Магията Хинтертукс

Иван Ибришимов

Долината Цилертал се намира наистина в сърцето на Тирол, на около 50 километра източно от Инсбрук. Ски-регионът обхваща 6 големи ски-центъра с общо 650 километра писти, обслужвани от 170 модерни лифта, кабинкови съоръжения и гондоли, бе да се броят влековете по най-високите части на планината. Градчетата в ски-центровете и самите ски-центрове са свързани и с 27 автобусни линии, обслужващи скиорите, които искат да сменят всекидневно дестинациите. Всички писти и съоръжения са включени в една ски- карта /по желание/, известна като Цилерталер Супер Скипас. Пистите са разположени на височина между 550 и 3250 м и предлагат всичко, което любителите на ските желаят – идеална поддръжка, различна категория на трудност от леки до екстремни, плацове за фрийрайд /каране по необработени терени/, сноуборд паркове, маршрути за ски-бягане и комбинирани турове. Върхът на сладоледа е карането по пистите на глетчера Хинтертукс или по една от най-стръмните отсечки в света – пистата „Харакири“, чийто наклон в горния участък достига 78 %.

Неизбежното сравнение

Винаги съм твърдял, че макар и в стотина пъти по-малки мащаби, българските планини предлагат не по-малко разнообразие и възможности от Алпите или Доломитите. Природата е била достатъчно щедра към земите ни. Голямата разлика между големите европейски ски-центрове и нашите курорти се състои преди всичко в планирането и строгото спазване на архитектурните, строителните и екологичните норми. Има ясни правила, които определят на какъв брой легла колко километра писти са необходими, какви съоръжения и с какъв капацитет трябва да се построят на различните височинни нива. Какви пътища и комуникации са в състояние да осигурят оптималното развитие на ски-индустрията в съответния регион. И като казвам ски-индустрия, имам предвид, че всеки божи ден от активния сезон по склоновете на Цилертал се спускат над 100 хиляди души, които трябва да бъдат обслужени и осигурени. Това не е просто ски-туризъм, това е истинската ски-индустрия.
Проблемът на Цилертал е проникването в долината. През зимата входът и изходът  един – откъм Инсбрук. През март се отваря още една връзка, високопланински път над 2000 – 2500 метра, който в голямата си част е новопостроен и преминаването по съоръженията му – тунели и виадукти, на места се заплаща. Така или иначе проблемът съществува като задръстване от порядъка на 2-3 часа в посока Инсбрук или обратно, не е рядкост. Издържа се, защото има желязна пътна дисциплина и всеки шофьорски тарикатлък се наказва подобаващо. Не е нужно да напомням, че камерите и радарите са навсякъде.

Удоволствие и емоции

За 5 дни активно каране на ски обиколихме три от ски-центровете в долината, като два дни посветихме на глетчера Хинтертукс. Пистите по ледника започват от 3250 метра надморска височина и стигат до около 1000. Най-дългият маршрут, който открихме, беше с дължина 12,5 км със средна и висока категория на трудност. Съоръженията, които изкачват скиорите до ледника, са на три височинни равнища, с удвоени кабинкови линии. На най-високото има и влекове, защото при силни ветрове, които не са рядкост, те са по-надеждни от седалковите лифтове и кабинките. Разнообразието е голямо – по ледника има и леки писти, има участъци за фрийстайл каране, има и бюгелписти /с бабуни/ и какво ли не. Предимството на карането по ледник, като изключа усещането за въздушност и полет, се крие в ниската температура на снега, дължаща се на леда отдолу, която позволява великолепна обработка на плацовете, водеща логично до термините  „пулвершнее“ – разпрашен сняг или „каране по масло“.

Екстремно

Друга емоция ни предложи масива „Пенкен“ над градчето Майерхофен, където се пробвахме успешно /!/ на митичната писта „Харакири“, с наклон до 78% и се възползвахме от най-голямата гондола в долината с капацитет 150 човека. Пистата е толкова стръмна, че от двете страни на обработената част на склона има противолавинни заграждения, но и рекламният момент играе значителна роля – снимки, сувенири, при желание и срещу съответното заплащане – сертификат. Малко митология и радост за всички! Подчертавам – спускането е възможно и за напреднали любители поради великолепната обработка на терена и сравнително късата екстремна част.
Полезен съвет: не бързайте с купуването на супер ски-карта за целия период на пребиваването ви, защото времето във високата планина се мени бързо и може да ви скрои номер. Затова са предвидени варианти за избор, каквито у нас още не са въведени – примерно 4 дни от 6, 3 дни от 5 и т.н., което ще ви позволи при лошо време да не губите средства и да обиколите прелестните градчета в долината или да отскочите до Инсбрук и да видите познатата от кръстословиците река Ин – приток на Дунав. В столицата на Тирол попаднахме на традиционния карнавал, но това вече е друга тема.

фото автора