По-малко политика, повече експертиза

Пакетът от 4 закона по сигурността вече се обсъжда в парламентарните комисии.Сред основните акценти в един от тях, устройствения, общ рамков закон ( за управление и функциониране на системата за защита на национална сигурност), особено място заемат правомощията на Съвета за сигурността.Четвърт век по-късно най-накрая се намира възможност да се регулира дейността на разузнавателните служби –  военното и цивилното, и на НСО и това как функционира цялата ни система за сигурност. В 41-вото НС тези проектозакони бяха работени дълго от представители на службите, на МВР, МО и МВнР, от експерти и бяха внесени в края на 2012 г. Най-важните предложения от различните парламентарни групи, дадени тогава на първо четене, са включени в проектите за закони, внесени в парламента сега. Четирите законопроекта са резултат от консенсуса за необходимостта от такава правна регламентация, който се постигна на заседанието на КСНС при президента през пролетта на 2012 г.

Синхронът между службите, разписан в проектозаконите по сигурността, е изключително важен. Това не означава, обаче, че има предпоставка за сливане на двете разузнавания – военното и цивилното. Ако се направи, то е един процес, който би трябвало да протече в много дълъг период от време и при всички положения ще бъде нарушена ефективността на двете разузнавания. Нарушението в дейността им би се разпростряло поне в период от година и половина. А разузнаванията са в основата на сигурността ни като цяло. Проектозаконът на Атанас Атанасов за сливането на двете разузнавания беше разгледан в парламентарната комисията по контрол над службите за сигурност, на която не съм член, но присъствах на заседанието й като депутат. Аргументите, изразени от различните политически сили, включително и от АБВ в лицето на генерал Михо Михов, бяха, че създаването на едно общо разузнаване би утежнило процеса по самото структуриране на това разузнаване, от една страна. И от друга, никой от изказалите се, с изключение на вносителя, не бе на мнение, че сливането ще подобри дейността и на военното, и на цивилното разузнаване. Такъв тип промени би трябвало да се правят след задълбочено проучване по темата и съгласуване с експерти от службите, с професионалната гилдия, с представители на съюзническите служби и след надлежно  разписана експертиза за това какви биха били предимствата и недостатъците. За първи път съм в парламента и ми прави впечатление, че голяма част от законопроектите се предлагат на политическо ниво, а е по-малка тежестта на експертизата. А по ключово важни закони като тези по сигурността е нужна и вътрешна, и външна експертиза. И не на последно място, от партньорските служби, с които работим. Точно затова на този етап една идея за сливането на двете разузнавания не е разумна. Което не означава, че в бъдеще не би могло да бъде поставена на дневен ред.
Очаквам в общия закон за националната сигурност между първо и второ четене да бъдат внесени различни подобрения. За мен най-уязвим е именно този координиращ закон, защото той е свързващото ниво между другите закони. Законът за военното разузнаване е много важен за стабилността на самата служба „Военна информация“. Много важно е обществото да разбере важността на темата за националната сигурност за социалната и за гражданската среда, за икономиката, жизнено важна за всекидневието ни и за нея трябва да осигурим съответните ресурси. Темата за националната сигурност не трябва да разделя политическите сили в парламента, а да ги обединява.
В този смисъл за нас е изключително важно тези, които ще оглавяват отделните разузнавания, да бъдат абсолютни професионалисти с дългогодишен стаж от 10-15 г. в системата. За разлика от МВР, където можем да си позволим министърът и заместниците му да са политически лица, което дава и позитивен подход в управлението на системата, що се отнася до назначенията в Министерството на отбраната и конкретно във Военното разузнаване, е важно те да са сериозни професионалисти, с достатъчен опит и изначално познаване на системата и които с размах ще съумеят да управляват. А не да се налага дълго да се адаптират към нея. 
Затова фигурата на върха на Военното разузнаване трябва да е не политическа, а професионална. Защото е много важно самите служители в системата на отбраната да имат възможност за кариерно развитие. И ние като законодателна власт трябва да поощряваме мотивизационните механизми за развитие в Министерството на отбраната. В системата на отбраната имаме достатъчно добре изградени професионалисти, натрупали и оперативен, и управленски опит в нея. И те биха били по-полезни за позиция на ръководител на служба „Военна информация“, като по никакъв начин не подценяваме личните качества на заявената кандидатура на г- Йордан Бакалов.  Но жизнено важно е да се обърне внимание на професионалния ешелон в системата на отбраната.