Цончо Драгански
Командването на „Оперативните сили“ официално престана да съществува на 1 юни 2006 г. До края на годината в управлението продължи да действа само малка група от военнослужещи и граждански лица. Те трябваше да сдадат секретните материали и цялото имущество, за да затворят окончателно светлата страница от историята на формированието, наследник на славната Втора българска армия.
Началото
на тази армия е през 1906 г., когато с Указ на княз Фердинанд в младата българска държава са създадени три военноинспекционни области. Една от тях е Втора Тракийска военноинспекционна област с щаб в Стара Загора.
В нея са 2-ра Тракийска, 3-а Балканска и 8-а Тунджанска дивизия. От 5 май 1908 г. щабът е предислоциран в Пловдив, а от 17 септември 1912 г. Военноинспекционната област е преименувана в Главна квартира на Втора българска армия. За неин командир е назначен генерал-майор Никола Иванов.
В състава на армията са 3-а, 8-а и 9-а пехотна дивизия, 2-ра конна бригада, 3-и и 6-и гвардейски конен полк, 3-и планински артилерийски полк и усиления. В този вид тя е обхващала район от Благоевград до Свиленград.
В Балканските войни
Втора армия участва в паметни операции и боеве в няколко поредни войни. През Първата Балканска война тя провежда по забележителен начин Лозенградската и Одринската операция, които приключват с превземането на прочутата Одринска крепост на 13 март (по нов стил 26 март) 1913 г. И затова тази дата е възприета през годините за боен Празник на обединението.
Във Втората Балканска война, наречена Междусъюзническа, 2-ра армия, съвместно с 4-а армия, обкръжава стохилядна гръцка войска в Кресненското дефиле и постига успехи в боевете при Калиново, Дойран и Рупелското дефиле.
Втора армията, командвана последователно от генералите Васил Кутинчев, Георги Тодоров, Христо Бурмов и Иван Луков, постига нови бойни успехи след ожесточени боеве със силната сръбска армия. Овладени са Скопие, Враня и Куманово, а Конната дивизия, достигайки до Щип и Велес, прекъсва пътищата за отстъпление на юг. Изпълнена е поставената задача да се излезе в долината на река Вардар.
Във Втората световна война
Втора армия под командването на генерал-лейтенант Кирил Станчев провежда успешно Нишката и Косовската операция. Настъпва по направлението на главния удар София – Ниш и нанася големи загуби на противника.
По-късно действа успешно за овладяване на линията: с. Капка, вр. Паешки камък, вр. Лукин камък, вр. Остри връх, Власотници от 8 до 10 октомври 1944 г. От 11 до 15 октомври 1944 г. освобождава град Ниш, след като преследва противника в направлението на Прищина, участва в Косовската операция, прониква в Косово поле и освобождава град Прищина.
Може да се каже, че във всички войни и битки личният състав на 2-ра армия проявява мъжество, героизъм и подвизи в защита на Отечеството.
Организационните промени
В следвоенното си развитие Втора армия изпълнява мирновременни задачи. От 31 август 1996 г. тя е преструктурирана във Втори армейски корпус. От 7 юли 1998 г., считано от 1 септември 1998 г., корпусът е реорганизиран в Сили за бързо реагиране. По План 2004 от 1 октомври 2000 г. Силите за бързо реагиране се трансформират в Корпус за бързо реагиране. От 15 септември 2001 г. отново е наложено наименованието Втори армейски корпус, а от 7 март 2003 г. управлението е преименувано на Командване „Оперативни сили“, като заповедта влиза в сила от 1 юни.
Всяка година 26 март е честван от военнородолюбивите организации и гражданството в Пловдив. Последният командир на формированието полковникът от запаса Румен Минчев поздрави за празника всички служили във Втора армия и нейните наследници. На тази дата, както бе и вчера, бяха отдадени почести на героите. Остава открит въпросът, че Пловдив все още няма паметник на загиналите във войните.
Командирите
1907 – 1913 г. генерал-лейтенант Никола Иванов
1913 – 1914 генерал-лейтенант Васил Кутинчев
1914 – 1916 генерал-лейтенант Георги Тодоров
1916 – 1917 генерал-майор Христо Бурмов
1917 – 1918 генерал -майор Иван Луков
1919 – 1920 генерал-лейтенант Владимир Вазов
1920 – 1930 генерал-майор Георги Марков
1932 – 1933 генерал-майор Атанас Ватев
1940 – 12.05.1941 генерал-лейтенант Георги Марков
13.05.1941 – 15.11.1943 генерал-лейтенант Константин Лукаш
16.11.1943 – 14.09.1944 генерал-лейтенант Никола Станчев
15.09.1944 – 06.08.1946 генерал-майор Кирил Станчев
07.08.1946 – 09.11.1949 генерал-лейтенант Асен Греков
09.11.1949 – 10.03.1951 полковник Добри Джуров
10.03.1951 – 18.06.1952 генерал-майор Дяко Дяков
18.06.1952 – 11.12.1954 полковник Иван Врачев
11.12.1954 – 03.08.1956 генерал-майор Демир Борачев
03.08.1956 – 17.12.1962 генерал-лейтенант Величко Георгиев
17.12.1962 – 27.05.1967 генерал-лейтенант Васил Зикулов
10.06.1967 – 12.10.1971 генерал-лейтенант Мирчо Асенов
12.10.1971 – 14.07.1975 генерал-лейтенант Динчо Велев
14.07.1975 – 30.12.1981 генерал-лейтенант Цоцо Цоцов
30.12.1981 – 15.09.1987 генерал-лейтенант Панайот Панайотов
15.09.1987 – 01.09.1991 генерал-лейтенант Димитър Попов
01.09.1991 – 10.07.1992 генерал-майор Любомир Василев
10.07.1992 – 31.08.1996 генерал-майор Ганчо Денев
31.08.1996 – 3.07.2000 генерал-майор Стефан Николов
14.07.2000 – 14.06.2002 генерал-майор Златан Стойков
14.06.2002 – 21.05.2003 генерал-майор Кирил Василев
22.05.2003 – 01.06.2004 бригаден генерал Галимир Пехливанов
28.05.2004 – 31.05.2006 бригаден генерал Атанас Самандов
01.06.2006 – 31.12.2006 полковник Румен Минчев
фото автора
