На 30 март 2015 г. под ръководството на министъра на отбраната Николай Ненчев се проведе редовно заседание на Съвета по отбрана. След задълбочена дискусия, с отчитане на мнението на членовете на Съвета, беше одобрен проектът на „Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2020“. След съгласуване предстои проектът да се внесе за решение в Министерски съвет, а след това за приемане от Народното събрание. Документът отчита новите рискове и заплахи и е съобразен с финансовите възможности на страната. Програмата определя целите, приоритетите, както и основните намерения за модернизация на Въоръжените сили. Тя е и част от програмата за управление на правителството в сектор „Отбрана”.
В няколко последователни броя ще ви представим нейните основни акценти.
1. ЦЕЛИ И ОБХВАТ НА ПРОГРАМАТА
„Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили 2020“ е разработена в съответствие на чл. 16, т. т. 6 и 7 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.
Този документ определя параметрите за развитие и основните насоки за изграждане на отбранителните способности на Въоръжените сили до 2020 г., чрез ангажиране на политическите, икономическите, технологичните, информационните, военните и гражданските ресурси на страната.
Програмата ще послужи за основа при разработване на „План за развитие на Въоръжените сили 2020“.
2. ИЗВОДИ ОТ СРЕДАТА НА СИГУРНОСТ И НЕЙНОТО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ РАЗВИТИЕТО НА ОТБРАНИТЕЛНИТЕ СПОСОБНОСТИ
Средата на сигурност е динамична, сложна и противоречива. Трудно предвидими предизвикателства, рискове и заплахи за националната и международната сигурност пораждат кризата в Украйна и развитието на „хибридната война“; дейността на терористичната организация „Ислямска държава“; нерешените проблеми на сигурността в Западните Балкани; замразените конфликти в Черноморския регион; продължаващите конфликти в Афганистан, Близкия Изток и Северна Африка; тероризмът; разпространението на оръжия за масово унищожение; нелегалната миграция и трафикът на хора, оръжия и наркотици; проблемите пред енергийната сигурност; кибератаките; организираната престъпност; демографските предизвикателства; екологичните проблеми и др.
Обстановката в Западните Балкани остава относително стабилна. Независимо от положителното влияние, което оказва стремежът към европейска и евроатлантическа интеграция и ангажимента на НАТО и ЕС към укрепването на сигурността в региона, все още продължават да се генерират рискове, произтичащи от етническа и религиозна нетърпимост. Допълнителен риск за сигурността, включително за нашата страна, поражда и набирането на доброволци за бойни действия в кризисни райони от мюсюлманските общности, както и завръщащите се в Европа и Западните Балкани радикални ислямисти, участвали в бойните действия в Близкия Изток.
Разнопосочни регионални и геостратегически интереси предполагат запазване на конфликтното противопоставяне в Черноморско-каспийския регион, като замразените конфликти в него и трудностите за тяхното урегулиране остават предизвикателство пред сигурността.
Нестабилността по източния и южния фланг на НАТО налага своевременната и пълна реализация на взетите на Срещата на високо равнище на НАТО в Уелс (2014 г.) решения. В тази връзка елемент от прилагането на мерките от Плана за готовност за действие на Алианса (Readiness Action Plan – RAP) е развръщането на Щабен елемент за интеграция на силите на Алианса на наша територия през 2015 г.
В отговор на влошената среда за сигурност НАТО увеличава числеността на силите си за бързо реагиране до 30 000 души. Създават се сили с много висока степен на готовност до размера на бригадно военно формирование и допълва системата за командване и управление с нови елементи. Силно се съкращава времето за тяхната готовност за действие. При запазване на тенденциите за нарастване на заплахите от асиметрични и хибридни действия в близост до територията или на територията на Алианса ще бъдат взети и нови адекватни мерки.
В тази връзка Република България има готовност за участие в Междинните сили на НАТО с много висока степен на готовност (Interim VJTF Capability/Solution).
Независимо че все още липсват ясни индикации за появата на пряка конвенционална военна заплаха за територията на НАТО и Р България, налага се изводът, че е налице трайно и дълговременно влошаване на средата за сигурност в непосредствена близост да източния и югоизточния фланг на НАТО. Международният ред в Европа и принципите на изграждане на международните отношения за ненарушимост на международно приетите граници, ненамеса във вътрешните работи на други страни и зачитането на правата на нациите на свободно самоопределение са силно подкопани.
При проваляне на политическите усилия за разрешаване на кризата в Украйна и влошаване на обстановката в Източна Европа е възможно да се прояви и непосредствена заплаха за територията на НАТО.
Кризисните процеси в Близкия Изток и Северна Африка предизвикаха масови бежански и миграционни потоци, включително към Република България, което създава възможност за инфилтриране на лица, свързани с терористични и криминални организации или на отделни екстремисти.
