Аз приемам троленето за посегателство върху личната ми сигурност. А когато говорим за киберсигурност, личната сигурност, моята, твоята и на всеки, мисля, че тя е по-важната. По-важно за мен е да не деформират личното ми мнение относно политическите нагласи в страната, отколкото дали „Анонимните“ ще хакнат президентския сайт. Защото без мен и теб президентът се обезсмисля. Без мен и теб НАТО, ЕС и ООН също се обезсмислят. А за нас по-лична от личната ни киберсигурност няма.
Четете стр. 13-а, за да видите как у нас троленето рефлектира по руски модел. Шапка им свалям, трябва да им се признае. Царе са на манипулациите. Не може аз да стоя със собственото си име Светльо на светло, а от тъмното да ми нанасят удари!
Троленето е като траленето. Хвърляш гребена и стържеш, докато по дъното не остане ни едно самостоятелно и свободно мнение. Ето защо аз съм „За” депутатската инициатива за двугодишна присъда за тролене.
В противен случай, цяла България ще се превърне в изоставено село на призраци.
