Андрей Рангелов
Космонавтът Алексей Леонов – първият човек, излязъл в открития Космос, едва успява да се прибере в космическия кораб след 12-минутната си „разходка“ в извънземието. Неотдавна се навършиха 50 години от съпътствания от поредица опасности
уникален полет
в който човек за първи път излиза в открития Космос.
Оттогава мнозина космонавти и астронавти не само превърнаха подобно излизане в рутина, но и извършват престои извън кораба си по 6-7 часа. Поуките от първите минути на човека извън защитения корпус на летателния апарат, обаче, са валидни и днес.
Двудневният полет на 18 и 19 март 1965 г. протича с обичайния за“ съветската космонавтика от това време успех. Макар и с неголяма преднина, СССР до този момент успява да изпревари САЩ по пътя към звездите. Първият спътник, първият космонавт, първата жена в орбита са все постижения на Съветския съюз.
Американците, макар и в позицията на догонващи, също имат своите космически успехи. По това време вече разработват програмата „Аполо“ и са насочили вниманието си към Луната, където успешно ще изпратят човек през 1969 г. Нещо, което
никоя друга нация
не е извършила и до днес.
Но тогава, през 1965 г., ракетата „Восход-2“ с командир Павел Беляев и втори пилот Алексей Леонов излита успешно от Байконур. На кораба е инсталирана и шлюзова камера, която се разгъва още при първата обиколка на орбита. Надувният цилиндър е с дължина 2,5 м и външен диаметър 1,2 м.
Космонавтите са облечени със скафандри и още на втората обиколка около Земята излизането на Леонов в открития Космос започва. Той успешно се измъква от шлюзовата камера и става първият човек, излязъл в открития Космос.
По-късно признава, че гледката от 500-километровата височина го шокира с красотата си. Земята наистина е кръгла, била първата му мисъл.
Под краката си вижда Гърция, Балканите, Черно море. Няколко пъти се отблъсква от кораба и буквално плува в космическото пространство. Докато свикне с движението в безтегловност, изминават 10 минути. Времето на „разходката“ свършва и той трябва да се прибира в кораба. Тогава, обаче, разбира, че, заради разликата във вътрешното и външното налягане, скафандърът му се е раздул като балон и не може да мине през люка обратно в кораба.
Какво да прави?
Дадох си сметка, че след 5 минути ще влезем в нощната част на Земята, а след половин час въздухът ми ще свърши, спомня си космонавтът. От огромното напрежение температурата му се повишава, силно се поти и е на границата на топлинен удар. Шлемът му се изпълва с капчици пот, които му пречат да вижда. За времето на „разходката“ отслабва с 6 килограма.
Тогава се решава на рисковано действие, за което не съобщава на Центъра за управление на полетите (ЦУП), за да не губи време. Намалява налягането в скафандъра си на 0,27 атмосфери.
Това съвсем не е безопасно. Ако в кръвта му е бил останал азот, той е щял направо да закипи.
Съдбата обаче е благосклонна. Леонов благополучно се прибира в кораба.
Но е рано за триумф
Изпитанията за екипажа продължават. Когато разкачат непотребната вече шлюзова камера, корабът започва да се върти и загубва ориентация.
Следва нова опасност – в кабината на екипажа започва да се повишава налягането на кислорода. Само една искра била нужна, за да се превърне капсулата във факел.
Космонавтите добре помнели случая със своя колега Валентин Бондаренко, който през 1961 г. загинал, обгорен при такъв пожар в барокамера по време на тренировки. Сега, във „Восход-2“, Леонов и Беляев успяват да спрат нарастването на кислородното налягане и да предотвратят трагедията.
Поредната опасност изниква, когато екипажът се подготвя за връщане на Земята. Минути преди да включат спирачните двигатели, отказва системата за автоматична ориентация.
Налага се космонавтите да управляват ръчно спускането към Земята – нещо, което до този момент никой не бил извършвал.
Спирачните двигатели трябвало да се включат и след това – изключат в точно определен момент.
Ако това не стане, вариантите били два – или корабът да не може да влезе в атмосферата и да „отскочи“ обратно в Космоса, или пък да започне да пада към Земята с нарастваща скорост, което би означавало сигурна гибел.
Беляев и Леонов обаче успяват да пуснат и спрат двигателите в точния момент. Корабът навлиза в атмосферата по подходящата траектория. Тя обаче го отвежда на стотици километри от планираното място за кацане.
Приземяват се сред снеговете в сибирската тайга, далече от населени места. По думите на Леонов, в горите наоколо било пълно с вълци и мечки.
Космонавтите предават по радиостанцията сигнал и едва след няколко часа чуват звука на хеликоптерите, които ги търсят. Изминават още няколко часа, докато екипите успеят да се доберат през преспите до тях. Около кораба спасителите
виждат вълчи следи
Когато пристига в Байконур, екипажът е посрещнат от генералния конструктор Сергей Корольов и първия космонавт Юрий Гагарин. На Леонов му се налага да дава обяснения защо не е съобщил, че е намалил налягането в скафандъра при прибирането си от „разходката“.
Той отговаря: „Ако ви бях казал, щяхте да започнете да формирате комисия. Тя трябваше да избере председател, а после той щеше да разговаря с мен… Знаех, че ми остават 30 минути и не исках да тревожа ЦУП“. Корольов отсича: „Альоша е прав“. В крайна сметка – победителите не ги съдят.
Пред журналистите властите тогава не навлизат в детайли за перипетиите на полета. Пък и без друго медиите и обществото са респектирани от успеха.
Човечеството величае Леонов като първия човек, излязъл в открития Космос. Само той обаче си знае какво му струва тази слава…
САЩ и Русия създават нова станция на орбита
Съединените щати и Русия имат намерение да създадат нова космическа станция след 2024 г., привличайки и страни-партньори към проекта. Това съобщи в Байконур шефът на „Роскосмос” Игор Комаров, цитиран от информационните агенции. По думите му вече е подписан договорът за продължаване на работата на сегашната Международна космическа станция (МКС) до 2024 г. Доскоро като краен срок за експлоатация на станцията се посочваше 2020 г.
Според експерти, съобщението е донякъде изненадващо, защото в последно време не се е разглеждал вариант за стоителството на нова руско-американска станция на орбита. Космическият отрасъл на Русия преживява структурна реформа, след като федералната агенция „Роскосмос” се сля под същото име с „Обединена ракетно-космическа корпорация”.
Тогава в медиите се заговори, че „Роскосмос” разглежда два варианта – продължаване на участието в МКС и строителство на нова национална станция, вероятно без постоянен екипаж. За изграждаве на съвместна руско-американска станция публично никой не беше споменавал.
Междувременно с МКС се скачи космическият кораб „Союз ТМА-16М“. С него на станцията пристигнаха американецът Скот Кели и руснаците Генадий Падалка и Михаил Корниенко. Те се присъединиха към работещите на борда на МКС американец Тери Върст, руснака Антон Шкаплеров и италианката Саманта Кристоферети.
Кели и Корниенко ще останат на орбита цяла година, тествайки възможностите на човека за далечни космически полети. Падалка (който има 710 денонощия в Космоса – б. р.) ще се върне на Земята през есента. Очаква се дотогава той да подобри рекорда за най-продължителен престой на орбита, който е 803 денонощия и се държи от друг руснак – Сергей Крикальов.