Нестабилният и конфронтационен политически процес в Афганистан, както и недостатъчните способности на афганистанските сили за сигурност да гарантират самостоятелно мира в страната, са фактори, които продължават да носят значителен дестабилизиращ потенциал… Р. България ще продължи участието си в новия формат на операцията на НАТО за подпомагане обучението на афганистанските сили за сигурност. Приносът на нашата страна за операцията на НАТО в Косово и на ЕС в Босна и Херцеговина ще продължи да се осъществява до постигане на техните цели…
3. ОСНОВИ НА ОТБРАНИТЕЛНАТА ПОЛИТИКА
•Стратегическа цел на отбранителната политика
Стратегическата цел на отбранителната политика са защитата и утвърждаването на националните интереси чрез изграждане, поддържане и използване на адекватни на средата на сигурност отбранителни способности в рамките на единния комплект оперативно съвместими модерни въоръжени сили.
•Приоритети на отбранителната политика
Мисиите и задачите на въоръжените сили и приоритетите на отбранителната политика са неразривно свързани с националните интереси.
Тези мисии и задачи са дефинирани в Стратегията за национална сигурност. Най-пряко отражение върху приоритетите на отбранителната политика има приносът за реализиране на следните национални интереси: (1) запазване на суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията; (2) защита на населението и критичната инфраструктура при кризи, бедствия, аварии, катастрофи и други рискове и заплахи; (3) благоприятната и предвидима среда за сигурност; (4) ефективно функциониране на българските институции заедно с тези на ЕС и НАТО за постигане на колективната ни сигурност и подобряване на нейното състояние чрез развитие на оперативната съвместимост; (5) поддържане на добросъседски отношения и осигуряване на регионална сигурност и стабилност; (6) развитие на регионалното сътрудничество в зоната на Черноморския регион; (7) превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност; (8) принос към провежданите операции на ООН, НАТО и ЕС в съответствие с възможностите на страната…
Приоритет в програмата са приемствеността и устойчивостта в развитието на Въоръжените сили, постигнати в изпълнение на Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили, приета от 41-вото Народно събрание. Поддържането на съществуващите и развитието на нови отбранителни способности ще се извършва, като акцентът поетапно се премества от структурното изграждане към модернизацията… и постепенно преустановяване на зависимостта от страни-доставчици на въоръжение и бойна техника извън НАТО и ЕС.
•Роля, мисии и задачи на въоръжените сили
Тенденциите в средата за сигурност и характерът на предизвикателствата, рисковете и заплахите налагат необходимостта от запазване на определените роля, мисии и задачи на Въоръжените сили:
Роля – Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.
Мисия „Отбрана“ – обхваща задачите, свързани с гарантирането на националния суверенитет и независимост, защита на териториалната цялост на страната и на страните-членки на НАТО в условията на чл. 5 от Северноатлантическия договор.
Мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност“ – включва принос към операции на НАТО и Европейския съюз в отговор на кризи, предотвратяване на конфликти, борба с тероризма, участие в мисии на ООН, ОССЕ и други коалиционни формати, дейности по контрол на въоръженията, неразпространение на оръжия за масово унищожение, техните носители и материалите за тяхното производство, международно военно сътрудничество, предоставяне на хуманитарна помощ, укрепване на доверието и сигурността.
Мисия „Принос към националната сигурност в мирно време“ – включва поддържане на способности за ранно предупреждение за потенциални рискове и заплахи; дейности по контрола на въздушното и морското пространство; участие в операции за пресичане на терористични действия; защита на стратегически обекти; защита и подпомагане на населението при природни бедствия, аварии и екологични катастрофи; неутрализиране на невзривени боеприпаси; оказване на хуманитарна помощ; съдействие за контрола на миграцията; спасителни и евакуационни дейности; помощ, при необходимост, на други държавни органи, организации и местни власти за предотвратяване и преодоляване на последствията от терористични атаки, природни бедствия, екологични и индустриални катастрофи и опасно разпространение на инфекциозни заболявания.
•Ниво на политическа амбиция в отбраната
Националното ниво на амбиция за използване на въоръжените сили е:
По мисия „Отбрана“ – в съответствие с чл. 9 от Конституцията на Република България, Въоръжените сили защитават суверенитета и териториалната цялост на страната с всички разполагаеми сили и средства, създадени по чл.3 от Вашингтонския договор. Тази защита се осъществява в условията на активиран чл. 5 от Вашингтонския договор и въоръжените сили я изпълняват съвместно със сили и средства за колективна отбрана на НАТО, определени в системата на общото отбранително планиране на Алианса, като част от тях своевременно са развърнати на българска територия.
При задействане на чл. 5 от Вашингтонския договор и действия на територията на други страни-членки на НАТО, Въоръжените сили осигуряват сухопътни, военноморски и военновъздушни сили от комплекта, предварително определен и договорен в рамките на процеса на отбранително планиране на НАТО. Основният компонент от този комплект е механизирана бригада от среден тип от Сухопътните войски (СВ).
