Ако няма регламент, има мистификации и слухове

Най-важният плюс на внесения пакет от четири законопроекта е, че законово се регламентира дейността на съществена част от системата за национална сигурност, а именно на държавна агенция „Разузнаване“, военното разузнаване, НСО и координацията между различните елементи на системата чрез Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност. В частност Законът за военното разузнаване регламентира дейността не само на служба „Военна информация“ (ВИ), но и на войсковото разузнаване на стратегическо, оперативно и тактическо ниво. Законът регламентира командния процес между служба „Военна информация“, разузнавателните структури във войската и процеса на анализ и предоставяне на информация. Ясно са разписани правомощията на министъра на отбраната, на началника на отбраната и на директора на служба „Военна информация“, както и координацията и субординацията при поставянето на задачи на различните нива. Много важно е да се каже, че Военното разузнаване не изпълнява задачи от вътрешнополитически характер или задачи, свързани с гражданските отношения вътре в страната, то не събира, обработва и анализира подобна информация. Т.е. това е служба, насочена само навън. 
Същото се отнася и за НРС, която ще бъде преименувана в Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР). 
Самата служба „Военна информация“ продължава да бъде подчинена на министъра на отбраната, както и до момента, а постоянна комисия в НС ще осъществява парламентарен контрол върху дейността и разходването на средствата на службите за повече прозрачност върху използването парите на данъкоплатците и осъществяване на граждански контрол. Засилва се парламентарният контрол.
Създават се изискванията към директора на службата, който ще е с мандат от 5 години.  Ако е военнослужещ, да има висше военно звание, а за цивилен – да е с минимум 10 г. опит в сферата за сигурност, особено важно при влошената международна среда за сигурност в близост до нас – поредицата от замразени конфликти в Черноморския регион, дейността на „Ислямска държава“ и рисковете, които една бежанска вълна може да крие. Самите обстоятелства не предполагат време за навлизане в дейността на службата. 

Няма и сто дни, влиза се в движение

Трябва да отчетем, че и в момента служба „Военна информация“ работи  на високо ниво, изключително добре и със съюзническите служби, които разчитат на информация, добита от българското разузнаване. Ние имаме своето място в интегрираната система за сигурност на НАТО. Но е нужен регламент за дейността на разузнаванията, за да имат свободата и спокойствието да работят. Регламентът уточнява какви задачи могат да се изпълняват, кой ще ги задава и кои са ползвателите на информация. Важно е и самото общество да знае какво като цяло работят службите. Защото когато няма правна регламентация и информация, се отваря врата за мистификация. И все повече се дава възможност обликът на системата да се задавя от слухове. 
Досега правилникът за дейността и на НСО, и на служба ВИ, и на НРС е секретен. Докато от закона всеки гражданин може да получи яснота за правата и особено за задълженията на конкретната служба. 
Основна дейност на военното разузнаване е регламентирана в чл. 27 т.1 на закона, а именно добиването на информация, най-общо казано, от военен характер и засяга много специфичен тип отношения. Това е само една от причините, поради които следва да се запази самостоятелността на службата. Впрочем в закона за ДАР ясно са изброени сферите на дейност на агенцията. Колегите от Реформаторския блок внесоха проектозакон да се обединят разузнавателните ни служби в обща агенция „Разузнаване“. Според мен, подобно обединяване би създало много повече проблеми, отколкото би решило. Но според вносителите, конкуренцията между службите създава повече напрежение, отколкото ефективна работа. Смятам, че напротив, когато информацията се добива от различни източници, картината е по-пълна. Самите задачи на  външнополитическо разузнаване в лицето на ДАР са различни от тези на военното разузнаване.  Освен това, при девоенизирането на сегашната НРС, тази служба трябва да работи редом с колегите си под пагон от военното разузнаване, заради което може да възникнат много трудности.  А конкуренция нека има. Ние водим диалог и колегите – вносители на този проектозакон, вникват и в нашите аргументи. 
Така че не става дума за конфликт по повод този законопроект и  пакета от закони по сигурността. Имаме нормален, добър диалог и през седмицата ще разберем кой законопроект ще продължи напред, като стигнем до разбирателство кой вариант е по-добър за развитието на разузнавателните служби. 
Доколкото в закона за ДАР се предвижда нейното девоенизиране, в закона за НСО то се запазва поради естеството на самата служба и строго командната структура за изпълнение на задачите. Добре е да се запази и военната отговорност, и военната дисциплина в нея. Проектозаконът за НСО е един от по-спорните закони и по него ще има повече дебати. Спорът започва от темата 

„Има ли смисъл да има служба като НСО“

изобщо, минава през списъка с охраняваните лица и как той се определя, до това дали служителите трябва да имат частични полицейски правомощия. Въпросите, без този за оспорване на самата служба, ще бъдат тема на широк дебат до приемането на закона. 
Рамковият закон за национална сигурност регламентира координацията, задачите и дейностите на структурите, ангажирани със защитата на националната сигурност, регламентира начина, по който информацията, добивана от разузнавателната общност, обработва, обменя, анализира и се предоставят варианти за решение на изпълнителната власт. Големият спор по законопроекта ще бъде около функцията на Съвета по сигурност. Принципно той трябва да е консултативен и координационен орган, който да събира информацията от различните източници, да я анализира и да я предостави с готови решения на президент, Министерски съвет и Народно събрание. В момента

липсва аналитичната част

в цялост, а не на парче, от всички източници на информация. Липсва аналитичното звено, което да установи коя информация се потвърждава и коя – не, да изготви вариантите за действие и тогава да я предостави на вземащите решение. Затова е важно създаването на разузнавателната общност към Съвета по сигурността, която да обобщава информацията и да изготвя анализи и предложения по различни въпроси, свързани с националната сигурност. 
В Съвета по сигурността влизат ръководителите на всички разузнавателни и контраразузнавателни служби, министрите на МО, МВР, МВнР и МФ, началникът на отбраната, главният секретар на МВР, двама представители на президента, а се председателства от премиера. Т.е. наличието на всички отговорни фактори спомага и за по-бързото и ефективно взимане на решения по изготвените анализи. Още повече, секретариатът на Съвета по сигурността изпълнява и ролята на Национален ситуационен център за управление на кризи.  По този начин рамковият закон поставя основите на системата за реакция, управление и преодоляване на кризи от всякакъв характер в страната. 
Съществуваше спор дали преместването на цивилното разузнаване към МС няма да ощети правомощията на президента. По принцип провеждането на политиката по сигурност по Конституция е вменена на МС. Но никой не отрича правото на президента да поставя задачи на разузнавателните служби и да получава разузнавателна информация. За по-голяма оперативност обаче, е по-добре да са образно казано, на едно място. Но се 

запазва ролята на президента като балансьор 

в сферата на сигурността. Тази година възстановихме отнетата му роля по назначаването на председателя на ДАНС и на главния секретар на МВР. Реално погледнато, от 1991 г. един от основните политически консенсуси  у нас е за ролята на президента като баланс на изпълнителната власт в сферата на сигурност. В 42-рото Народно събрание беше нарушено това неписано правило всички ръководни длъжности в сектор „сигурност“ – висшите военни длъжности, главния секретар на МВР и директорите на службите да се съгласуват с държавния глава. Националната сигурност не бива да е жертва на политически пререкания и интереси. Тя е по-голяма от всяка партия поотделно. Затова и сега трябва да потърсим съгласие за устойчив модел на националната сигурност. В такъв модел има и стабилност за кариерното развитие за служителите в нея.