтребителна авиационна база в състава на 10-и САК. От септември 1996 г. 3-а ИАБ е включена в новосформирания Корпус ПВО с щаб в София. През 2000 г. авиобазата приема ескадрилата МиГ-29 от летище Равнец, с което значително се повишава бойната й мощ.
Новата история на по-големите учения в авиобазата започва с тези по инициативата „Партньорство за мир“. Първото – „Кооператив ченс-98“, е проведено в словашката авиобаза „Слияч“. През септември 2001 г. авиобазата е домакин на международното учение „Кооператив кий 2001“. За тази цел е извършена мащабна реконструкция на летището. Базата става с модерно комуникационно, информационно и навигационно оборудване, реконструирана по стандартите на НАТО и съвременен център за ръководство и управление на полетите. Следват домакинствата на двустранното българско-английско учение „Самотна котка“ през август 2002 г.. „Кооператив кий 2003“ през септември 2003 г. и „Кооператив кий 2005“ в края на август и началото на септември 2005 г. През следващите години започват интензивни тренировъчни полети с ескадрили от американските ВВС и ВВС на други съюзници от НАТО. От март 2004 г. авиобазата е включена в интегрираната система за противовъздушна отбрана на НАТО.
