Димитър Делчев
Пакетът от 4 закона по сигурността вече се обсъжда в парламентарните комисии.Сред основните акценти в един от тях, устройствения, общ рамков закон ( за управление и функциониране на системата за защита на национална сигурност), особено място заемат правомощията на Съвета за сигурността.Четвърт век по-късно най-накрая се намира възможност да се регулира дейността на разузнавателните служби – военното и цивилното, и на НСО и това как функционира цялата ни система за сигурност. В 41-вото НС тези проектозакони бяха работени дълго от представители на службите, на МВР, МО и МВнР, от експерти и бяха внесени в края на 2012 г. Най-важните предложения от различните парламентарни групи, дадени тогава на първо четене, са включени в проектите за закони, внесени в парламента сега. Четирите законопроекта са резултат от консенсуса за необходимостта от такава правна регламентация, който се постигна на заседанието на КСНС при президента през пролетта на 2012 г.
Най-важното е, че след 25 г. такива закони в сферата на сигурността ги има. За това време службите за сигурност работят в състояние на абсолютна неяснота и непрозрачност, на правила, които постоянно се менят и не са ясни. И всъщност – без закони. А в една демократична държава трябва да има върховенство на закон, който да предписва как да работят тези структури.
Положителните моменти са в това, че се акцентира върху по-тясната координация на службите в сферата на сигурността, като се дават на съществуващия Съвет по сигурността по-сериозни правомощия в тази координация. Става дума не само за създаващата се Държавна агенция „Разузнаване“, служба „Военна информация“ и Националната служба за охрана, а и за всички служби и институции в сигурността, като ДАНС, МВР, Следствената служба.
В Реформаторския блок смятаме, че няма нужда от това да има отделна служба „Военна информация“ и отделна служба за цивилно разузнаване. Даваме си сметка, че и двете служби работят зад граница, не в България. Това също е подчертано в законите, защото в миналото се е стигало до ситуация, в която тези две служби са събирали информация, която, казано направо, не им е било работа да събират. И две служби, които на практика събират еднаква информация успоредно води до колизия. Раздува и щата, и разходите, естествено. Затова направихме такова предложение за обединяване на двете разузнавания, който не беше приет от водещата парламентарна комисия, която обсъди тези закони.
Но тепърва предстои да обсъдим законопроектите на първо четене. Ще чуем аргументите на колегите. Важно е, че се засилва парламентарният контрол върху дейността на службите в сигурността, както и контролът от страна на гражданите. Акцентира се на парламентарния контрол върху финансирането на службите. Особено важно е, че се предвиждат правила за взаимодействие с чуждестранните служби за сигурност по отношение на България. Защото България не е изолирана, ние работим с ООН, с НАТО, с Европол и Интерпол, с ЕК и другите европейски институции. Тези сътрудничества са изключително важни, за да разполагаме с необходимата ни информация и да вземаме решения.
Плюс е и открояването в проектозаконите на това коя служба към коя власт е – президентска, изпълнителна. ДАР минава към Министерския съвет, но президентът също ще участва в координирането на дейността й чрез двама свои представители в Съвета по сигурност или лично. Той има възможност, съгласувано с МС, да възлага задачи на ДАР. В този смисъл, според разписаните законопроекти, правомощията на президента не са ощетени и като върховен главнокомандващ, също, а и НСО си остава към него.
Що се отнася до това дали проектозаконът за сливането на двете разузнавания може да стане залог в отношенията в коалиционното управление, категорично – не. Най-малкото, защото е въпрос на дебат. В крайна сметка обединяването на разузнаванията е нещо, което може да бъде направено и в бъдеще. Важното е да направим първата стъпка – законите в сигурността час по-скоро да влязат в сила, за да знаем, че в тази сфера всичко е регламентирано. Оттам вече подобряването на дейността на службите, оптимизацията на работата им и сливането на двете разузнавания може да бъде една следваща стъпка. Казвам го като лична позиция, макар че всички от парламентарната група стоим зад проектозакона, внесен от Атанас Атанасов. Но сега ако не се приеме, могат да се търсят мостове за в бъдеще. Защото в парламентарната група на РБ търсим най-малкото общо кратно и възможността да има консенсус по важните за България теми. Не са важни дребните спорове. В политиката е важно това, което си гласувал, действията ти, това, което си предприел и направил. Просто, за да има реформи в България, трябва да има смели политици, които да ги правят.
