Йовчо Савов, карикатурист: В ракетни войски гонката беше най-голяма
761
[post-views]
Лъчезар Лозанов
Йовчо СавовKарикатурата нерядко ни казва смеешком неща, за които ние самоцензурираме – къде от срам, къде от куртоазия, да не се скараме с другите. От епикурейския еротичен подтик, през постоянната дъвка – политика, до изтънчената самоирония и философски размисъл – това е диапазонът и на поредната 40-а национална изложба „Карикатура“ на ул. „Шипка“ 6. Тазгодишните постижения я отличават като цяло, защото все по-оскъден е текстът и все повече самото изображение на рисунките ни разказва със своята първична сила парадоксите на живота. Навлизат имена с безкомпромисен поглед към проблемите на обществото. Сред наградените, за които писахме в миналия брой, беше и Йовчо Савов – с 13-ата награда на Дома на хумора и сатирата в Габрово. Според него самоиронията е изява на интелигентност, а липсата на чувство за хумор – за посредственост.
– Г-н Савов, къде са основните промени и постижения?
– Като обем експозицията е по-пъстра, появиха се нови колеги. Имаше периоди, когато младите автори пропускаха карикатурата – насочваха се към други жанрове.
Йовчо Савов– Карикатурата сякаш се колебае от описание на ситуация, до по-аналитичен подход?
– Жанрът си има своите фундаменти. Те са два основни типа – едната е карикатура на ситуацията, а другата – на състоянието. Това е, което Стефан Десподов прави. Започнахме – група отпреди 30 години, бяхме на една и съща възраст – така у нас се наложиха световни образци от типа „карикатура на състоянието“. Състоянието е нещо много по-трайно като значимост, поставено във времето. Не бих искал да ги противопоставям тези две направления. Карикатурата на ситуацията също има майстори, и то големи. Към него гравитира т. нар. „оперативна“ карикатура на деня. Наричаме ги еднодневки, но това не значи, че не са нарисувани майсторски. Тази карикатура днес я има, утре е изместена от новата, която идва. Или както казваме ние: еднодневката празнува рождения си ден цял живот. Това не е смешно, независимо че са правени от блестящи майстори по света. Има карикатури на ситуацията – такъв беше Хенри Бютнер от Германия, който с една карикатура все едно ти разказва цял мултипликационен филм. Докато карикатурите от този вид – на състоянието, те водят към философски размисъл. Може да бъде изобразено само едно човешко лице, което по някакъв начин размишлява. Вицът не е в някакво действие – както в тези „на ситуацията“ – нещо е станало, нещо става и нещо ще стане.
Йовчо Савов– Имаше едни, в които вицът е само в текста…
– Още го има. Това е американската карикатура основно. Има цял ферман отгоре написан – симбиоза между текст и рисунка. Понякога даже рисунката може да я няма – текстът да бъде изваден като основен. Но моят избор е карикатури без текст, и то отдавна. Отдавна съм запленен от тази карикатура на състоянието.
– А как сте свързан с армията и нейната тема?
– 1966 г. рисувах за в. „Българска армия“ заедно с един голям художник – Бояджиев. Той почина, Бог да го прости! Бях много горд 1966 г. трябваше да се уволнявам и във в. „Българска армия“ беше публикувана първата ми карикатура. Служих в Ямбол. Беше секретно, но сега мога да го кажа – в ракетното поделение, там където носеха ядрени бойни глави. Имаше три такива поделения. Махнаха ги по-късно, тъй като се разоръжихме, но в Ямбол съм служил в Ракетни войски.
– Какви са спомените от казармата Ви!
– Не са много радостни. Този род войски ни тренираха може би 23 часа и 50 мин. в денонощието. Като каже някой, че най-много гонка има при кашиците, в сравнение с нас – при тях гонката просто не струва. Непрекъснато бяхме в бойна готовност, международната ситуация беше много тежка. Всеки от нас имаше точно определени дейности, които трябваше да извърши. Ако нормативът за някаква операция е 10 мин. за отличен, нашите началници искаха това да стане за 6 мин. Непрекъснато ни действаха. Аз бях мерач. Нищо не е останало в главата ми оттогава, но напрежението и натоварването съм запомнил.
Юбилейната, 40-а изложба на карикатурата, с творби на над 50 от родните популярни от печата карикатуристи бе открита на втория етаж на „Шипка“ 6. Голямата награда на СБХ бе присъдена посмъртно на Стефан Десподов, отличието на секция „Карикатура“ е за Велин Андреев, на Столична община – за Ириен Трендафилов, на Дома на хумора и сатирата – Габрово – за Йовчо Савов, и за еротична карикатура – на Цветан Павлов. Наградата „Хриле и копита“ отиде при Иван Кутузов. Изложбата продължава до 10 април.
