Най-старото футболно дерби в България и на Балканите между „Славия“ и „Левски“ на 1 април навърши 100 години. Точно преди един век на 1 април 1915 г. „белите“ побеждават „сините“ с 1:0 на игрището си до Руски паметник. Този сблъсък дава началото най-дълго оцелялото съперничество на футболния терен у нас досега.
Мачът преди един век е описан подробно в неиздадените мемоари (части от тях излязоха в книгата „Хрониките на Славия“ с автор Николай Кръстев) на Георги Григоров –
Фурланата
за първия мач между „бели“ и „сини“. Спомените са писани през 1958 г. Григоров не само е участник в двубоя, но е и сред основателите на „Славия“ и кръстник на клуба. Точно той е предложил името около месец преди клубовете около „Руски паметник“ „Ботев“ и „Развитие“ да се обединят официално в „Славия“ на 10 април 1913 г.
Датата на първия мач „Славия“ – „Левски“ (1:0) е потвърдена категорично и от уникалната Летописна книга на „белите“, която съдържа всичко най-важно в историята на клуба от 1913 до 1934 г. Летописната книга пази съставите на „бели“ и „сини“ в първия исторически сблъсък между старите съперници.
Ето част от спомените на Фурланата за първото издание на вече стогодишното дерби между „Славия“ и „Левски“, публикувани в официалния сайт на „белите“.
„Заслужава да се отбележи, че особено сърдечни и приятелски бяха отношенията на „Славия“ към спортния клуб „Левски”, който най-често и осезателно е получавал безкористно нейната помощ и подкрепа. Винаги „Левски“ имаше на разположение тим от „Славия“, който отиваше чак на тяхното игрище –
Могилката
– да ги учи и да им помага в тренировките, защото в началото нямаха достатъчно хора. „Левски“ не трябва никога да забравя тая ценна и безкористна помощ на „Славия“ по онова време, когато той – „Левски“ – беше в период на укрепване, за което трябва да й бъде особено благодарен. По желанието и настояването на „Левски“ всичките му по-големи федеративни мачове и тия с чуждестранни отбори бяха ръководени от рефери – слависти (б.а. – Фурланата е първият български международен съдия по футбол). Мачът се уреди по почин на „Славия“ и се състоя на 1 април 1915 година между вечните съперници „Славия“ и „Левски“, които в продължение на 50 години (б.а. – спомените са писани 1958 г.) рамо до рамо градиха спортното движение у нас и популяризирането му в чужбина. Трябва да се върнем много години назад, за да дойдем до оня, сега вече исторически ден през 1915 година, когато софийските спортни клубове „Славия“ и „Левски“ се срещнаха за първи път на игрището на „Славия“ край Руски паметник –там, където някога югозападната покрайнина на София се спускаше почти отвесно към местността „Герена“ – днес гара „Сердика“.
Бяха изминали по-малко от две години, откакто бе прозвучал съдбоносният гонг в Сараево, който извести на човечеството страданията на
Първата световна война
Но в ония тревожни дни международните събития малко интересуваха младежите и децата, дошли на игрище „Славия““ да наблюдават приятелския мач между двата добили вече известност софийски клуба. Тази публика, съставена предимно от привърженици на двата клуба, бе насядала на тревата около самата тъчлиния, която по-скоро бе въображаема, отколкото очертана. На южния и северния край на игрището бяха забити по две греди – това бяха вратите. Те бяха подвижни, без мрежи. Билети за мача не се продаваха, не само защото игрището не бе оградено, но и защото самата мисъл за входни билети би се сторила тогава много смешна. С една дума, обстановката беше типична за тогавашните мачове, които се провеждаха в махленски мащаб.
Понеже мачът беше другарски, двата клуба се бяха споразумели за рефер през първия хафтайм да бъде Васил Петров от „Славия“, а за втория – Никола Лазаров от „Левски“. За по-голяма обективност на съдийството имаше и жури в състав: Кръстан Поптодоров от „Славия“ и Атанас Янков от „Левски“.
Играчите на „Левски“ излязоха във фланелки в клубния си цвят: светложълти с червени линии вертикално, в състав: голкипър Кирил Григоров, бегове Крум Динков и Константин Георгиев, халфбегове Никола Сираков, Спас Стоянов и Борис Василев, форуарди Владимир Григориев, Цветан Генев, Петър Стоянович, Георги Манолов и Константин Апостолов.
Жребието
определи и „Славия“ зае южната врата на игрището, откъм старческия приют „Всех скорбящих радости“, а „Левски““ – северната врата, откъм старите еврейски гробища.
Още от самото начало на играта и в двата тима пролича несигурност и смущение, което се дължеше на обстоятелството, че в тази първа среща между двата клуба бе заангажиран престижът и спортната чест на двата столични градски района, които се намираха един до друг и си оспорваха футболното първенство.
След колебливо и равностойно първо полувреме „белите“ заиграват по-настъпателно през втората част. Пред вратата на „Левски“ се зареждат критични моменти и няколко минути по-късно втори удар на Владимиров изпраща топката между двете греди. Гол! 1:0 за „Славия“. Това е първият, последен и победен гол.
„Левски“ прави размествания на играчите, като на мястото на левия бег Георгиев се връща по-подвижният и рутиниран нападател Владимир Григориев. Това се отразява върху отбраната на „Левски“, която по-успешно се справя с нападенията на „Славия“. Умело ръководени от Стоянович, нападателите на „Левски“ стягат обръча около вратата на славистите, чиято отбрана с мъка успява да отбие един опасен пробив на Цветан Генев.
В този момент на игрището настана суматоха. Капитанът на „Левски“ Спас Стоянов
седна посред терена
Разтревожени, ние всички го наобиколихме и го отрупахме с въпроси:
– Какво има? Какво ти стана?
Само Спас остана спокоен и донякъде учуден от общото вълнение и отговори:
– Няма ми нищо. Поизморих се, та рекох да си почина.
Мачът продължи без прекъсване и без никакъв друг инцидент, но и без нищо особено за отбелязване, тъй като поради умората темпът на играта бе значително намалял.“
Да, това е историята. Сега ентусиасти предложиха следващото дерби, което е на Велика събота тази седмица, да се играе на националния стадион „Васил Левски“, а играчи и фенове да възстановят шествията, с които са отивали на този двубой. Това естествено няма да стане, но на шега или не съдбата направи така, че дерби да има отново век по-късно. За жалост на левскари и слависти то ще е във втората шестица на „А” група.
(БА)