По тази мисия Въоръжените сили осъществяват: наблюдение, контрол и защита на въздушно-космическото пространство в рамките на интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО; наблюдение и защита на морските пространства; поддържане в готовност на системата за ранно предупреждение и управление; поддържане на необходимите национални способности в състояние за функциониране в съюзната система за колективна отбрана.
По мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност“ – Въоръжените сили поддържат готовност за участие в многонационални съюзнически и коалиционни операции в отговор на кризи. В количествени параметри този принос се изразява в участие в продължителни операции с ротация едновременно с един усилен батальон (бойна група) или повече на брой малки подразделения и средства от видовете въоръжени сили, но в рамките на ресурсния еквивалент на нивото на амбиция (средно около 1000 души).
Военноморските сили (ВМС) участват с декларираните сили, в рамките на ресурсния еквивалент за участие на една фрегата, за период до шест месеца, в рамките на една година.
Военновъздушните сили (ВВС) участват с транспортна авиация, без ротация, за период до шест месеца, в рамките на една година и необходимия за това личен състав. За участие в операциите се осигуряват и необходимите логистични и други елементи.
По мисия „Принос към националната сигурност в мирно време“ – Въоръжените сили, освен задачите по контрол на въздушното пространство и корабоплаването, подпомагат действията на другите национални институции…
Военните формирования от Българската армия създават, подготвят и поддържат в готовност за действия формирования за овладяване и/или преодоляване на последствия от бедствия по типове, състав, техника и имущества за оказване помощ на населението, както следва:
– За ликвидиране на последствията при авария в АЕЦ „Козлодуй“ – 5 (пет) формирования и 2 (две) групи за евакуация на населението.
– За действие при промишлени аварии – 6 (шест) формирования.
– За гасене на пожари – 22 (двадесет и две) формирования.
– За действие при наводнение – 15 (петнадесет) формирования.
– За действие при земетресение – 9 (девет) формирования.
– За действие при тежки зимни условия – 25 (двадесет и пет) формирования.
– За разузнаване и унищожаване на невзривени бойни припаси – 16 (шестнадесет) формирования.
Общо 98 (деветдесет и седем) формирования и 2 (две) групи.
Формированията поддържат готовност за действие извън територията на областта, в която са дислоцирани, както и в друг район или зона в зависимост от обстановката.
Военномедицинска академия и подчинените й болнични бази поддържат Военномедицински отряд за бързо реагиране (ВМОБР), които са в състояние да оказват квалифицирана и основни видове специализирана медицинска помощ.
Служба „Военна полиция“ изпълнява задачи по: ограничаване достъпа на лица, неучастващи в спасителните операции до пострадалите райони и обекти; наблюдение и събиране на информация за установяване на реалните граници на поражение; изпълнение на охранителни мероприятия в районите и обектите, пострадали от бедствие; изпълнение на регулировъчни функции на пътното движение в пострадалите райони; ескортиране на колони от специализирани транспортни средства, участващи в аварийно–спасителните работи; контрол при превозването и разпределението на хранителни продукти за пострадалото население.
Създадени са условия за предоставяне на налични инфраструктурни обекти и леглова база за настаняване на хора, останали без подслон. Заделеният сграден и леглови фонд, определен за оказване на помощ на населението при бедствия, е разположен на територията на цялата страна с възможности за временно настаняване на населението при кризисни ситуации общо на 7280 човека.
Силите и средствата от Българската армия се привличат след изчерпването на възможностите на другите министерства и ведомства за нарастване на техните усилия.
Нивото на политическата амбиция по всяка мисия се основава на конкретни съюзнически отговорности, изпълнението на други национални задачи, свързани със сигурността на страната и определянето на бюджет за отбрана като процент от брутния вътрешен продукт не по-малък от 1,35% в периода от 2015 г. до 2018 г., не по-малък от 1,5% до 2020 г. и с нарастване до 2% към 2024 г., съгласно решенията от Срещата на високо равнище на НАТО в Уелс (2014 г.). Балансирането на политическите амбиции в отбраната с ресурсите, които българското общество е необходимо да задели за тях, е задача от критична важност за страната…
•Стратегическа и доктринална рамка за изграждане на отбранителни способности с цел превенция, противодействие и провеждане на операции в условия на хибридна война
…Непосредствена задача на настоящата програма е законовото регламентиране на Военното разузнаване с отделен Закон за Военното разузнаване. Този акт ще завърши напълно конструкцията на стратегическата рамка за изпълнение на нов План за развитие на Въоръжените сили до 2020г….
…Основните насоки за изграждане на отбранителни способности от Въоръжените сили са дефинирани в Националната отбранителна стратегия. Тя очертава стратегическата рамка за изпълнение на основните задачи от Въоръжените сили и невоенния компонент по отбраната на страната и приноса им в колективната отбрана на НАТО и ЕС. Националната отбранителна стратегия е с хоризонт до 2020 г. и при планирания през 2015 г. междинен преглед ще се отразят измененията в средата на сигурност, ще се отчете динамиката в развитието на „хибридната война“ и влиянието им върху системата за национална сигурност…
